— По-добре е да уреждате домашните си проблеми насаме, Мансур. Притеснявате гостите.
Мансур го изгледа вбесен. Отвори уста, но се овладя. Прехапал устни, той пусна вдигнатия лък и косите на жената. Седна срещу гостите, ръмжейки нещо през зъби. Танцьорката се изправи, вдигна скъсаната превръзка и като се обърна към Цяо Тай и Яо, изсъска със святкащи очи:
— Не забравяйте какво ви каза той. Който предложи достатъчно висока цена, негова съм!
Тя отметна назад глава и изчезна зад завесата. Двамата музиканти изтичаха забързано след нея.
— Смело момиче! — ухили се Яо, докато пълнеше чашата на Мансур. — И доста опърничава, осмелявам се да отбележа — той надигна чашата си и каза: — Хиляди благодарности за пищното забавление.
Мансур мълчаливо кимна с глава. Яо се надигна и Цяо Тай го последва. Понечи да изрече някаква благодарност, но реши, че е по-добре да си я спести, когато забеляза враждебно святкащите очи на Мансур. Домакинът ги преведе през градината до входната врата и се сбогува с тях, измърморвайки нещо под нос. Щом ги видяха, носачите скочиха на крака, но Цяо Тай поклати глава.
— Да походим малко — предложи той на Яо. — Вътре беше доста задушно, пък и от тази чуждестранна напитка главата ми малко се замая.
— Аз съм известна личност — колебливо каза дебелият търговец. — Някак си не е редно да вървя пеша.
— И за полковник от гвардията важи същото — сухо възрази Цяо Тай. — Но улиците са пусти и никой няма да ни види. Да вървим!
Тръгнаха към ъгъла. Носачите ги следваха мълчаливо на известно разстояние.
— Яденето си го биваше — започна Цяо Тай, — но този тип не биваше да си позволява такава позорна сцена.
— Какво друго можете да очаквате от варвари? — сви рамене Яо. — Все пак жалко, че го спряхме. Тя си придава важности напоследък и нямаше да е зле малко да я позаболят задните части. Не е чиста арабка. Майка й е от водните хора танка1 и затова е двойно по-дива. Така или иначе, той нямаше да посмее да я напердаши здраво, понеже се страхува да не й остави белези и рани.
Яо навлажни устни с крайчеца на езика си. Цяо Тай го изгледа раздразнено. Първоначалното му благоприятно впечатление явно беше погрешно. В този тип имаше нещо мерзко.
— Мансур изглеждаше решен да го стори. И защо трябва да се страхува, че ще й остави белези? — студено запита той.
Въпросът видимо притесни Яо и той се поколеба, преди да отговори:
— Ами тя не е притежание на Мансур, доколкото ми е известно. Предполагам, че си има някакъв доста влиятелен покровител. Подобни хора нямат нищо против подопечните им куртизанки да припечелват нещо, като танцуват по разни пирове и увеселения, но все пак държат кожата им да не бъде наранявана.
— Но Мансур каза, че тя е за продан.
— О, това беше само за да я унижи. Не хранете надежди, полковник. Не бих ви препоръчал тези черни жени. Доста са груби… как да ви кажа, като животни са. Сега, ако не възразявате, аз вече ще се кача на носилката. Имам среща… хм… в едно мое частно заведение.
— Не бива да я пропускате, разбира се — не особено учтиво отвърна Цяо Тай. — Аз ще се оправя сам.
Яо го изгледа подозрително. Изглежда, бе забелязал промяната в тона на своя спътник. Той сложи пълната си длан върху лакътя на Цяо Тай и с угодническо подхилване каза:
— Ще ви заведа някоя вечер там, полковник. Жената, която го поддържа, е много дискретна, удоволствията са изключителни. Ходя редовно там… така, за малко разнообразие. Не че не съм добре обслужван в дома си. О, бих казал превъзходно дори! И как иначе, като се има предвид колко харча за жените и наложниците си. Това уютно гнезденце е много удобно, близо е до дома ми. Всъщност намира се точно на ъгъла на втората улица южно от храма Гуансяо. Бих ви взел с мен още сега, но как да ви кажа… дамата, с която имам среща, е доста притеснителна. Не е лесно да я склониш. Но имаме еднакво увлечение и се надявам, че това ще помогне. Ако ме види обаче, че пристигам с непознат, може и да…
— Достатъчно — прекъсна го Цяо Тай. — Не я карайте да ви чака. Току-виж избягала! — и щом остана сам, измърмори на себе си: — Което би било най-мъдро от нейна страна, струва ми се.
