Предполагам, ще се съгласиш след игричките зад завесата преди малко, че си зная работата. Става ли сделката?
Нейните студени, откровени думи поразиха Цяо Тай. Той все пак успя да отвърне със задавен глас:
— Сделката става.
В себе си се зарече да накара тази жена да го заобича. Беше длъжен да го направи.
— Добре. Скоро ще се видим пак, за да уточним подробностите. Покровителят ми има малка къща, където прекарва следобедите си с мен, защото няма време да идва до кораба. Намира се южно от храма Гуансяо, в западната част на града. Ще ти пратя съобщение веднага щом е възможно. Не бива да се приближаваш до покровителя ми. Няма да ме пусне да си тръгна, а властта му е голяма и може да ме погуби, ако реши. Щом ме отведеш в столицата, веднага ще ти кажа кой е той, така че да му върнеш парите, които е платил за мен… при положение че те загризе съвестта.
— Ти не си извършила престъпление, нали? — тревожно попита Цяо.
— Направих ужасна грешка… веднъж — тя загърна с тънката си роба своето апетитно тяло и каза: — Сега наистина трябва да си тръгнеш, иначе може да имаме неприятности. Къде да те намеря?
Той й съобщи името на странноприемницата си, целуна я и напусна каютата.
Видя, че близкият голям кораб от следващата редица е на един разкрач, и скочи на борда му. След това дълго преминава от лодка на лодка, преди да стигне до кея. Влезе през вратата Куейдъ и се насочи към странноприемница „Петимата безсмъртни“. Пред вратата чакаше малка носилка. Той попита дали не е изпратена от капитан Ни. Носачите вкупом скочиха на крака и в един глас потвърдиха. Цяо Тай влезе вътре и мъжете го понесоха с бърза лека крачка.
Глава X
В ранната сутрин съдията Ди разговаря с още един любител на щурци; недоволен чиновник тръгва с него на официално посещение
Съдията Ди спа тежко. Задрямваше за малко, събуждаше се и кашляше продължително. Накрая силно го заболя глава. До разсъмване оставаше един час, но той си знаеше, че повече няма да може да дремне, и слезе от широкото легло. Облечен само в нощната си роба, застана за миг пред сводестия прозорец, загледан в покривите на дворцовите постройки, които се очертаваха в сивеещото утринно небе. Вдъхна свежия въздух и реши да се разходи преди закуска.
Облече си дълга дреха от сив памучен плат, нахлупи малката си шапка и излезе навън. В преддверието домоуправителят даваше първите си наставления за деня на десетина слуги, които едва държаха очите си отворени. Съдията Ди му нареди да го изведе в парка.
Двамата вървяха по призрачни коридори с току-що загасени лампи и скоро стигнаха до задната част на двора. От тази страна целият дворец бе опасан с широка мраморна тераса. Под нея се разстилаше прекрасна градина с павирани пътечки между цветните лехи.
— Не ме чакайте — каза той на домоуправителя. — Лесно ще намеря обратния път.
Той се спусна по няколко стъпала и тръгна по пътечката, извеждаща до широко езеро с лотоси. През прозрачната утринна омара над езерото съзря на отсрещния бряг малък павилион и се насочи към него. Крачеше бавно около езерото, като се възхищаваше на изящните лотосови цветове, току-що разтворили розови и червени листчета. Когато приближи до павилиона, зърна през прозореца гърба на висок мъж, сведен над масата. Широките плещи му се сториха познати. Изкачи се по стъпалата и видя, че мъжът напрегнато наблюдава малко гърненце от зелен порцелан. Той чу приближаващите стъпки и без да откъсва поглед, каза през рамо:
— А, ето те най-сетне. Погледни само този смелчага тук.
— Добро утро — поздрави съдията. Губернаторът се сепна. Когато разпозна посетителя, побърза да се изправи и запелтечи смутено:
— Моля да ме извините, ваше превъзходителство. Аз… за мен беше неочаквано…
— В този ранен час можем да минем и без формалности — сухо го прекъсна съдията. — Спах зле и излязох да се поразтъпча малко — и като взе другия стол, добави: — Седнете, моля ви. Какво има в това гърненце?
