— Иди — рече той с равен глас. — Посещението при тази танцьорка изглежда по-многообещаващо от разговора ти с капитана.
— По-добре да се срещна и с него, господарю, ако нямате някаква друга задача за мен предобеда. Имам усещането, че Мансур мрази капитан Ни. Така че би било интересно да разбера какво мисли пък капитанът за Мансур.
— Добре. Ела да докладваш след двата разговора. Ти, Тао Ган, ще се явиш тук веднага след закуска. Ние с теб трябва да напишем доклад до Великия съвет за убийството на цензора. Ще го изпратим по специален куриер до столицата, за да може Съветът да бъде осведомен за смъртта на цензора възможно най-бързо. Ще ги посъветвам да запазят новината в тайна за ден-два, за да не се наруши крехкото равновесие на властта в двора и аз да разполагам с малко време, за да разкрия кой стои зад това гнусно убийство.
— Как прие губернаторът новината за второто убийство в неговата област, господарю? — запита Тао Ган.
— Това не зная — отвърна с тънка усмивка съдията Ди. — Казах на лекаря, че тялото на цензора е на един от моите хора, който се е замесил с някаква жена танка. Веднага наредих да го поставят в ковчег и при първа възможност да го изпратят в столицата заедно с тялото на доктор Су. Когато видя губернатора сутринта, ще му разкажа същата история като на лекаря, за да подпише смъртния акт. Трябва да бъдем внимателни с този доктор, между другото той е много проницателен мъж. Каза, че лицето на мъртвеца му изглеждало познато. За щастие е виждал цензора единствено облечен официално, когато за пръв път се е представил на губернатора преди шест седмици. След като привършим доклада до Съвета, Тао Ган, ще се срещнем с господин Лян Фу. Той редовно посещава храма, за да играе шах с настоятеля, и бихме могли да получим повече сведения за това огромно светилище. От друга страна, ще науча мнението на Лян за възможността арабите да създадат някакви неприятности тук. Те са само шепа хора сред този огромен град, но както Цяо Тай ми показа на картата, контролират стратегически точки. Много лесно могат да създадат вълнения, не особено сериозни сами по себе си, но опасни с това, че може да служат за прикритие на нещо по-мащабно било тук, било на друго място. Заслужава ли вяра другият специалист по арабските въпроси, господин Яо Тайкай?
Цяо Тай се намръщи и отвърна неохотно:
— Яо се държи весело и непринудено, но не и прямо, господарю. Не бих го нарекъл свестен човек. Но чак да се замеси в убийство или в политическа интрига… не, не мисля, че е от този тип.
— Разбирам. Значи остава загадъчното сляпо момиче. То може да бъде открито веднага, и то без местните власти да разберат. Сутринта на идване се отбий в съдилището, Тао Ган, дай на началника на стражата един сребърник и му кажи да потърси момичето, все едно че ти прави лична услуга. Представи я за своя племенница, която с нещо те е засегнала, и искай лично да те държи в течение. Така ще осигурим и безопасността й — той се изправи, пристегна пояса си и добави: — Сега да си починем малко. Препоръчвам ви добре да заключите вратите си и да ги барикадирате, защото вече е ясно, че и двамата сте набелязани. О, да, след като говориш с началника на стражата, Тао Ган, иди при префекта и му дай този лист хартия. Записал съм името и адреса на проститутката от храма. Нареди на Бао да я откупи от господарката й и да я изпрати до родното й място с първия военен конвой, който потегли на Север. Кажи му да й даде половин златно кюлче, за да си намери мъж, когато се върне в селото си. Всички разходи да са за моя лична сметка. Клетото създание ми даде ценна информация и заслужава награда. Лека нощ.
Глава IX
Рано сутринта Цяо Тай изживява нещо неописуемо; една жена сключва сделка с него
Тай се събуди преди разсъмване. Изми се набързо в мъждивото осветление на единствената предоставена от странноприемницата свещ и се облече. Понечи да надене късата си ризница и се разколеба. Хвърли тежката дреха на стола и сложи куртка, подплатена с железни пластинки. „Лекарството срещу внезапни болки в гърба“ — промърмори той. Намота дългия черен пояс около кръста си, нахлупи на главата си черната шапчица, спусна се по стълбите и каза на прозяващия се ханджия, когато пристигне носилка за него, носачите да го изчакат.
В полутъмната уличка си купи четири още парещи маслени питки от преносимите мангали на уличните продавачи, които ожесточено раздухваха жаравата. Дъвчейки с наслада, скоро стигна до вратата Куейдъ. Когато излезе на кея, алените лъчи на зората оцветяваха в розово мачтите на закотвените до брега съдове. Корабът на Мансур бе отплавал.
