Започна да съставя списък на кореспондентите и на характера на дейността им. Възможно беше, разбира се, това да е жива загуба на време, убиецът да е бил чистачът или въглищарят на сградата — но после се сети за чистите, професионални разрези със скалпел по костите, за едва ли не хирургическото разчленяване на труповете. Не, това е било дело на учен, в това бе сигурна.
Тя извади бележника си и започна да пише.
| КОРЕСПОНДЕНТ | ПРЕДМЕТ НА КОРЕСПОНД. | ПОЛОЖЕНИЕ | ДАТА НА КОРЕСПОНД. |
|---|---|---|---|
| Дж. С. Шотъм | Естеств. история, антропология, Академията | Собственик на „Музея на Шотъм за природни явления и чудатости“, Ню Йорк | 1869–1881 |
| Проф. Албърт Бикмор | Академията, музея | Основател на Нюйоркския природонаучен музей | 1865–1878 |
| Д-р Ейса Стаун Гилкрийз | Птици | Орнитолог Ню Йорк | 1875– 1880 |
| Полк, сър Хетри С. Трокмортън, Барт | Африкански бозайници (едър дивеч) | Колекционер, изследовател, ловец | 1874–1880 |
| Проф. Енок Ленг | Класифициране | Таксономист химик Ню Йорк | 1872– 1887 |
| Г-ца Жьоневер Ларю | Християнско мисионерство Ню Йорк | Филантропка в Бериебоола, Конго | 1870–1872 |
| Дюмонт Бърлей | Вкаменелости от динозаври, Академията | Търговец на масла, колекционер Колд спринг, Ню Йорк | 1875–1881 |
| Д-р Фърдинанд Хънт | Антропология археология | Хирург колекционер Оистър бей, Лонг айлънд | 1869– 1874 |
| Проф. Хайръм Хюлет | Влечуги и земноводни, | Херпетолог Стормхевън, Мейн | 1871–1875 |
Предпоследното име я накара да се спре. Хирург. Кой беше доктор Фърдинанд Хънт? Имаше доста негови писма, изписани с едри букви върху красиво изработена бланка на дебела хартия. Тя ги прелисти.
Скъпи Тинбъри,
Що се отнася до туземците в Одинга, варварският обичай Мале Патрум все още е преобладаващ. Когато бях във Волта, имах съмнителната привилегия да присъствам на раждане. Не ми бе позволено да помогна, разбира се, но можех да чувам доста добре писъците на съпруга, когато при всяка изпитана от нея контракция жената дърпаше въжето, с което бяха свързани гениталиите му Обработих раните на горкия човек — имаше сериозни разкъсвания — след раждането…
Скъпи Тинбъри,
Нефритовият олмекски фалос, който приложено изпращам от Ла Вента, Мексико, е за музея; доколкото разбирам нямате нищо от тази изключително любопитна мексиканска култура.
Нора прегледа пакета с писмата, всички си приличаха: д-р Хънт описваше различни чудата медицински обичаи, на които е бил свидетел при пътуванията си в Централна Америка и Африка, имаше и бележки, които очевидно придружаваха артефакти, изпратени до музея. Както изглеждаше, той е проявявал нездрав интерес към туземните сексуални практики; за Нора той бе главният кандидат заподозрян.
Усети нечие присъствие зад гърба си и се обърна рязко. Пред нея стоеше Пендъргаст, сключил ръце зад гърба си. Взираше се в бележките й и по лицето му пробяга толкова мрачно изражение, че Нора усети как кожата й настръхва.
— Винаги ме издебвате — рече тихо тя.
— Нещо интересно?
Въпросът прозвуча почти проформа. Нора чувстваше, че той вече бе открил нещо важно, нещо ужасно в описа — нещо, което обаче още не беше склонен да сподели.
— Нищо определено. Чували ли сте за този д-р Фърдинанд Хънт?
Пендъргаст хвърли бегъл поглед без да прояви интерес. Нора изведнъж се усета, че този мъж не излъчваше никакъв мирис — нито на тютюн, нито на някакъв одеколон, нищо.
— Хънт — рече най-сетне той. — Да. Видна фамилия от Северния бряг. Един от първите спомоществователи на музея. — Изправи се. — Огледах всичко, освен ковчежето от слонско стъпало. Бихте ли помогнали?
Тя го последва към масата, отрупана със странните колекции на Тинбъри Макфадън — очевидно разнородна сбирщина. Пендъргаст си беше възвърнал спокойното изражение. Из сенките се появи полицай О’Шонеси. Нора се запита какво общо имаше полицаят с Пендъргаст.
Застанаха пред голямото, гротескно на вид слонско стъпало, обковано с бронзови планки.
— Е, някакво слонско стъпало — рече О’Шонеси, — и какво толкоз?
— Не е просто стъпало, сержант — отвърна Пендъргаст. — Ковчеже, изработено от слонско стъпало. Често срещано при ловците на едър дивеч и колекционерите от миналия век. Доста добър екземпляр при това, макар и малко поизносен. — Обърна се към Нора. — Да погледнем ли какво има вътре?
Нора разкачи планките и вдигна капака на ковчежето. Сивата кожа бе груба и на бучици под пръстите й в памучните ръкавици. Отвътре се разнесе неприятна миризма. Ковчежето беше празно.
Тя погледна Пендъргаст. Ако агентът бе разочарован, то той не го показа с нищо.
Известно време малката група стоя неподвижна. След това Пендъргаст се наведе над ковчежето. Огледа го набързо, напълно неподвижен с изключение на бледосините му очи. След това пръстите му пробягаха по повърхността на ковчежето, натискаха тук и там, поспираха се, за да продължат отново бързия си ход. Изведнъж нещо изщрака и отдолу изскочи тясно чекмедженце, обвито в облак прах. Нора подскочи От изщракването.
— Доста хитро — каза Пендъргаст и извади от чекмеджето голям плик, избелял, изпъстрен с кафеникави петна. Обърна го замислен веднъж-дваж. След това прокара пръст под капака, отвори го и извади няколко листа жълтеникава хартия. Разгърна ги внимателно, и прокара длан по най-горния лист.
След това зачете.
Пета глава
ДО МОЯ КОЛЕГА ТИНБЪРИ МАКФАДЪН
Почитаеми колега,
Пиша ви тези редове с искрената надежда никога да не ви се налага да ги прочетете; че ще мога да ги скъсам и да ги хвърля в кофата с въглищата — тези мисли, плод на преуморен мозък и трескаво въображение. И все пак, дълбоко в душата си знам, че най-лошите ми опасения се оказаха верни. Всичко, което разкрих, сочи към този неоспорим факт. Винаги съм се стремил да мисля най-доброто за ближния си — в крайна сметка не сме ли създадени всички от една и съща глина?
Древните са вярвали, че животът се е появил спонтанно в богатата тиня на Нил; и кой съм аз да поставям под въпрос символизма, ако не и научния факт, на тази вяра? И все пак имаше Събития, Макфадън; ужасяващи събития, които не са подвластни на невинни обяснения.
Доста е възможно подробностите, които ще изложа, да ви накарат да се усъмните в моето
