уморено:
— Седни. Намерихме цензора. Убит е.
Той разказа на Цяо Тай за разговора на Тао Ган със сляпото момиче и как загадката около златното звънче ги е насочила да търсят цензора в храма, където и бяха открили трупа му. Отговаряйки лаконично на възбудения Цяо Тай, той продължи:
— След като тялото бе донесено тук, наредих на лекаря на губернатора да извърши щателна аутопсия. Той откри, че цензорът е бил умъртвен с коварна отрова, неописана в нашите медицински трудове. Единствените, които знаят да я приготвят, са танка, хората, които живеят по лодките в реката. Поеме ли се в голямо количество, жертвата умира почти веднага, по-малка доза предизвиква силна отпадналост и смъртта настъпва след няколко седмици. Симптомите могат да се открият единствено с внимателен оглед на гърлото. Ако по една случайност лекарят не бе имал подобен случай сред танка преди известно време, никога нямаше да установи каква е отровата, и смъртта щеше да бъде приписана на сърдечен удар.
— Това обяснява защо регистраторът на смъртните случаи не е успял да я открие — отбеляза Цяо Тай.
— Регистраторът изобщо не е виждал тялото — уморено отвърна съдията Ди. — Тао Ган се върна преди час с префекта и заедно разпитаха целия персонал на съдилището, но никой нищо не знаеше за тялото на някакъв разбойник, закарано в храма предната нощ.
— Велики небеса! — възкликна Цяо Тай. — Значи двамата стражници, занесли там тялото, са били измамници.
— Точно така. Веднага извиках настоятеля, но той не можа да ми даде някакво по-определено описание на самозваните стражници. Били просто обикновени служители и носели обикновената униформа: кожени куртки и черни лакирани шлемове. Всичко изглеждало съвсем нормално. Не можем да виним настоятеля, че не ги е огледал специално — той въздъхна и продължи: — Фактът, че цензорът е бил видян в храма вечерта преди убийството, както и улавянето на щуреца говорят, че престъплението е било извършено някъде там наблизо. И тъй като униформите на стражниците няма как да не са били отнапред подготвени, значи става дума за предумишлено убийство. От това, че по тялото на цензора няма следи от насилие и че изражението на лицето му е спокойно, става ясно, че по всяка вероятност е бил подмамен в капана от човек, когото е познавал. С това разполагаме засега.
— Не е изключено сляпото момиче да знае много повече за случилото се, господарю. Доколкото разбрах от думите ви, тя е казала на Тао Ган, че дълго е клечала пред стената на храма, преди да улови щуреца. Значи може и да е чула нещо. Слепите имат изключително остър слух.
— Имам няколко много спешни въпроса към това момиче — мрачно каза съдията Ди. — Аз добре огледах стената, до която е построена моргата. Наскоро е била поправяна, няма никакви пукнатини между тухлите. Да, наистина много ми се иска да се срещна с това момиче. Изпратих Тао Ган до дома й да я доведе. Очаквам ги всеки момент, тъй като той тръгна преди доста време. Как беше арабското пиршество?
— Храната и пиенето ги биваше, господарю, но трябва да призная, че не харесах Мансур. Горделив е като дявол и не е разположен особено дружелюбно към нас. Когато езикът му се поразвърза от алкохола, го разпитах за арабската колония тук, както ми наредихте — той се изправи, наведе се над картата на града и посочи с пръст. — Това тук е джамията, Мансур и повечето мюсюлмани живеят наоколо. Странноприемницата ми е съвсем наблизо. Отвъд Североизточната врата има малка колония около гроба на някакъв техен свят човек. Всички тези араби са временно пребиваващи тук. Моряците изчакват мусоните и живеят ето в тези ханове на брега.
Когато Цяо Тай седна отново, съдията каза с тревога в гласа:
— Това никак не ми харесва. Как можем да държим под око тези чужденци? Ще поговоря с губернатора. Араби, перси и всякакви други трябва да бъдат събрани в един квартал, ограден с висока стена само с една врата, която да стои заключена от залез до изгрев слънце. Тогава ще назначим някой арабин за главен надзорник и него ще държим отговорен пред нас за всичко, което става вътре. Така ще можем да ги контролираме, а пък те ще си съблюдават своите си обичаи вътре, без да обиждат китайските си съграждани.
