Мансур го стрелна с припламнали очи и отговори с равен глас:
— Бащата на Ни е китаец, а майка му е персийка. Персите не са добри хора. Нашите храбри воини начело с великия халиф ги смляха на кайма преди петдесет години в битката при Неавен.
Яо предложи по още една чашка и попита:
— Вярно ли е, че на север от владенията на халифа живеят хора с бяла кожа, сини очи и жълта коса?
— Това не може да са истински хора — възкликна Цяо Тай. — Сигурно са призраци или демони.
— Такива хора наистина съществуват — сериозно отвърна Мансур. — Освен това се сражават доста добре. Дори могат да пишат, но откъм неправилната страна. От ляво на дясно.
— Точно така правят и призраците — със задоволство заключи Цяо Тай. — В отвъдния свят всичко се прави обратно, не като в света на хората.
Мансур изпразни чашата си.
— Някои от тях са с червена коса — допълни той. Цяо Тай го изгледа въпросително. Явно този мъж бе пийнал доста, за да говори такива безумия.
— Какво ще кажете за малко арабски танци, Мансур? — с широка усмивка попита Яо. — Полковник, гледали ли сте някога арабски танцьорки? — обърна се той към Цяо Тай.
— Никога. Така добре ли танцуват като нашите?
Мансур се надигна.
— В името на Аллах! — възкликна той. — Вашият въпрос издава пълното ви невежество — той плесна с ръце и изрече нещо на арабски към прислужника.
— Наблюдавайте завесата — прошепна Яо на Цяо Тай. — Ако имате късмет, предстои ни истинско празненство.
Завесата килим се разтвори и в процепа се появи жена. Беше средна на ръст, единствената й дреха бе една черна превръзка с ресни около ханша, увиснала съвсем ниско долу. Един изумруд, поставен в пъпа на нежно окръгления й корем, проблясваше с кристалночист блясък. Тънкият й кръст подчертаваше тежестта на закръглените й гърди и заоблеността на бедрата. Кожата й бе с красив златистокафяв оттенък, но лицето й, въпреки че бе много изразително, не отговаряше на китайските представи за женска красота. Очите й, подчертани с черна линия, бяха твърде големи, алените й устни — прекалено пълни, а блестящата й синьо- черна коса се виеше на странни къдрици. Тази необикновена, некитайска външност отблъскваше и в същото време необяснимо привличаше Цяо Тай. Жената стоеше изправена и наблюдаваше компанията с леко повдигнати вежди. Изведнъж големите й влажни очи напомниха на Цяо Тай за една кошута, която преди много години бе убил по погрешка на лов.
Тя пристъпи в стаята и златните гривни на глезените й иззвънтяха тихо. Голотата й ни най-малко не я притесняваше и тя се поклони пред Мансур, докосвайки за миг гръдта си с дясната ръка, после сведе глава към Яо и Цяо Тай. Коленичи с лице към Мансур, със събрани бедра и прибрани в скута изящни длани. Цяо Тай с удивление забеляза, че дланите и ноктите й са боядисани в червено.
Като видя светналите очи на Цяо Тай, Мансур изви устни в доволна усмивка.
— Това е Зумруд, смарагдовата танцьорка — спокойно каза той. — Сега тя ще ви покаже един танц от нашата страна.
И отново плесна с ръце. Двама араби в дълги бели халати се показаха иззад завесата и приклекнаха в най-отдалечения ъгъл. Единият заудря по голям дървен барабан, другият настрои някаква гусла, плъзгайки дълъг лък от извит ратан по струните.
Мансур не откъсваше големите си загадъчни очи от жената. Тя го стрелна с небрежен поглед, извърна се и се вторачи без свян в Яо и Цяо Тай. Мансур забеляза, че се канеше да заговори Яо, и изкряска нещо на музикантите.
Гуслата поде бавна и печална мелодия, Зумруд опъна ръце зад тила си и започна да извива тялото в ритъма на протяжния напев. Тялото й се накланяше все по-назад и по-назад, накрая главата й докосна пода. Щръкналите зърна на гърдите й сочеха право нагоре, вълнистата й коса се стелеше по заоблените й рамене. Тя притвори очи и дългите й мигли едва ли не покриха деликатните й страни.
