шиите си носеха еднакви колиета от сини мъниста с обков от златен филигран, надолу бяха обути в муселинови панталони, щамповани на цветя. Едната излезе напред, изгледа важно Цяо Тай и каза на безупречен китайски:
— Добре дошъл в къщата на капитан Ни. Господарят ще дойде след малко.
— Кои сте вие? — попита Цяо Тай, едва съвзел се от удивлението си.
— Аз съм Дюниазад, а това е моята сестра близначка Дананир. И двете се числим към прислугата от вътрешните покои на капитан Ни.
— Разбирам.
— Мислите си, че разбирате — отбеляза Дюниазад. — Ние прислужваме на капитана, но той не се отдава на плътски наслади с нас — и добави благопристойно: — Девствени сме.
— Не може да бъде! Все пак капитанът е моряк.
— Капитанът е обвързан с трето лице — с назидателен тон се обади Дананир — и тъй като е лоялен и извънредно изискан господин, отношението му към нас е напълно безпристрастно. Което е жалко!
— За капитана е жалко — уточни Дюниазад. — Ние притежаваме завидни познания относно изживяванията на страстта.
— Вие просто не знаете какво приказвате! — ядосано каза Цяо Тай.
Дюниазад повдигна изписаните си вежди.
— Запознати сме и с практическата страна на любовта — каза тя важно. — Преди капитанът да ни купи от търговеца Фан, четири години станаха оттогава, бяхме компаньонки на третата му съпруга и редовно присъствахме на ухажването им.
— Разбира се, то беше твърде елементарно — добави Дананир, — за което свидетелстваха оплакванията на третата съпруга от липсата на разнообразие.
— Защо вие двете говорите на такъв ужасен книжовен китайски? — попита потресеният Цяо Тай. — От кого, по дяволите, сте научили всички тези засукани и сложни думи?
— От мен — разнесе се иззад гърба му приятният глас на капитан Ни. — Съжалявам, че ви накарах да чакате, но и вие закъсняхте малко.
Той носеше тънка бяла вълнена роба, обточена с червени кантове, червен пояс и нещо като тиара на главата с цветна копринена бродерия. Настани се в по-малкото кресло, а Дюниазад се изправи до него. Сестра й коленичи в краката му и се вторачи в Цяо Тай с предизвикателна усмивка. Цяо Тай скръсти ръце и я изгледа гневно.
— Седнете, седнете — каза нетърпеливо капитан Ни на Цяо Тай и се обърна строго към близначките: — Забравили сте добрите обноски. Веднага отидете да ни направите хубав сутрешен чай. Сложете и мента — и когато момичетата излязоха, добави: — Доста са начетени, знаят китайски, персийски и арабски. Забавляваме се, като четем китайски и чужди книги нощем, пък и постоянно се ровят в библиотеката ми. И така, господин Цяо, с радост забелязвам, че сте в добро здраве. Явно не сте имали неприятности снощи.
— Кое ви кара да мислите, че трябва да съм имал неприятности снощи? — изпитателно попита Цяо Тай.
— Не съм сляп, приятелю. Видях един арабски бандит и един главорез танка да ви наблюдават от масата до вратата.
— И аз ги забелязах. Те нямат нищо общо с нас. Между другото за какво се сдърпаха с келнера?
— А, той просто отказа да обслужва един танка. Смята се, че тези бездомници цапат всичко, до което се докоснат. Затова и келнерът изхвърли чашата му. Видях, че брадатият негодник също не сваляше очи от вас през цялото време. Когато навън тръгна след вас, си рекох: „Полковникът може би ще си има неприятности.“
— А защо изведнъж ме произведохте в полковник?
— Защото зърнах значката ви. И брадатият я видя. Пък и бях подочул, че прочутият съдия Ди е пристигнал в Кантон, придружен от двама помощници. А когато човек срещне две високопоставени длъжностни лица от Север, които се опитват да минат незабележимо, му идват разни мисли в главата — Цяо Тай не каза нищо и капитанът продължи: — Миналата нощ из чайните се разправяше, че съдията Ди свикал в двореца заседание, на което се обсъждала външната търговия тук. Аз обаче си помислих, че съдията Ди е известен преди всичко с криминалните си разследвания, а чуждестранните търговци едва ли могат да бъдат обявени за криминални престъпници дори когато искат безобразно високи цени. Съпоставих това с факта, че двама помощници на съдията Ди се навъртат предрешени около кейовете, и нямаше как да не стигна до извода, че нещо се мъти в Кантон.