— Моят най-добър щурец воин. Погледнете тези здрави, стройни крака. Нали е невероятен!
Съдията Ди се наведе. Щурецът му заприлича на особено отвратителен черен паяк.
— Прекрасен екземпляр! — изкоментира той и отново се облегна назад. — Трябва да призная със съжаление, че не съм познавач. Императорският цензор, който идва в Кантон преди няколко седмици, е голям любител.
— Имах честта да му покажа колекцията си — гордо обяви губернаторът. После лицето му помръкна, той погледна неуверено към съдията и каза: — Пристигна инкогнито. Докладвах в столицата, че е забелязан тук, и получих нареждане да вляза във връзка с него. Но след като изпратих моите хора по дирите му, веднага получих втора заповед, с която се отменяше първата — той се поколеба известно време, нервно подръпвайки мустаците си. — Естествено, не бих и помислил да натрапвам мнението си на централното правителство, но тъй като отговарям за територията на Кантон, все пак си помислих, че няколко обяснителни думи… — той спря и изгледа очаквателно съдията.
— Да — съгласи се съдията Ди, — така стана. Цензорът не се яви за заседанието на Великия съвет, което трябваше да се състои преди заминаването ми. Щом сте получили заповед да изоставите издирването му, значи се е завърнал в столицата и е представил доклада си.
Той се отпусна назад в стола, леко поглаждайки брадата си. Губернаторът взе един кръгъл похлупак от плетен бамбук и грижовно покри зеленото гърне. После с едва доловима усмивка каза:
— Моят доктор ме информира, че вчера сте открили второ убийство. Този път жертва станал един от вашите хора! Искрено се надявам, че въпреки възрастта си префектът ще успее да се справи. Градът е голям и…
— Не се тревожете — любезно отговори съдията. — И двете дела водят началото си още от столицата и моите хора са допуснали непростими грешки. Би трябвало аз да ви се извиня.
— Много е любезно от ваша страна да го кажете. Надявам се, че сте доволен от проучването си за търговията на чужденците в града?
— О, да. Но това е сложен проблем. Смятам, че трябва да обмислим по-добра система, за да държим под контрол всички тези чужденци. Скоро ще ви представя проект за въдворяването им в специални квартали. Вече навлязох донякъде в арабските дела. След това ще се занимая с персите и тъй нататък…
— Това едва ли е необходимо — внезапно го прекъсна губернаторът. Прехапа устни и побърза да добави: — Искам да кажа, ваше превъзходителство, че тези перси са… ами, не повече от няколко десетки. Разбрани, образовани хора, поне повечето от тях.
На съдията Ди му се стори, че губернаторът изведнъж силно пребледня, но това може би се дължеше и на разсеяната утринна светлина. Той изрече бавно:
— Вижте, аз просто искам да получа цялостна представа за състоянието тук…
— За мен ще е чест и удоволствие да ви помогна, ваше превъзходителство! — разпалено възкликна губернаторът. — А, ето го и Бао!
Префектът Бао се поклони дълбоко пред стъпалата на павилиона и после още веднъж, по-ниско, когато влезе вътре. Лицето му беше разтревожено и той се обърна към губернатора:
— Хиляди извинения, господарю! Невероятно, но тази жена не дойде. Не мога да си представя защо…
— И аз не мога да си представя — студено го прекъсна губернаторът — защо не се подготвите както трябва, преди дори да помислите да ми представяте някого. И тъй като в момента съм зает с негово превъзходителство, вие…
— Не бих могъл да намеря подходящи слова, за да изразя съжалението си, господарю — изрече нещастният префект, който гореше от желание да се извини. — Но като имах предвид вашия интерес към щурците и тъй като жена ми сподели с мен, че момичето имало изключителни познания в тази област…
Преди губернаторът да успее да отпрати префекта, съдията Ди побърза да се намеси:
