щом започне плячкосването. Имам предвид хилядите танка. От стотици години те таят дълбока омраза към нас.
— Не без известно основание — с въздишка отбеляза съдията. — И все пак какво биха могли да направят тези хора на водата? Те не са организирани и нямат оръжие.
— Всъщност те не са без организация — бавно поде Лян. — Изглежда, магьосниците им имат голям авторитет и макар че танка не притежават тежко оръжие, при уличен бой са доста опасни противници. Много ловко боравят с дългите си ножове и са майстори в мятането на примки от копринени шалове. Вярно, че не допускат сред себе си външни хора и живеят в затворена общност, но, от друга страна, поминъкът на жените им се осигурява главно от арабски моряци и за Мансур не би било трудно да поддържа добри отношения с тях.
Съдията Ди не каза нищо, замислен върху думите на Лян. Тао Ган се обърна към Лян:
— Чувал съм, господине, че удушвачите танка винаги оставят след себе си сребърната монета, вързана за тежест на шала. А тя е с голяма стойност. Защо не си я прибират или не използват оловна монета?
— Те са много суеверни — отвърна Лян, потръпвайки. — Монетата се оставя като приношение за духа на жертвата. Вярват, че така няма да бъдат преследвани.
Съдията Ди вдигна глава.
— Покажете ми отново картата на града!
Докато Лян разгъваше картата върху масата, съдията помоли префекта да му посочи местата, където преобладават дървените къщи. Оказа се, че почти всички гъсто населени квартали, обитавани от средната класа, от занаятчиите и бедняците, са насечени единствено от тесни улички.
— Да — замислено рече съдията Ди, — огънят би могъл да погълне голяма част от града. Загубите на човешки живот, както и материалните щети биха били толкова катастрофални, че не можем да си позволим да пренебрегнем слуховете относно Мансур. Незабавно трябва да се направи нещо. Ще наредя на губернатора да свика тайно съвещание в двореца още днес следобед и да призове, освен вас двамата господин Яо Тайкай, командира на гарнизона и началника на пристанищната полиция. Трябва да предвидим незабавни предпазни мерки и да обсъдим какво да предприемем спрямо Мансур.
— Мой дълг е, ваше превъзходителство — загрижено каза Лян, — да ви предупредя, че Мансур би могъл да се окаже напълно невинен. Той върти сериозна търговия, а между големите търговци тук съществува безжалостна конкуренция. Някои от тях не биха се спрели пред нищо, за да отстранят своя съперник. Всички тези приказки за Мансур могат да се окажат зловредни клевети.
— Да се надяваме, че сте прав — сухо отвърна съдията. Той изпи чашата си и се надигна.
Лян Фу изпрати високите си гости с подобаваща церемониалност през множеството дворчета и коридори до главния вход, където се сбогува с няколко дълбоки поклона.
Глава XIII
Една пратка за Тао Ган пречи на Цяо Тай да заспи; сянката на сляпото момиче отново се мярка
Цяо Тай пристигна в двореца скоро след като съдията Ди излезе за срещата с Лян Фу. Домоуправителят го въведе в залата. След като церемониалмайсторът съобщи на Цяо Тай, че не очаква съдията да се върне до обедния ориз, той отиде до леглото от санталово дърво, изу ботушите си и се тръшна на меките възглавници. Възнамеряваше да подремне малко, но беше толкова уморен, че не можа да заспи. Въртеше се и мислите му го увличаха все по-надалеч.
— Не ставай сантиментален на твоите години, проклет глупак! — каза си той ядно. — Дори не пощипнах задничетата на тези нахалнички, близначките на Ни, а те си го просеха. И какво, по дяволите, става с лявото ми ухо?
Той мушна малкия си пръст вътре и го завъртя енергично, но звънтенето не престана. И тогава установи, че звукът идва от левия му ръкав. Опипа го отвътре и извади малък пакет, старателно увит в червена хартия. Отгоре с изящен почерк беше написано: „За господин Тао. Лично!“
— Гледай ти… — промърмори той. — Възможно ли е да има нещо общо с момичето, което се блъсна в мен пред къщата на капитана? Тази чевръста никаквица е напъхала това в ръкава ми. Обаче откъде е могла да научи, че аз ще изляза от дома на Ни?
Той стана и отиде до вратата на залата. Постави пакетчето на ъгловата масичка, възможно най-далеч от бюрото на съдията Ди. После се върна и отново се просна на леглото от санталово дърво. Този път заспа веднага.
Събуди се около обед. Тъкмо бе обул ботушите си и сладко се протягаше, когато вратата се отвори и домоуправителят извести за съдията Ди и Тао Ган. Съдията Ди тръгна право към бюрото си в дъното на залата. Когато Цяо Тай и Тао Ган седнаха на обичайните си места, съдията извади голяма карта на града и я разгъна пред тях. После каза на Цяо Тай:
— Имахме дълъг разговор с Лян Фу. Нашето първо предположение в крайна сметка се оказа вярно. Цензорът вероятно се е върнал в Кантон, понеже е открил, че арабите тук готвят нещо.
Цяо Тай попиваше всяка дума на съдията. Ди продължи:
— Лян потвърди онова, което ми каза проститутката от храма: че арабите често посещават публичните домове на танка. Тъй че съществуват достатъчно сгодни случаи за среща между представители на двете групи. Това обяснява защо цензорът е бил убит с рядката отрова, която това зловещо братство използва. И джуджето, което вие двамата сте видели в пивницата на кея заедно с убиеца арабин, очевидно е било танка. Това показва, че арабските заговорници наемат хора от танка. Всичко е много объркано. Така или иначе, аз не мога да поема риска и да оставя арабите да забъркат нещо тук. Казах на губернатора да свика среща в заседателната зала в два часа, за да обсъдим необходимите предохранителни мерки. Това удобно ли е за теб, Цяо Тай?
— Аз намерих танцьорката, господарю. Майка й е била танка. За нещастие покровителят й е много ревнив и тя не посмя да разговаря дълго с мен на кораба, където той я е настанил. Но ми каза, че от време на време се срещал с нея и в малка къща на юг от храма Гуансяо и че тя ще ми прати съобщение кога мога отново да се видя с нея там. Той я крие от време на време на брега, тъй като тя е от нисшата класа и няма право да живее в града.
— Зная — каза ядно съдията Ди. — Нисшата класа е срам за велика нация като нашата. Ние сме задължени да ограмотяваме тези изостанали нещастници, а после да им осигуряваме пълно поданство. Видя ли се с капитан Ни?
— Да, господарю. Стори ми се уравновесен и добре информиран човек. Както и очаквах, нямаше кой знае какво да ми каже за Мансур.
След като чу историята на капитана, съдията Ди отбеляза:
— Отваряй си очите с този капитан, Цяо Тай. Много не вярвам на думите му, защото се разминават с онова, което научих от Лян Фу. Мансур е пребогат, защо му трябва да се унижава с изнудване? И в крайна сметка откъде Ни е научил тази история? Чакай да видим… Казал ти е, че е решил да остане няколко години на брега, защото обичал спокойния живот и искал да се посвети на изучаване на мистицизма. Това изобщо не ми звучи като истина. Той е моряк, а един моряк се нуждае от по-сериозни причини, за да стои настрана от морето. Мисля, че Ни е влюбен в онази жена, а семейството й я е омъжило по време на някое от неговите пътувания. Ни стои тук, надявайки се, че нейният възрастен съпруг скоро ще умре и той ще се ожени за старата си любов. И, разбира се, Ни мрази Мансур заради онова, което е станало между него и възлюбената му, и затова е скалъпил историята с изнудването. Как ти се вижда това?
— Да-а — каза бавно Цяо Тай, — може и точно така да е станало. Съвпада с разказа на двете момичета, че капитанът е дълбоко отдаден на някаква жена.
— Две момичета? — повдигна вежди съдията. — Значи затова вчера префектът каза, че Ни води разпуснат живот.
— Не, господарю. Тези две момичета са близначки и между другото ми казаха, че капитанът никога не ги е докосвал.
— За какво ги държи тогава? За украшение? — попита Тао Ган.
— От уважение към тяхната майка, която му е била много близка. Доста патетична история — той предаде подробно онова, което му беше казал капитан Ни, и добави: — Китайският мръсник, който е