На следващата улица нае носилка и нареди на носачите да го отнесат до двореца на губернатора. Отпусна се назад върху възглавниците, заслушан в ритмичния ход на носачите, и се опита да подремне. Но щом затвори очи, пред погледа му закърши тяло арабската танцьорка, в ноздрите му нахлу дивото й ухание.
Глава VII
Съдията Ди пие чай с една изпаднала жена; двамата с Тао Ган правят смразяващо откритие
Съдията Ди и Тао Ган излязоха от двореца през една малка странична врата и се запътиха към главната улица на града. Двамата имаха вид на образовани мъже на средна възраст. Съдията носеше тъмносиня памучна роба и черен пояс, на главата си бе сложил прилепнала черна копринена шапка. Тао Ган бе с избеляла тъмнокафява роба и с неизменната си охлузена кадифена шапчица. След като подминаха административните сгради, двамата влязоха в първата гостилница, която се мярна пред очите им. Съдията Ди избра маса в дъното, откъдето можеха да наблюдават пъстрата тълпа.
— Ти поръчвай — каза той на Тао Ган, — нали говориш тукашното наречие! Да донесат голяма купа супа с пелмени. Казаха ми, че тук я приготвяли чудесно. И още раци с яйца, което също било местен специалитет.
— Да опитаме и кана от местното вино — предложи Тао Ган.
— Обикновено си доста въздържан — отбеляза съдията с усмивка. — Май Цяо Тай ти влияе зле?
— Ние с Цяо Тай доста често сме заедно — отвърна Тао Ган. — Откак нашият кръвен брат Ма Жун стана такъв домосед…
— Затова и не го взех на това пътуване. Радвам се, че най-сетне улегна и се задоми. Не искам да се впуска в авантюри, които могат да го помамят по старите пътеки. И трима стигаме, за да открием цензора.
— Той има ли някакви отличителни белези, или особени привички, господарю? Нещо, за което да се хванем, докато го търсим след малко в храма и около него?
Съдията Ди замислено поглади бакенбардите си.
— Хубав мъж е и, естествено, има самоувереното държание на висш сановник, който се движи в дворцовите кръгове. Езикът му също би могъл да бъде диря. Говори като типичен придворен с всичките им превзетости. Ха, тази супа наистина ухае прекрасно — и като си взе с пръчиците пелмен от купата, добави:
— Добър апетит, Тао Ган, разрешавали сме и по-сложни случаи!
Тао Ган се усмихна и се залови с апетит за супата. Когато привършиха с простото, но здраво ядене, изпиха по чаша силен фудзянски чай, платиха и си тръгнаха. По тъмните улици имаше по-малко хора, понеже бе часът за вечерния ориз. В западния квартал обаче улиците бяха оживени, а когато излязоха пред храма на Цъфтящата пагода, ги повлече весела тълпа. Млади и стари, празнично пременени, вървяха в една и съща посока. Съдията Ди сметна на пръсти:
— Днес е празникът на Гуанин, богинята на милосърдието. Храмът ще бъде претъпкан.
Веднага щом прекрачиха прага на главния вход, видяха, че храмовият двор наистина прилича на нощен панаир. Застланата с камъни пътека, която водеше до високото мраморно стълбище на монументалната предна зала, минаваше между две редици пилони с окачени на тях весели цветни гирлянди и фенери. И от едната, и от другата страна имаше сергии, отрупани с какво ли не: свещени книги, детски играчки, сладкиши, молитвени броеници… Улични продавачи на маслени питки си пробиваха път през навалицата, хвалейки стоката си с пронизителни крясъци. Съдията Ди огледа тълпата.
— Лош късмет! — ядосано каза той на Тао Ган. — Кого можем да открием в такава блъсканица! И къде е тази прочута пагода?
Тао Ган посочи към небето. Зад главната постройка на храма се издигаха деветте етажа на Цъфтящата
