прелъстил тази млада жена, трябва да е голям гнусник. Ненавиждам такива като него, които мислят, че всичко им е позволено с тези момичета само защото не са китайки.
Съдията го изгледа остро. Остана безмълвен за известно време, замислено подръпвайки бакенбардите си. Най-после каза:
— Добре, имаме доста по-важни неща, за които да се притесняваме, отколкото за личния живот на капитана. Вие двамата можете да тръгвате за обяд. Но бъдете отново тук преди два часа за заседанието.
На излизане Цяо Тай взе малкия пакет от масичката и го подаде на Тао Ган, прошепвайки:
— Едно момиче на улицата ми пъхна това в ръкава. Блъсна се в мен, когато излизах от къщата на Ни. Надписано е „лично“ и затова не исках да го показвам на съдията, преди ти да си го видял.
Тао Ган набързо отвори пакета. Показа се яйцевиден предмет, увит в нещо като стар плик от писмо.
Беше фино изработена от слонова кост клетка за щурец. Тао Ган я доближи до ухото си и се заслуша в тънкото цвъртене.
— Това е от нея — промълви той. След това стреснато извика: — Виж тук. Какво значи това?
Той посочи квадратния печат върху плика с надпис „Личен печат на Лю, императорски цензор“.
— Веднага трябва да покажем това на съдията — възбудено заяви Тао Ган.
Двамата се върнаха към дъното на залата. Когато съдията Ди ги погледна изненадано над картата, която изучаваше, Тао Ган мълчаливо постави пред него клетката и плика. Цяо Тай набързо му разказа как всичко това се бе озовало у него. Съдията остави настрана клетката, изучи печата и отвори плика. Отвътре извади лист скъпа хартия, изписан с дребни йероглифи. Разстла го на бюрото си и го прочете внимателно. Накрая вдигна глава и каза рязко:
— Това са бележки, които цензорът е нахвърлил за собствена информация. Засягат трима араби, които са му плащали суми срещу нещо в замяна, но не е ясно какво точно. Освен Мансур споменава и две други имена, звучат като Ахмед и Азис.
— О, небеса! — възкликна Цяо Тай. — В такъв случай цензорът е бил държавен изменник. Или това може би е фалшификат?
— Абсолютно автентично е — бавно каза съдията. — Този печат съм го виждал хиляди пъти в канцеларията. Освен това познавам почерка на цензора от докладите, които пишеше собственоръчно. Но пък това тук е бързопис. И все пак записките са водени на висок стил и издават високообразован човек.
Съдията се облегна назад и за известно време потъна в мисли. Двамата помощници го гледаха неспокойно. Изведнъж той вдигна очи.
— Ще ви кажа какво означава това — рязко заяви той. — Без съмнение някой знае истинската причина за нашето посещение в Кантон. И доколкото това е държавна тайна, неизвестното лице може би заема висок пост в столицата, който му дава достъп до закритите съвещания на Съвета. Може би принадлежи към политическата групировка, която е против цензора. Този неизвестен заговорник и съучастниците му са примамили цензора в Кантон, за да го въвлекат в заговора на Мансур, да го обвинят в измяна и така да го свалят от политическата сцена. Но цензорът е прозрял уловката. Привидно се е съгласил да сътрудничи с арабите, както доказват тези записки. Направил е това само с цел да открие кой точно стои в дъното на заговора. Изглежда, и другата страна е прозряла, че цензорът е наясно с играта, и го е отровила — той погледна към Тао Ган и продължи: — Фактът, че сляпата девойка ти е изпратила плика, доказва, от една страна, че е с почтени намерения, а, от друга, че е присъствала на смъртта на цензора. Слепите не откриват случайно писма по масите или на улицата. Сигурно го е намерила, когато е бръкнала в ръкавите на убития мъж с чувствителните си пръсти. Взела е златното звънче от мъртвото тяло на цензора. Историята за това, как била чула песента на щурец, когато минавала край храма, е несъстоятелна.
— Може впоследствие да е помолила някой, на когото има доверие, да погледне плика — обади се Тао Ган.