Вратата от другата страна на залата се отвори и влезе Тао Ган. Докато се настаняваше на втория стол срещу бюрото, съдията Ди забеляза посърналото му изражение и попита:
— Не доведе ли сляпото момиче?
— Само небесата знаят какво става тук, господарю! — възкликна Тао Ган, докато бършеше потното си чело. — Изчезнала е. И щурците ги няма, до един!
— Налей си чаша чай, Тао Ган — спокойно каза съдията. — И после разкажи цялата история. Най- напред как се свърза с нея?
Тао Ган изгълта чая, който Цяо Тай му наля, и започна:
— Видях двама бандити да я нападат в безлюдна уличка близо до пазарния площад. Разкарах негодниците и тогава разбрах, че момичето е сляпо, затова го изпратих до дома му. Тя живее в една от къщите до пазара, които се дават под наем. Пих чаша чай горе в стаята й и тя ми разказа как е хванала златното звънче. Живее сама в една стая. Когато отидох преди малко, нямаше и помен ни от клетките с щурци, окачени на един бамбуков прът, ни от гърнетата с щурци за борба, а и кошничката й за чай е изчезнала. Погледнах и зад паравана, леглото беше съвсем голо, без никакви завивки — той отпи още една глътка и продължи: — Разпитах продавача от пазара, който живее на същия етаж, но той ми каза, че само един-два пъти е срещал момичето на стълбите и никога не е говорил с него. Отидох и до пазара и накарах отговорника да ми покаже регистрите. Там бяха записани няколко сергии на продавачи на щурци, но името Ланли го нямаше. И понеже той ми каза, че често се разрешавало, временно, разбира се, на някои по- дребни продавачи да отварят сергии без такса, намерих един редовен продавач на щурци. Според него се говорело за някакво сляпо момиче, което продавало щурци, но сам никога не го бил виждал. Това е всичко.
— И този път ядец! — промърмори Цяо Тай. — Преметнала те е мръсницата, братко Тао.
— Глупости! — дрезгаво се сопна Тао Ган. — Не е възможно нападението над нея да е било инсценирано само за да ме вкара в заблуда. И да ме е следил някой, как би могъл да разбере, че ще мина тъкмо по тази уличка? Разхождах се наслуки, можех да свърна навсякъде.
— Мисля, че са те проследили — каза съдията Ди, — докато си изпращал момичето до дома му. Двамата сте били подозрителна двойка.
— Точно така е станало! — възкликна Тао Ган. — Докато си приказвахме, ми се счу, че стълбата проскърцва. Може някой да е подслушал разговора. И когато е чул къде е намерила златно звънче, решил е да я отвлече.
— Освен ако не е изчезнала по собствена воля… — сухо вметна съдията. — Защото аз не вярвам и думичка на разказа й за това, как е хванала златното звънче. Сигурен съм, че го е взела, когато цензорът вече е бил убит. От друга страна, фактът, че тя те насочи към храма, говори, че е от враговете на убийците на цензора подобно на мъжа, удушил неуспелия убиец на Цяо Тай. Както и да е, изправени сме пред страшно неприятна ситуация. Очевидно някои хора знаят точно какво правим, следят всяка наша стъпка, докато ние нямаме ни най-малка представа, кои са те и какво преследват — той подръпна брадата си и продължи с по-спокоен тон: — Проститутката, която е видяла цензора в храма, ми каза, че лодките на танка са закотвени пред митницата, което означава недалеч от мюсюлманския квартал в града, до вратата Куейдъ. Така че е възможно цензорът да се е въртял из този район не заради някаква арабска афера, а заради нещо, свързано с хората от речните вертепи. А и двамата самозвани стражници, които са занесли тялото на цензора в храма, са били китайци. Което още веднъж ме кара да мисля, че не бива да преувеличаваме участието на арабите в тази история.
— Но доктор Су бе убит от арабски бандит, господарю — обади се Цяо Тай.
— Арабите са най-важните клиенти на проститутките танка, както научих — отвърна съдията. — Така че главорезът спокойно може да е бил нает в някой от бардаците на танка. Иска ми се да науча нещо повече за тези странни хора.
— В развлеченията, които Мансур ни предложи снощи, имаше и изпълнение на арабска танцьорка, наполовина танка по кръв — разпалено додаде Цяо Тай. — Изглежда, тя живее на един от плаващите вертепи. Мога утре да я посетя и да науча нещо повече за танка.
Съдията Ди го изгледа вторачено.
