— Аллах да ни пази! Какво…
В този момент голяма алабастрова ваза се разби с трясък в главата на арабина. Дананир се отдръпна от него и той падна на тръстиковата рогозка. Иззад завесата се показа Дюниазад. Тя изгледа смаяно двамата проснати араби.
— Добре се справи! — отбеляза Дананир. — Обаче защо не наръга и другия? Нали знаеш, че капитанът много държеше на тази ваза!
— Зърнах някаква издутина на раменете му и си помислих, че може да е с ризница.
Дюниазад се опитваше да говори спокойно, но гласът й трепереше. Беше много бледа, пот обливаше челото й. Изведнъж се завтече към другия край на залата и повърна върху пода. Обърна се, избърсвайки челото си, и промърмори:
— Трябва да е от рибата, която ядох на обяд. Хайде, обуй си панталоните и ми помогни да го свестим.
Тя клекна до Цяо Тай и започна да разтрива шията и раменете му. Дананир донесе чаша вода и напръска лицето му. Най-сетне Цяо Тай дойде в съзнание. Изгледа смаяно двете надвесени над него лица.
— Ужасните близначки! — с мъка изрече и отново затвори очи.
Полежа още известно време, надигна се бавно и седна, опипвайки голямата цицина на тила си. Оправи косата си и внимателно нагласи шапката точно в средата на главата си. После изгледа злобно близначките и изръмжа:
— Небеса, иде ми да ви напердаша заради тази отвратителна шега!
— Ще хвърлите ли едно око на тези двамата, които ви нападнаха, господине?
— Слабият се казва Ахмед, а дебелият Азис — сухо уточни Дюниазад.
Цяо Тай седна. Облещеният му поглед се местеше от двамата араби, проснати пред завесата, към ножа и тоягата, захвърлени върху рогозката.
— Сестра ми отвлече вниманието им, а аз наръгах дебелия — обясни Дюниазад. — Другия само го зашеметих и можете да го разпитате, ако желаете. От разговора им се разбра, че ги е пратил Мансур.
Цяо Тай се надигна с усилие. Чувстваше се зле, беше все още замаян, но успя да каже, гримасничейки:
— Добри момичета!
— А сега трябва да повърнете — каза Дананир, загледана в побелялото му лице. — Това е нормалната реакция след такъв силен удар по главата.
— Зле ли изглеждам? — сепна се Цяо Тай.
— Опитайте се да си представите, че сте изяли голямо парче лоясало и поразвалено овнешко месо — предложи му Дананир. И като видя, че започна да му се повдига, побърза да добави: — Не върху рогозката! В ъгъла, моля!
Той се довлече до посоченото място и повърна. Олекна му изведнъж. После изжабури устата си с голяма глътка вода, изплю я през прозореца и се върна при двамата проснати мъже. Изтегли тънкото острие от охранения гръб на арабина и каза с неохота:
— Ловка ръка!
След като изследва и черепа на другия арабин, той я изгледа.
— Твърде ловка ръка! Този също е опънал петалата.
Когато Дюниазад се опита да сподави ужасения си вик, той се обърна към нея:
— Черният грим на очите ви се е разтекъл. Изглеждате ужасно!
Дюниазад се врътна и се скри зад завесата.
— Не й обръщайте внимание — каза Дананир, — много е чувствителна.
Цяо Тай внимателно претърси дрехите на двамата мъртъвци. Не намери нищо интересно. Остана изправен над тях, сучейки замислено мустак. Когато Дюниазад се върна с прясно гримирано лице, той каза:
— Чудя се какво са искали? Защо не ме убиха? Този дълъг нож изглежда много внушително.
— Не ти ли казах? — обърна се Дюниазад към сестра си. — Той е мил, но е глупак.
— Защо ме наричате глупак, дръзки нахалнички? — развика се Цяо Тай.
— Защото сте неспособен да направите заключение — отвърна тя сдържано. — Не разбирате ли, че са искали да ви пронижат с една от сабите на капитана, та да изглежда, че ви е убил той. Ако не можете да схванете какво искам да ви кажа, ще се опитам да ви го обясня още веднъж.
— По дяволите! — провикна се Цяо Тай. — Май че имате право. Но къде е капитанът?
— Излезе веднага след като обядва. Ние чухме как нашата старица се опитваше да ви го обясни, но вие не я разбрахте и влязохте, без да се оглеждате. Решихме, че сте подпийнали.
— А защо, светли небеса, не се показахте, когато влязох вътре?
— Всички книги за любовта са единодушни — каза сериозно Дюниазад, — че най-добрият начин да разбереш характера на един мъж, е да го наблюдаваш, когато си мисли, че е сам. Тъй като ние проявяваме интерес към вас, ви наблюдавахме иззад завесата.
— Никога нямаше да се досетя. Благодаря все пак…
— Не смятате ли, полковник, че при възникналите обстоятелства е редно да ни купите и да се ожените за нас? — обобщи Дюниазад делово.
— О, небеса, не! — извика ужасен Цяо Тай.
— О, небеса, да! — каза тя твърдо. И слагайки ръце на кръста си, добави: — За какво, си мислите, спасихме живота ви?
Дананир намигна успокоително на Цяо Тай и каза:
— Да не избързваме, сестро. Съгласи се, че всичко дойде малко неочаквано. Ти сигурна ли си например, че този мъж е достатъчно силен, за да се справи?
Дюниазад го изгледа преценяващо:
— Надявам се. Виждам сиви косми в мустаците му. Обзалагам се, че е на четирийсет и нито ден по- малко!
— Ще бъде ужасно, ако някоя от нас остане разочарована — продължи сестра й. — Ние винаги сме се надявали да споделяме мига на възторженото отдаване.
— Ах, вие, развратни пикли! — вбесен избухна Цяо Тай. — И сляпата ви приятелка ли е такава?
Дюниазад го изгледа безизразно и се обърна с гримаса към сестра си:
— Той иска сляпото момиче! Може би само с него е в състояние да се докаже като мъж…
Цяо Тай реши, че толкова му стига, и каза примирено на Дюниазад:
— Кажи на старата вещица да поръча две носилки, за да мога да отнеса труповете при моя господар. Докато те пристигнат, ще ви помогна да изчистите. Но при едно условие: че ще ми обещаете да държите розовите си устенца затворени.
Глава XV
Висшата управа на Кантон заседава заедно с видния гост; копринената примка отново влиза в действие
В това време съдията Ди довършваше обедния ориз в личната си трапезария заедно с Тао Ган. Двамата изпиха, без да бързат, чая си, чакайки Цяо Тай. Когато наближи два часа и Цяо Тай още не се бе появил, съдията стана и каза на домоуправителя да ги отведе в заседателната зала.
Губернаторът и префектът Бао чакаха прави до вратата, а до тях стоеше брадат мъж в бляскава броня. Губернаторът го представи като командир на гарнизона, а малко по-младия офицер, застанал зад тях — като началник на пристанището. След като Лян Фу и Яо Тайкай също поздравиха съдията, губернаторът поведе всички към голямата заседателна маса в средата на помещението.
Мина известно време, докато достолепните особи се разположиха в дъга съобразно със сана на всеки. Най-сетне, след като писарите заеха местата си на две по-ниски маси отстрани и намокриха четчиците си за писане, съдията Ди откри заседанието. Очерта накратко проблема, стоящ пред тях, и покани командира на гарнизона да обясни стратегически положението.
Командирът заговори в стегнат военен стил. За половин час той представи плана на града и