— Когато са й казали, че носи цензорския печат, тя го е запазила и щом е разбрала от хората, които я посещават, че аз разследвам изчезването на цензора, е изпратила писмото до мен, добавяйки щуреца, за да разбера, че идва от нея.
Съдията слушаше внимателно и в един миг избухна:
— Враговете ни са в течение на абсолютно всяка наша стъпка. Това не може да продължава така! И този морски капитан сигурно е свързан с тях, Цяо Тай. Не може да бъде просто съвпадение това, че непознато момиче пъха този пакет в твоя ръкав точно пред дома му. Връщай се бързо при капитан Ни и го разпитай подробно. Започни дискретно, но ако отрече, че познава сляпото момиче, арестувай го и го докарай тук. Ще ме намериш в личния ми кабинет.
Глава XIV
Вироглавите близначки спасяват живота на Цяо Тай; спасеният се уплашва не на шега от спасителките си
Цяо Тай предпазливо освободи носачите на една съседна уличка и стигна до дома на капитан Ни пеша. Преди да почука на вратата, се озърна и в двете посоки. Виждаха се само двамина улични продавачи. По това време повечето хора обядваха или се приготвяха за следобедна почивка.
Вратата отвори старата вещица и незабавно се впусна в дълга тирада, вземайки Цяо Тай за персиец. Той я слуша известно време, колкото да я предразположи, след това я отмести и влезе. На втория етаж цареше пълна тишина. Той отвори вратата на приемната. Нямаше никой. Предположи, че капитанът и неговите вироглави близначки са приключили с обяда и сега навярно си почиват. „Поотделно според Дюниазад!“, раздразнено си каза Цяо Тай. Почака малко с надеждата, че изветрялата бабичка ще съобрази все пак да извести за пристигането му капитана. Реши да изчака малко и ако никой не се появи, сам да претърси цялата къща. Пристъпи към стойката за саби и още веднъж се възхити на изложените оръжия. Целият погълнат, не забеляза двамата мъже с чалми, които се катереха по плоския покрив отсреща. Те се вмъкнаха безшумно в стаята, стъпвайки внимателно между саксиите с орхидеи пред прозореца. По-слабият извади дълъг тънък нож, по-дебелият стисна здраво тоягата, която носеше, притича зад Цяо Тай и го цапардоса по тила. За миг Цяо Тай остана закован на място, после рухна тежко на пода.
— Я виж какви чудесни оръжия, Азис — обади се по-слабият арабин, обърнат към стойката. — Бързо се справихме с работата на Мансур.
— Слава на Аллаха! — прозвънтя като сребърно звънче един нежен глас. — Отървана съм от развратния неверник.
Двамата главорези мълниеносно се обърнаха и зяпнаха срещу момичето, което излезе иззад завесата. То беше абсолютно голо, само със синьо колие около врата и бели сатенени пантофки.
— Това е хурия, дошла направо от рая! — благоговейно изрече по-дебелият мъж, който се блещеше с нескрит възторг към безукорното й младо тяло.
— Наричай ме възмездие за всички праведници — каза Дананир. Тя махна с ръка към Цяо Тай и добави: — Този мъж искаше да ме изнасили. Тъкмо вземаше сабя, за да ме принуди да се подчиня на гнусните му щения, и аз затова се скрих зад завесата.
— Само за няколко минути ще го довършим — каза ентусиазирано слабият арабин. — След това ще се порадваме на компанията ви. Моят приятел се казва Азис.
— Ахмед или Азис, ето това е проблемът пред мен — каза Дананир, оглеждайки ги от горе до долу с предизвикателен поглед. — И двамата сте много симпатични младежи. Да видим сега кого от вас ще избера!
Тя пристъпи напред, хвана ги за раменете и ги накара да застанат един до друг с гръб към завесата.
— Аллах! — провикна се тантурестият арабин. — Защо тормозите хубавата си главица? Най-напред взем…
Той замлъкна насред думата, хвана се с ръце за гърдите и се свлече на пода, а през разкривената му уста потече струйка кръв. Дананир прегърна другия арабин и извика уплашено:
