5
— Чуйте ме — обяви след час полицаят. — Вече можете да вървите. Само не минавайте зад жълтите ленти.
Нечия ръка се отпусна върху рамото й и Марго рязко вдигна глава от ръцете си. Високият като върлина Бил Смитбек стискаше в другата си ръка две тетрадки със спирали, а кестенявата му коса изглеждаше както обикновено — сякаш току-що се бе надигнал от леглото. Зад ухото му стърчеше изгризан молив, яката му беше разкопчана, а нечистият възел на вратовръзката му беше разхлабен. Абсолютна карикатура на припрян журналист. Марго подозираше, че умишлено поддържа подобна външност. Бяха му възложили да напише книга за музея с акцент върху изложбата „Суеверие“, която предстоеше да бъде открита следващата седмица.
— Неестествени произшествия в музея за естествена история — прошепна загадъчно в ухото й Смитбек, докато се наместваше в стола до нея.
Тръсна тетрадките на масата и върху пластмасовия плот се разпиляха изписани на ръка листове, ненадписани компютърни дискети и ксерокопия на статии, изпъстрени с жълт флумастер.
— Здрасти, Кавакита! — радушно подхвърли Смитбек, потупвайки го по рамото. — Да си виждал тигри напоследък?
— Само от хартиените — отвърна сухо Кавакита.
Смитбек се обърна към Марго.
— Предполагам, че вече знаеш всички кръвопролитни подробности. Доста гадничко, а?
— Нищо не ни казаха — отвърна Марго. — Само за някакво убийство. Предполагам, че го е извършил Прайн.
Смитбек се разсмя.
— Чарли Прайн? Това приятелче не е способно да убие дори насекомо, камо ли двуного! Не, Прайн просто е открил трупа. Или по-точно тях.
— Тях ли? Какво приказваш?
Смитбек въздъхна.
— Наистина не знаеш нищо, така ли? Надявах се да си по дочул а нещичко, като седиш тук от толкова време.
Той се надигна внезапно и отиде до кафе-машината. Наклони я, разклати я, изруга и се върна с празни ръце.
— Намерили са съпругата на директора препарирана в стъклена витрина в Залата на приматите — каза той, след като отново се намести върху стола. — Двайсет години си седи там, без никой да я забележи.
Марго изпъшка.
— Да чуем истинската история, Смитбек — каза тя.
— Добре де, добре — въздъхна той. — Около седем и половина сутринта в сутерена на старата сграда са открили телата на две мъртви момченца.
Марго притисна с ръка устата си.
— Откъде научи това? — попита Кавакита.
— Докато вие двамата висяхте тук, целият свят се струпа отвън на Седемдесет и втора улица — продължи Смитбек. — Затвориха вратите под носа ни. Пристигна и пресата. Всъщност нямаше много журналисти. Резултатът от всичко това е, че в десет часа Райт ще даде пресконференция в Голямата ротонда, за да успокои вълненията. Всички тези зоологически приказки. Разполагаме с десет минути.
— Зоологически приказки ли? — настоя Марго.
— Това тук е зоологически парк. О, Господи! Ама че бъркотия! — Смитбек се забавляваше, като ги държеше в неведение. — Изглежда убийците са били твърде свирепи. Нали знаете каква е пресата: отдавна подозират, че държите заключени тук всевъзможни животни.
— Имам чувството, че изпитваш истинско удоволствие — усмихна се Кавакита.
— Подобна история ще осигури ново измерение на книгата ми — продължи Смитбек. — Поразяващата истина за зловещите убийства в музея от Уилям Смитбек младши. Диви, ненаситни зверове бродят по пустите коридори. Става за бестселър.
— Изобщо не е забавно — с раздразнение каза Марго.
Сети се, че лабораторията на Прайн се намира близо до нейния кабинет в сутерена на старата сграда.
— Знам, знам — отвърна добродушно Смитбек. — Наистина е ужасно. Горките дечица! Но все още не мога да повярвам. Може да е някакъв трик на Кътбърт, за да рекламира изложбата. — Той въздъхна и се изправи с виновен израз. — Ей, Марго, наистина съжалявам за баща ти. Исках да ти го кажа по-рано.
— Благодаря.
Усмивката й беше по-скоро хладна.
— Слушайте, вие двамата — каза Кавакита и се надигна от стола — аз наистина трябва да…
— Чух, че смяташ да напуснеш — продължи разговора Смитбек. — Да изоставиш дисертацията, за да започнеш работа в компанията на баща си или нещо подобно. — Той я погледна въпросително. — Истина ли е? Мислех, че проучванията ти най-после са потръгнали.
— Какво да ти кажа — отвърна Марго, — и да, и не. Дисертацията поизостана напоследък. Днес ми предстои ежеседмичната консултация с Фрок. Вероятно ще забрави, както обикновено, и ще запланува нещо друго, особено след тази трагедия. Но се надявам да успея да се срещна с него. Открих една интересна монография за класификацията на лековитите растения от кирибиту.
Забеляза, че Смитбек започна да блуждае с очи наоколо, и за пореден път се убеди, че за повечето хора растителната генетика и етнофармакологията не представляват кой знае какъв интерес.
— Е, аз трябва да се приготвя.
Марго се изправи.
— Изчакай за минутка! — каза Смитбек, събирайки припряно хартиите си. — Не искаш ли да присъстваш на пресконференцията?
Докато излизаха от клуба, Фрийд продължаваше да се жалва на всеки, който беше склонен да го изслуша. Кавакита вече препускаше по коридора пред тях и им махна с ръка, изчезвайки в едно странично разклонение.
Когато влязоха в Голямата ротонда, пресконференцията вече беше започнала. Репортерите бяха обкръжили директора на музея Уинстън Райт и бяха напъхали микрофони и камери под носа му, а глъчката отекваше оглушително в огромната зала. От едната страна на директора беше шефът по сигурността Иполито. Малко по-встрани се бяха струпали служители от музея и няколко любопитни ученически групи.
Райт мигаше гневно срещу кварцовите прожектори и отговаряше на подвикваните въпроси. Винаги безукорният му костюм сега беше изпомачкан, а рядката му косица беше клюмнала върху едното му ухо. Цветът на кожата му беше почти сив, а очите му бяха зачервени.
— Не — отговаряше в момента Райт, — очевидно са си помислили, че децата им вече са напуснали музея. Не сме получавали никакво предупреждение… Не, не държим живи животни в музея. Е, с изключение на малко мишки и змии за изследователска дейност, но никакви лъвове, тигри или нещо подобно… Не, не съм видял телата… Не ми е известно какви са осакатяванията, ако има такива… Не разполагам с експертизата, за да обсъждам тази тема… ще се наложи да изчакате аутопсиите… Искам да подчертая, че полицията не е направила никакво официално изявление… Ако не престанете да се надвиквате, няма да отговарям на повече въпроси… Не, казах вече, че в музея няма никакви диви животни… Да, включително и мечки… Не, няма да спомена никакви имена… Как бих могъл да отговоря на подобен въпрос?… Пресконференцията приключи… Казах, че пресконференцията приключи… Да, разбира се, че сътрудничим с полицията по всички възможни начини… Не, не виждам никаква наложителна причина това да отложи откриването на изложбата. Изрично подчертавам, че откриването на „Суеверие“ ще се състои точно според програмата… Разполагаме с препарирани лъвове, да, но ако се опитвате да намекнете… Застреляни са в Африка преди седемдесет и пет години, за Бога! Зоологическият парк? Нямаме нищо общо със зоологическия парк… Просто няма да отговарям на скандални подмятания от подобен характер… Ще престане ли да крещи, ако обича, господинът от „Поуст“?… Не, нямам какво повече да добавя, освен че
