доказва, че той е убиецът.
— Ще ви кажа какво точно се е случило, ваше превъзходителство. Жена ми знаеше, че днес ще бъда целия следобед в двореца на заседанието, и затова си е уговорила среща с любовника. Но колкото и вятърничава да беше, а често и доста глупава, тя бе благочестива жена… Аз съм виновен, ваше превъзходителство, аз я пренебрегвах. Губернаторът постоянно ме затрупва с работа, нямах време… — гласът му се задави и той закри лицето си с ръце. След известно време се овладя и каза едва доловимо, сякаш на себе си: — Вероятно този път жена ми е казала на капитан Ни, че иска да скъсат веднъж завинаги. Ни е изпаднал в ярост и я е убил. Сигурно така е станало.
— Фактът, че капитан Ни, изглежда, се е укрил, може би наистина го уличава — отбеляза съдията Ди. — И все пак нека да не правим предварителни заключения, господин Бао.
Глава XVI
Двама мъже са неутешими; наяве излиза тайна връзка, в която няма нищо срамно
Пред двуетажната къща пазеха четирима войници. Двама от тях държаха пръти с окачени книжни фенери, на които с червени букви пишеше „Съдилище на Кантон“. Те застанаха в очакване, когато носачите оставиха на земята големия паланкин. Отвътре излезе съдията Ди, следван от префекта Бао и двамата си помощници. Той изчака, докато стражниците и господин Яо слязоха от другата носилка, после попита войниците:
— Къде точно е извършено убийството?
— В чайната, отляво на салона, ваше превъзходителство — отговори въоръженият мъж. — Ще ви покажа пътя.
Той ги преведе през сравнително голям салон, осветен от бели копринени лампиони върху две красиво изваяни стойки. Пред вратата вляво пазеше войник, отдясно имаше масичка и голямо кресло. В дъното на помещението се виждаше кръгла врата с ажурна завеса от сини мъниста, които изтракаха, и отвътре се подаде една бяла длан.
— Вие ме изчакайте тук — каза съдията Ди на Яо, сочейки креслото вдясно. После се обърна към войника: — Не сте пипали нищо на местопрестъплението, нали?
— Не, ваше превъзходителство. Влязох вътре само веднъж, поставих две запалени свещи на масата и се уверих, че жената наистина е починала. Управителката я познава с името госпожица Уан, но аз намерих в ръкава й брокатена калъфка с визитни картички, от които недвусмислено личи, че е съпругата на нашия префект. Оставих всичко точно както си беше, ваше превъзходителство.
Войникът отвори вратата. Беше малка чайна с маса от розово дърво и три стола по средата, а отляво — подставка с ваза, пълна с увехнали цветя. Стените бяха чисто бели, украсени с няколко рисунки на птици и цветя. Пред единствения прозорец ничком лежеше жена, облечена в семпла кафява дреха. До нея бе преобърнат четвъртият стол, който очевидно се е намирал до масата откъм прозореца.
Съдията Ди взе една от свещите и даде знак на Тао Ган. Той коленичи и обърна мъртвата жена по гръб. Префектът извърна глава. Цяо Тай застана между него и мъртвото тяло. Лицето беше ужасно разкривено, между посинелите устни се подаваше подутият език. С известно усилие Тао Ган разхлаби копринения шал, стегнал шията. Той мълчаливо посочи на съдията сребърната монета, която се търкулна в ъгъла. Съдията Ди направи знак на Цяо Тай да покрие мъртвото лице, после се обърна и попита стражниците, останали отвън пред вратата:
— Как беше открито убийството?
— Около половин час след като тя дошла, най-младата прислужничка влязла, за да поднесе чая, смятайки, че мъжът, с когото обикновено тя се срещала тук, също е пристигнал. Когато видяла трупа, се разкрещяла. Чули я минувачи отвън. Прозорецът не е пипан и е бил отворен точно както е сега. Той гледа към тясна алея между тази и съседната къща. И така, двама мъже, които минавали по алеята, чули крясъците на прислужничката и веднага дотичаха, за да ми съобщят. И аз побързах да пристигна, за да видя какво се е случило.