Лъкът ускори темпото, глухите удари на барабана подчертаваха ритъма. Цяо Тай очакваше танцьорката да се вдигне и да започне най-сетне танца си, но тя остана неподвижна в същото положение. Внезапно с изумление забеляза, че изумрудът в средата на голия й корем се движи. Извитото на дъга тяло оставаше съвършено застинало, само коремът трептеше нагоре и надолу, наляво и надясно. Барабанът ускори още повече темпото, изумрудът описваше все по-широки и по-широки кръгове. Очите на Цяо Тай не можеха да се откъснат от зеления камък, който похотливо проблясваше в светлината на медната лампа. Кръвта му силно заблъска във вените, гърлото му се сви. Пот заструи по лицето му, но той не усещаше нищо.
Излезе от транса си едва когато барабанът замлъкна внезапно. От струните се откъснаха няколко пронизителни стона и после настъпи мъртва тишина. Танцьорката се изправи на колене с гъвкавата грациозност на диво животно и с няколко точни движения оправи косите си. Гръдта й се повдигаше учестено, тъничък пласт влага покриваше голото й тяло. Цяо Тай усети мускусното й ухание, примесено с остра, макар и лека миризма на плът. Повтаряше си, че това е отблъскващо, но в същото време то бе разбудило някакво дълбоко първично усещане в него, което го накара да си припомни дивите миризми по време на лов, препускане на потни коне, лееща се червена топла кръв в разгара на битките.
— Машалла! — възхитено извика Мансур.
Той извади от пояса си чуждоземска златна монета и я постави на земята пред коленичилата жена. Тя я взе и без да го погледне, я хвърли назад към двамата музиканти. След това се обърна към Цяо Тай и го попита на китайски:
— Отдалеч ли идва чужденецът?
Цяо Тай преглътна с мъка. Отпи бързо глътка от чашата си и отговори колкото се може по- непринудено.
— Аз съм от столицата. Името ми е Цяо Тай.
Жената го изгледа продължително с големите си влажни очи, после се обърна към съседа му и изрече равнодушно:
— Изглеждате добре, господин Яо.
Търговецът се ухили широко и имитирайки арабския поздрав, отвърна:
— В добро здраве съм, слава на Аллаха! — вторачил поглед в гръдта й, той добави към Мансур с похотлива усмивка: — Един от нашите китайски поети казва: „Дървото се превива под тежестта на зрелите плодове.“
Лицето на Мансур потъмня. Той ядно впи очи в Зумруд, която пълнеше чашите на Яо и Цяо Тай. Когато се наведе към Цяо, силният й, почти животински аромат накара стомаха му да се присвие болезнено. Той стисна юмруци, като се мъчеше да обуздае напиращата във вените му кръв. Тя сведе глава ниско над него, бавна усмивка откри съвършените й зъби и тя прошепна тихо:
— Живея на първия кораб от четвъртата редица.
— Ела тук! — изкрещя Мансур.
Тя се обърна към него и той й просъска нещо на арабски. Жената повдигна вяло вежди и изрече надменно на китайски:
— Разговарям, с когото си поискам, о, господарю на множество кораби.
Лицето на Мансур се изкриви в гневна гримаса. Бялото на очите му проблясваше, когато извика:
— Поклони се и се извини за наглото си държание!
Танцьорката се изплю на пода точно пред краката му. Мансур изруга. Скочи и с една ръка я сграбчи за косата, а с другата грубо я изправи нагоре, подхващайки я под мишницата. Разкъса превръзката с ресни около ханша й, обърна я с лице към двамата гости и с прегракнал глас извика:
— Разгледайте добре прелестите на блудницата. За продан са!
Тя се опита да се измъкне, но той я придърпа и я разтърси с дива злоба. Насили я отново да падне на колене, притисна силно главата й към пода и изрева нещо на музикантите. Мъжът с гуслата побърза да се надигне и подаде на Мансур дългия ратанов лък.
Цяо Тай откъсна очи от коленичилата жена и студено се обърна към Мансур:
