— Не знаех, че имало и жени любителки на щурци. Предполагам, че тя търгува с тях?
— Да, ваше превъзходителство — отвърна префектът, зарадван от намесата на съдията. — Според жена ми момичето имало изключително набито око за добрите видове. Всъщност думата „око“ е неуместна в този случай, тъй като тя, изглежда, е сляпа — и той се обърна към губернатора: — Както ви докладвах вчера, господарю, жена ми й наредила да дойде днес призори, преди сутрешната аудиенция, за да не отнеме много от ценното ви време, и…
— Много ми се иска да разбера адреса й, господин Бао — прекъсна го съдията Ди. — Никак няма да е зле да отнеса със себе си няколко ценни щуреца за спомен от Кантон…
Тази молба като че притесни още повече префекта.
— Аз… попитах съпругата си за адреса на момичето, но глупавата ми жена не го знаеше… Виждала я е само веднъж на пазара и била толкова очарована от нейната цялостна отдаденост на щурците, че…
Зървайки почервенялото лице на губернатора, който се канеше сериозно да скастри префекта, съдията Ди побърза да се обади:
— Всъщност това не е толкова важно. Добре, сега отивам в апартамента си — той се надигна и каза на губернатора, който също скочи от стола: — Моля ви, не се притеснявайте! Господин Бао ще ми покаже пътя.
И тръгна през градината, следван от притеснения префект. Когато стигнаха до терасата, съдията каза с усмивка:
— Не се стряскайте толкова от лошото настроение на началника си, господин Бао. Обикновено и аз не съм особено благодушен рано сутрин! — префектът се усмихна с благодарност и той продължи: — Губернаторът, изглежда, е много стриктен по отношение на задълженията си. Научих, че често обикалял града инкогнито. Предполагам, че желае лично да се запознае с положението в града.
— Няма такова нещо, ваше превъзходителство. Той е високомерен човек и би възприел подобна постъпка като неподобаваща на ранга му. Не е лесно да му се угоди, ваше превъзходителство. Аз съм доста по-възрастен от него, а и с доста повече опит и не намирам много… хм… радост и удовлетворение в работата си. Вече от пет години съм на този пост. Предишната ми служба беше магистрат в Шантун, родната ми провинция. Доста добре се справях там и се чувствах много повече на място, отколкото тук в Кантон. Отначало се поизмъчих, докато изуча кантонския диалект, но сега вече имам пълна и подробна представа за състоянието на местните дела, ако мога така да се изразя. Губернаторът действително се допитва до мен, преди да вземе решение, но е истински педант и…
— Недопустимо е за един държавен служител да критикува висшестоящите зад гърба им — студено го прекъсна Ди. — Ако имате оплаквания, трябва да ги изложите в Кадровия съвет по установените канали. Искам да ме придружите по време на срещата ми с господин Лян. Имам намерение да поразговарям по- нашироко с него, и то още днес. Бъдете готов един час след закуска.
Префектът мълчаливо се поклони на съдията и си тръгна.
Съдията Ди хапна леко в личната си трапезария, обслужван само от домоуправителя, и после бавно, с наслада изпи чая си. Главоболието му бе преминало, но като че ли все още трудно съсредоточаваше мислите си. Гледаше с празен поглед червените лъчи на зората, от които бялата хартия на прозорците вече поаленяваше, и си мислеше за сляпото момиче. Дали губернаторът наистина не я познаваше?
Той въздъхна, остави чашата си върху масата и отиде в спалнята. Облече си официалната роба, сложи високата шапка със стърчащите уши и тръгна към залата. Докато се наместваше зад огромното бюро, погледът му падна на голям служебен плик. Той го разпечата и набързо прочете краткото съобщение. После взе дълъг свитък чиста хартия от чекмеджето, натопи четката и започна да пише. Още не бе свършил, когато влезе Тао Ган и му пожела добро утро. Мършавият помощник седна и каза:
— Току-що бях в съда. Префектът още не е дошъл, затова обясних всичко на началника на стражата. Схватливо момче, дори май прекалено… — мрачно добави той. — Когато му заповядах да откупи проститутката и след това дискретно да поразучи около сляпото момиче, се ухили многозначително и започна да се обръща към мен с тон, който намирам за неуместно фамилиарен.
