— Опитай! Докажи!
— Аз имам право.
Помежду им се издигна яка невидима стена. Монолитна. Непреклонна. Очакваща. Горката стена…
— Аз имам право — в мен е кръвта на Владетелите…
Крачка…
— Аз имам право — в мен е кръвта на Убиеца на Дракони…
Крачка…
— Аз имам право — Неведомият клан, пазителят на основите, ме призова…
Крачка…
— Аз имам право — повярвах и дойдох…
Крачка…
— Аз имам право — за мен отдадоха живота си Стражите на Предела…
Крачка…
— Аз имам право — приех посвещението на стихиите…
Крачка…
— Аз имам право — отхвърлих пътя на Природените.
Стоеше пред Пазителя, на една ръка разстояние.
— Имам право — с мен са моите врагове и моите приятели, с мен е моята любов и моята омраза. Този свят е мой.
Докосна черния камък на стените.
— И ти ще вземеш всичко? — поклати глава Лакомника. — Живота и смъртта? Преклонението и презрението? И ще бъдеш отговорен и задължен — за всичко?
— Да.
— Ти ще решаваш, какви ще бъдат страховете и мечтите на Опакото? И в какво ще се превърнат сред Природените? Как ще преминат през Средния свят?
— Да, Пазителю. Върни ми моята Сила!
Бяло сияние взриви небето. Мълниите сплетоха мрежа, мъчейки се да уловят в нея света. Островът се разтърси, изправяйки се сред буйното море.
Сътвореният Дракон, който се рееше във висините, изрева. Стоманените му криле разпориха въздуха, устата му избълва огнена река. Блестящите нокти щръкнаха, прицелени в съперника.
Виктор разкърши снага.
Цялата си закована в броня снага — от острия камшик на опашката до върховете на крилете.
Владетелят на Средния свят се стрелна към небето, полетя над Острова на Драконите.
Отдолу го гледаха.
Торн с изкривено лице гълташе студените капки на дъжда, седнал на пътеката.
Лойя Ивер, гола, прелъстителна и жива, прегръщаше Ритор, който беше потънал в несвързано трескаво бълнуване. Котката само изумено поклащаше глава, без да откъсва очи от небето.
А пред портите на Замъка-над-Света бял еднорог тръсна златна грива.
И орлоглавите кораби на Природените, промъкващи се зад стената урагани, замряха, когато във висините Владетелят-Дракон пресрещна Сътворения Дракон.
Информация за текста
© 1997 Ник Перумов
© 1997 Сергей Лукяненко
© 2004 Николай Теллалов, превод от руски
Ник Перумов, Сергей Лукьяненко
Не время для драконов, 1997
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007
Редакция: Mandor, 2008 (#)
Публикация:
ИК „Орфия“, 2004
Поредица „Фантастика“ 54
Превод от руски и оформление на корицата: Николай Теллалов
ISBN: 954-444-046-1
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2881]
Последна редакция: 2008-06-14 21:37:37
1
Превод от английски — Кристина Паскалева.
2
ню рашънс (новие русские) — „новите руснаци“, новобогаташите, появили се във времената на Перестройката, тясно свързани с онези среди, които в България наричат „мутри“, а на руски — „братва“. — Бел.ред.
3
усурийски тигър — най-едрият вид тигри, разпространени на далечния изток. — Бел.ред.
4
„Златния телец“ — роман от Илф и Петров. — Бел.ред.
5
традиционните руски селски къщи са дървени, единствено печката заедно с комина са зидани и обикновено наистина остават след пожара — Бел.прев.
6
тамбур — площадка, преддверие. Бел.прев.
7
крайцерът „Варяг“ и канонерката „Кореец“ водят неравно сражение в края на януари 1904 година против японската ескадра край Порт-Артур. Боят продължава около един час, корабът получава тежки повреди и се самопотопява, издигайки на мачтата сигнал „Загивам, но не се предавам“ — Бел.прев.
8
райтер — наемен войник от тежката кавалерия, съществувала в някои европейски държави през XVI-