Край него преминаха група продавачи на зарзават, всеки понесъл на кобилица по две кошници със зеле. Цяо Тай придърпа последния от тях и след кратко и разпалено ръкомахане купи за седемдесет гроша цялата стока на селянина заедно с бамбуковата кобилица. Човечецът заприпка надолу, подсвирквайки си весела кантонска песничка, доволен, че е измамил северняка и че си е спестил ходенето и разправиите по лодките.
Цяо Тай метна кобилицата на рамо и скочи върху кърмата на първата лодка до кея. Оттам се прехвърли на втората, после на третата. Трябваше да стъпва внимателно, тъй като мъглата бе овлажнила тесните дъски, свързващи лодките, а и морските хора, изглежда, смятаха, че точно там е най-удобното място за чистене на риба. Цяо Тай ругаеше под мустак, тъй като в този миг на много места размъкнати жени изливаха нощните гърнета в мътната речна вода и вонята беше непоносима. Тук-там му подвикваше някой готвач, но той не обръщаше внимание. На първо място искаше да открие танцьорката, освен това и да научи нещо повече за този странен воден народ. При мисълта за Зумруд гърлото му странно се сви.
Все още беше доста хладно и товарът му не беше особено тежък, но той не беше свикнал с такъв род натоварване и скоро започна обилно да се поти. Спря за миг на палубата на малко корабче и внимателно се огледа наоколо. Градската стена вече не се виждаше, отвред го заобикаляше гора от мачти и колове за мрежите и прането. Хората, които се виждаха по палубите, изглеждаха от някаква особена порода. Мъжете бяха късокраки, но с дълги мускулести ръце и се движеха с отривиста подскачаща походка. Широките им изпъкнали скули върху смуглите лица и сплесканите носове с големи ноздри им придаваха застрашителен вид. Някои от младите жени можеха да се нарекат хубави, но все пак си оставаха грубовати. Очите на кръглите им широки лица се стрелкаха бързо насам-натам. Клекнали по палубите, те налагаха с тояги прането и бъбреха помежду си на гърлено наречие, от което нищо не се разбираше.
Въпреки че наглед никой не обръщаше внимание на Цяо Тай, той имаше неприятното усещане, че през цялото време е зорко наблюдаван. „Може би защото малко китайци идват тук — промърмори си той. — Тия грозни джуджета ме зяпват веднага щом си обърна гърба.“ Беше доволен, когато видя пред себе си тясна ивица свободна вода. Бамбуково мостче водеше до дълга редица големи, крещящо боядисани китайски джонки, закотвени една до друга. След първата редица се виждаше втора, после трета, всичките свързани помежду си с широки мостчета с перила. Четвъртата редица беше последната, близо до талвега. Цяо Тай се качи на палубата на най-близката джонка и се загледа в огромната Бисерна река. Смътно виждаше мачтите на корабите, спрели до отсрещния бряг. Преброи и реши, че се намира на третия кораб от четвъртата редица. Галерията на кораба беше широка като на военна джонка. Копринени знамена украсяваха високите й мачти и навред над кабините висяха гирлянди от разноцветни фенери, леко поклащани от утринния бриз. Той се качи на борда и прекоси тясната странична палуба, като внимателно балансираше кошниците.
Трима прислужници със сънливи очи се размотаваха по палубата. Те едва го погледнаха и продължиха разговора си, докато той мина край тях и влезе в тъмен коридор. От двете му страни се редуваха врата след врата, всичките разнебитени и мръсни; миришеше на престояла лой. Нямаше никой. Той остави кошниците и се запъти към задната палуба. Неугледна повлекана седеше с кръстосани нозе на дървена пейка и режеше ноктите на краката си. Погледна го безизразно и дори не си направи труда да дръпне полата си надолу. Всичко имаше много зловещ вид, но духът на Цяо Тай се поободри, когато излезе откъм талвега. Тук палубата беше излъскана до блясък и той видя висока двойна врата, лакирана в яркочервено. Тлъст мъж в нощна роба от скъп брокат стоеше до релинга и шумно си правеше гаргара. Повехнала млада жена в развлечена бяла роба тъкмо му поднасяше купичка чай. Мъжът изневиделица се наведе и повърна отчасти върху релинга, отчасти върху дрехата на момичето.
— Наздраве, миличка! — поздрави я Цяо Тай, отминавайки. — И си мисли за тлъстата комисиона, която