— Явно имате набито око и остър ум — със смръщено лице каза Цяо Тай. — Така е, тук сме, за да проучим търговията с арабите. Където има внос на скъпи стоки и високи мита, там… — той не довърши.
— Значи сте по следите на контрабандата — капитанът поглади мустаците си. — Да-а, и аз бих си помислил във връзка с нея за тези арабски мошеници.
— А какво бихте казали за китайските търговци, които имат вземане-даване с тях? За господин Яо Тайкай например… предполагам, че го познавате?
— Бегло. Бива си го като търговец. Започнал е скромно, но сега е един от най-богатите в града. Но той е развратник, а развратът е скъпо удоволствие. Има цял куп жени, наложници и случайни любовници, които поддържа в разкош. Не ме питайте те какво трябва да изтърпяват, в случая това няма значение. За да поддържа такъв живот, ще не ще, трябва да допълва доходите си с незаконни далавери. Длъжен съм обаче да подчертая, че аз специално не съм чул нищо подобно, а познавам кажи-речи всеки, който значи нещо в морските среди.
— А какво ще кажете за другия специалист по арабските далавери — господин Лян Фу?
— Тук не улучихте, полковник — каза с усмивка Ни. — Не можете да го слагате на едно равнище с Яо. Господин Лян Фу е роден аристократ, с голямо богатство и умерен нрав. В това няма никакво съмнение.
Влязоха близначките с меден поднос. След като им сервираха чая, капитан Ни каза с извинителна усмивка:
— Извинете ме, че не ви посрещам подобаващо, полковник. Живеех в голяма резиденция в южната част на града, но от няколко години ме налегнаха финансови задължения и я продадох. Дойдох тук, близо до брега, където животът изглеждаше по-спокоен, и реших да остана колкото ми позволят спестяванията. Тук, до водата, имам достатъчно време да мисля за най-различни неща, например започнах да се интересувам от мистицизъм. Сега прекарвам по-голямата част от времето си в четене на подобни съчинения. За поддържане на формата посещавам един клуб по юмручен бой и фехтовка — той се изправи: — Елате да разгледате моите саби.
Те се приближиха до стойката и капитанът една по една показа на Цяо Тай сабите, впускайки се в пространни обяснения за различните методи на изковаване. После му разказа няколко истории за подвизите на един известен кантонски сабльор. Близначките слушаха жадно. Тъмните им зеници бяха широко отворени. Неочаквано влезе старата прислужничка и подаде на Ни малък плик.
— Моля да ме извините за миг — каза Ни. Той застана пред прозореца и зачете посланието. След това го пъхна в ръкава си, отпрати старата жена и покани Цяо Тай: — Хайде да изпием още по една чаша чай.
— Харесва ми този ментов чай — заяви Цяо Тай. — Снощи пих анасонов ликьор у Мансур, който също доста ми хареса. Познавате ли Мансур?
— Вие двете идете долу и полейте цветята — нареди Ни на близначките. — Става горещо — и когато момичетата излязоха с негодуващ вид, капитанът се обърна към госта си: — И така, искате от мен да ви доставя информация за Мансур? Ще ви разкажа една историйка за него. Тя се случила преди около четири години, когато Мансур за пръв път се появи в нашия прекрасен град. Както и във всяка интересна история, и в тази, разбира се, е намесена млада дама. Родителите й бяха починали, глава на семейството беше по- големият й брат. Много богато и видно семейство. Тя беше влюбена в един тукашен младеж, но после се скара с него и той замина някъде. Тогава брат й я омъжи за един висш чиновник, ужасен сухар, близо два пъти по-възрастен от нея. Скоро след този насилствен брак тя срещна Мансур и се влюби страстно в него. Една от онези бурни и краткотрайни любови, нали знаете… Тя бързо се осъзна и заяви на Мансур, че всичко