— Прекрасно! — възкликна Ди. — След като този мръсник смята, че ти си обикновен сладострастник, едва ли ще подшушне нещо на префекта. А е изключително важно той и губернаторът да не си дадат сметка за нашия интерес към сляпото момиче — и той разказа на Тао Ган за разговора в павилиона, като накрая добави: — Имам чувството, че губернаторът познава момичето отпреди, но не иска префектът да разбере това. Можем да гадаем за причините, поради които сляпото момиче не е дошло на срещата. Не са я отвлекли, защото тогава нямаше да отнесе със себе си щурците и другите си вещи. Мисля си, че просто е искала да изчезне. Да се надяваме, че началникът на стражата е толкова хитър, колкото мислиш, и ще открие скривалището й. Ние трябва да говорим с нея. И така, аз завършвам предварителния си доклад до Великия съвет. Да го прегледаме заедно още сега.
Той продължи да запълва свитъка със стегнатия си калиграфски почерк. След малко се отпусна в креслото и прочете доклада на глас. Тао Ган кимна. Всички факти бяха изложени сбито и той нямаше какво да добави. Съдията се подписа и сложи печата си. После потупа плика върху бюрото си и каза:
— Това писмо току-що е дошло от столицата с обикновен куриер и е предварително съобщение, че пристига специален пратеник на канцеларията със секретно писмо от Великия съвет. Вече е на път, ескортиран от военна полиция, и би трябвало да пристигне още тази нощ. Да се надяваме, че ще хвърли някаква светлина върху тайното посещение на цензора. Защото, ако трябва да бъда честен, изобщо не разбирам какво всъщност става тук.
Появи се домоуправителят и съобщи, че паланкинът е готов в предния двор. Там вече чакаше и префектът Бао, който се поклони на съдията Ди, докато десетина конни гвардейци взеха за почит с оръжието си. Двайсет униформени носачи стояха изпънати до разкошния паланкин. Той беше с пурпурен балдахин, увенчан с три реда златни остриета.
— Ще може ли това накичено съоръжение да мине през вратата на господин Лян? — кисело попита съдията Ди.
— О, за това не се безпокойте, ваше превъзходителство! — с усмивка отвърна Бао. — Резиденцията на покойния адмирал си е цял палат в старинен стил.
Съдията измърмори нещо под нос, после се качи в паланкина, следван от префекта и Тао Ган. Кортежът потегли с конната гвардия начело.
Глава XI
Цяо Тай се вижда в чудо пред две съзряващи близначки; капитан Ни разказва истории от минали времена
Глухото тупване на носилката върху земята изтръгна Цяо Тай от унеса му. Той пристъпи навън в тясна и спокойна уличка. Къщите от двете й страни, изглежда, бяха обитавани от оттеглили се дребни търговци. Той даде бакшиш на носачите и почука на една обикновена дървена врата.
Отвори му прегърбена бабичка и го поздрави с беззъба усмивка. После го преведе през малка, добре поддържана цветна градина до двуетажна къща, боядисана в бяло, а вътре се заизкачва по тясно дървено стълбище, пуфтейки шумно и мърморейки нещо неразбрано под нос. Въведе го в просторна стая с некитайска подредба. Цялата лява стена, от тавана до пода, бе закрита с извезана копринена завеса, подобна на онази, която беше видял в къщата на Мансур предната вечер. От двете страни на завесата се мъдреше по една висока алабастрова ваза за цветя върху ниска абаносова подставка. На дясната стена бе закачена дървена стойка с десетина, ако не и повече чуждоземски саби. Насреща под четири широки арки имаше широк подиум с изискана колекция от орхидеи в саксии, а отзад се виждаха покривите на съседните къщи. Подът беше покрит с безупречно чиста дебела тръстикова рогозка. Мебелировката се изчерпваше с две кресла от розово дърво и ниска кръгла масичка за чай. Нямаше никой.
Цяо Тай пристъпи към сабите, за да ги разгледа, когато завесата се открехна и в стаята влязоха две шестнайсетина годишни момичета. Цяо Тай облещи очи. Двете изглеждаха абсолютно еднакви: с кръгли живи лица, край които висяха дълги златни обици. Вълнистите им коси бяха събрани в някаква странна чуждоземска прическа. И двете бяха голи до кръста, със стегнати млади гърди и мека светлокафява кожа. На