— Да… — каза съдията. Той заповяда на Цяо Тай и Тао Ган да претърсят стаята за евентуални следи, а после да организират пренасянето на трупа в съдилището. На префекта Бао каза: — Сега ще разпитам управителката във ваше присъствие, господин Бао. Стража, къде са обитателите?
— Управителката на дома е в приемната зад салона, ваше превъзходителство. На четирите момичета, които живеят тук, заповядах да не излизат от стаите си на втория етаж. Прислужничките чакат в кухнята.
— Добре свършена работа! Да вървим, господин Бао.
Докато пресичаха салона, господин Яо скочи от креслото си, но съдията не погледна към него. Префектът го стрелна с очи и Яо със съкрушен вид се отпусна отново в креслото.
В малката приемна имаше само масичка за чай от черно дърво с инкрустации, два стола в същия стил и висок шкаф. Скромно облечената жена на средна възраст, която стоеше до шкафа, побърза да направи дълбок поклон. Съдията Ди седна до масичката за чай и посочи на префекта другия стол. Стражниците бутнаха жената да застане на колене и се изправиха зад нея със скръстени на гърдите ръце.
Съдията Ди я попита най-напред за името и годините й. Северното наречие очевидно я затрудняваше, но с насочващи въпроси съдията успя да научи, че господин Яо купил къщата преди пет години и назначил нея да бди над четирите момичета. Двете били куртизанки, откупени от господин Яо, останалите две — бивши актриси. Всички получавали щедро възнаграждение. Господин Яо обикновено се явявал два пъти седмично, сам или с двама-трима приятели.
— Как се запозна с госпожа Бао? — попита съдията.
— Кълна се, никога не съм знаела, че е жена на негово превъзходителство префекта! — разплака се жената. — Освен това не бях съгласна капитан Ни да я води тук. Той…
— Нали ви казах? — прошепна префектът. — Този развратник…
— Оставете това на мен, господин Бао — прекъсна го съдията. Той погледна управителката. — Продължавай!
— Капитанът я доведе тук преди няколко години, както вече казах, и я представи с името госпожица Уан. Попита дали може да използва стая следобед, за да разговаря с нея. И тъй като капитанът е известен мъж и предложи добра сума за чая и сладкишите, аз…
— Знаеше ли господин Яо за споразумението? — попита съдията.
Жената поаленя и запелтечи:
— Тъй като капитанът идваше винаги следобед, ваше превъзходителство… и само за чаша чай, аз… не мислех, че е наложително да уведомявам господин Яо, и…
— И прибираше парите на капитана! — студено заключи съдията. — На теб, разбира се, ти е напълно известно, че капитанът е имал сексуална връзка с жената. Това означава, че ще бъдеш бита с пръчка, защото си поддържала вертеп, без да имаш разрешително.
Жената се просна ничком на пода и извика:
— Кълна се, че капитанът докосваше само ръката й, ваше превъзходителство! В онази стая няма дори и диван. Попитайте прислужничките, умолявам ви! Те влизаха и излизаха от стаята по всяко време, поднасяйки чай и сладкиши. Те ще потвърдят пред вас, че капитанът и жената само са седели и са разговаряли. Понякога играеха шах и това беше всичко — тя избухна в сълзи.
— Престани да хленчиш и се изправи! Стража, сверете показанията й с тези на прислужничките — и след това отново попита жената: — Капитан Ни винаги ли те уведомяваше предварително, когато идваше тук с госпожа Бао?
— Не, ваше превъзходителство — тя изтри лице с крайчеца на ръкава си. — Не се е налагало да го прави. Той знаеше, че господин Яо никога не идва следобед. Двамата винаги пристигаха поотделно, понякога капитанът пръв, друг път тя. Днес тя пристигна първа. Прислужничката я въведе в стаята, която използваха винаги, мислейки, че не след дълго ще пристигне и капитанът. Но този път той не дойде.
— Разбира се, че е дошъл! — изкрещя ядосано префектът. — Само дето ти не си го видяла, глупачка такава! Минал е през прозореца и…
Съдията Ди вдигна ръка и се обърна към жената:
