правим всичко, което е по силите ни… Да, разбира се, че е трагедия…
Репортерите започнаха да се пръскат, изоставяйки Райт, за да се втурнат към самия музей.
Райт се извърна гневно към шефа на сигурността.
— Къде, по дяволите, е полицията?
Райт се обърна и добави през рамо:
— Ако видиш госпожа Рикман, кажи й незабавно да дойде в кабинета ми.
И излезе с бързи крачки от Голямата ротонда.
6
Марго навлизаше все по-навътре в музея, далеч от достъпните за широката публика зони, докато стигна до коридора, наречен „Бродуей“. Проснат по цялата дължина на музея — на разстояние шест градски квартала, — за него се твърдеше, че е най-дългият коридор в Ню Йорк Сити. Покрай стените му бяха подредени старинни дъбови скринове с етажерки, а през всеки десет метра имаше врата с матирани стъкла. На повечето от вратите имаше рамкирани с черен кант златни табели под формата на листо с имена на уредници.
Като дипломантка Марго разполагаше само с метално писалище и етажерка за книги в една от лабораториите в сутерена. „Поне имам кабинет“ — помисли си тя, докато завиваше по коридора и започна да се спуска по тясно желязно стълбище. Една от познатите й колежки разполагаше само с миниатюрен очукан училищен чин, натикан между два масивни фризера в отдела за бозайници. Дори в най- непоносимите августовски жеги трябваше да ходи на работа с дебели пуловери.
Един пазач в дъното на стълбището й махна с ръка да не се приближава и тя тръгна по сумрачен тунел между подредените от двете страни старинни стъклени витрини с конски скелети. Нямаше никаква полицейска лента.
Марго остави чантата си до писалището и седна на стола. По-голямата част от лабораторията всъщност представляваше склад за експонати от Южните морета: щитове от Майорските острови, бойни кану и тръстикови стрели, натъпкани в подредени от пода до тавана зелени метални скринове. Един стогалонов1 аквариум за риби — симулация на тресавище — на Отдела за поведението на животните беше поставен в желязна рамка под осветителен акумулатор. Беше така обрасъл с морски водорасли и друга растителност, че Марго много рядко успяваше да зърне някоя риба да наднича иззад сумрака.
До писалището й имаше дълга работна маса, върху която бяха подредени потънали в прах маски. Консерваторката, раздразнителна млада жена, работеше с гневно безмълвие, като отделяше средно не повече от три часа на ден за своите задължения. Съдейки по наблюденията си, Марго беше изчислила, че са й нужни около две седмици за консервацията на една-единствена маска. Колекцията от маски, която й бяха възложили да реставрира, съдържаше около пет хиляди бройки, но изглежда никой не се притесняваше от обстоятелството, че при тази скорост на работа задачата щеше да бъде изпълнена за не по-малко от два века.
Марго включи компютъра си. От дълбините на катоднолъчевата тръба бавно изплува на фокус съобщение със зелени букви:
ЗДРАВЕЙТЕ, МАРГО ГРИЙН@БИОТЕХ@СТФ
ДОБРЕ ДОШЛИ ОТНОВО В МЮЗНЕТ ПУСК 15–5
© 1989–1995 НЙ МЕИ И ЦЕРЕБРАЛНИ СИСТЕМИ ИНК.
СВЪРЗВАНЕ В 10:24:06 03–27–95
ПРИНТИРАНЕ НА LJ56
НЯМАТЕ ПОЛУЧЕНИ СЪОБЩЕНИЯ
Отвори файла със записките си, за да ги прегледа преди консултацията с Фрок. Нейният научен консултант изглеждаше твърде разсеян по време на срещите и Марго упорито се стараеше да му предложи нещо ново. Проблемът се състоеше в това, че обикновено нямаше нищо ново — освен още прочетени, подробно анализирани и прехвърлени в компютъра статии, още лабораторна работа и може би… може би… още три-четири страници от дисертацията й. Знаеше как човек може да си изкара цял живот на правителствена субсидия с работа, която учените насмешливо наричаха „ВОД“ — всичко освен дисертация.
Когато преди две години Фрок прие да й стане научен консултант, тя допусна, че е станала някаква грешка. Фрок — автор на ефекта Калисто, председател на катедрата по статистическа палеонтология в Колумбийския университет, шеф на Отдела по еволюционна биология в музея — я беше избрал като дипломирана студентка, с каквато чест ежегодно бяха удостоявани шепа хора.
Фрок беше започнал кариерата си с антропология. Прикован към инвалидна количка заради детски паралич, въпреки всичко беше осъществил изследователска работа по събиране на материали на открито, на която и досега се основаваха много учебници. След неколкократни тежки пристъпи на малария, направили по-нататъшните му проучвания невъзможни, Фрок бе пренасочил изумителната си енергия към еволюционната теория. В средата на 80-те години предизвика буря от противоречия с нова радикална хипотеза. Обединявайки теорията на хаоса с Дарвиновата еволюционна теория, хипотезата на Фрок постави под съмнение всеобщо споделяното убеждение, че животът е еволюирал постепенно. Вместо това той настояваше, че понякога еволюцията съвсем не е постепенна и мимолетни анормалности като „чудовищния вид“ са нейни отклонения. Дори приведе доводи, че еволюцията не винаги се е осъществявала чрез произволна селекция и че самата околна среда може да причини внезапни причудливи промени в даден вид.
Независимо че теорията на Фрок беше подкрепена с блестяща поредица от статии и студии, голяма част от академичните кръгове не превъзмогнаха съмненията си. Щом съществуват ексцентрични форми на живот, къде се крият? Фрок отвърна, че неговата теория предрича бърза смърт на вида, а така също и евентуално бързо развитие.
Колкото по-ожесточено експертите го наричаха заблуден и дори побъркан, толкова по-активно широката преса подкрепяше идеите му. Теорията стана известна като Ефектът Калисто по името на гръцкия мит, в който млада жена внезапно се превръща в диво създание. Въпреки че упорито опровергаваше широко разпространените погрешни тълкувания на неговите трудове, същевременно Фрок съобразително се възползваше от славата си, за да продължи академичните си усилия. Като много блестящи уредници той изцяло беше погълнат от изследователската си дейност. Понякога на Марго й се струваше, че всичко друго — включително нейните занимания — го отегчава.
Консерваторката в другия край на залата се надигна и без да каже нито дума, излезе за обяд — сигурен знак, че наближава единайсет часа. Марго надраска няколко изречения на лист хартия и взе тетрадката си.
Кабинетът на Фрок се намираше в югозападната кула в края на изискан коридор в стил Едуард на петия етаж — оазис, отдалечен от лабораториите и компютърните зали, характерни за скритите за външното око части на музея. Върху тежката дъбова врата на вътрешния кабинет имаше семпла табела „Д-Р ФРОК“.
Марго почука.
До слуха й достигна покашляне и тихото бръмчене на инвалидната количка. Вратата бавно се отвори и се показа познатото червендалесто лице с учудено повдигнати рунтави вежди. След това погледът му се проясни.
— Понеделник, разбира се. Влизайте.
Заговори й тихо и докосна китката й, за да я насочи към един тапициран стол. Беше облечен както обикновено в тъмен костюм, бяла риза и ярка вратовръзка от мек вълнен плат. Гъстата му бяла коса беше разрошена.
Покрай стените на кабинета му бяха подредени старинни шкафове за книги със стъклени врати — по повечето от лавиците бяха подредени реликви и странни находки от изследванията му на открито. Книгите бяха струпани в огромни, килнати на една страна купчини покрай една от стените. Двата големи сводести
