Кори погледна скоростомера и видя, че караше с петдесет. Намали до позволената скорост, след това намали и още, когато навлязоха в очертанията на града. Опита се да измъкне колана изпод седалката, колата се залюля настрани, тъй като я управляваше с коляно.
— Може би ще е по-разумно да спрете встрани и да свършите това.
Кори въздъхна раздразнено и спря, извади колана и го закопча. Потегли отново със свирене на гумите.
Пендъргаст се облегна назад. Дясната седалка бе счупена и той зае полулегнало положение, при което главата му едва достигаше равнището на прозореца.
— Екскурзията из града, госпожице Суонсън — прошепна с полузатворени очи.
— Екскурзия ли? Аз си помислих, че се майтапите.
— Много искам да се запозная със забележителностите.
— Сигурно сте дрогиран. Единствените забележителности тук са дебелите хора, грозните сгради и царевицата.
— Разкажете ми за тях.
Кори се усмихна.
— Добре, разбира се. Сега приближаваме красивото селище Медисин Крийк, Канзас, население триста двайсет и пет души, което главоломно намалява.
— И защо?
— Майтапите ли се? Само най-големият тъпанар би останал да живее в град като този.
Последва пауза.
— Госпожице Суонсън?
— Какво?
— Виждам, че един недостатъчен, или дори погрешен процес на социализация ви е накарал да повярвате, че използването на трибуквени думи добавя сила на езика.
На Кори й потрябва известно време да смели казаното от Пендъргаст.
— Тъпанар не е трибуквена дума.
— Зависи дали ще използвате синоним, или не.
— Шекспир, Чосър и Джойс до един са използвали трибуквени думи.
— Разбирам, че си имам работа с квази-литератор. Вярно е също така, че Шекспир е написал следното:
Кори погледна мъжа, излегнат на седалката до нея с все още полупритворени очи. Тоя май наистина бе смахнат.
— А сега можем ли да продължим с обиколката?
Кори се огледа. От двете страни на пътя отново се бяха появили царевичните поля.
— Турът свърши. Вече излязохме от града.
Нямаше непосредствен отговор от Пендъргаст и Кори се разтревожи, че ще отмени предложението си и всичките пари в жабката на колата ще изчезнат отново в черния костюм.
— Но мога да ви покажа Могилите — добави тя.
— Могилите ли?
— Индианските могили до рекичката. Те са единственото интересно нещо в целия окръг. Някой сигурно ви е споменал за тях, за „проклятието на Четирийсет и петимата“ и прочее глупости.
Пендъргаст изглежда се замисли за миг върху това.
— Може би по-късно ще видим и могилите. Засега обаче, моля завийте обратно и карайте отново през града колкото е възможно по-бавно. Не бих искал да пропусна нищо.
— Не ми струва разумно да го правя.
— И защо?
— На шерифа това няма да му хареса. Той не обича колите да се влачат бавно.
Пендъргаст затвори съвсем очи.
— Не ви ли споменах, че аз ще се разправям с шерифа?
— Окей, вие сте шефът.
Тя отби встрани, направи образцово обръщане с маневра от три колена и пое обратно с най-малка скорост.
— Отляво — започна тя, — е кръчмата „Уагън уийл“, върти я Суийд Кейхил. Порядъчен човек, не много умен. Дъщеря му е в моя клас, истинска кукла Барби. Това е най-вече питейно заведение, няма много за ядене, освен „Слим Джим“, фъстъци, туршията „Джайънт баръл“ — и о, да — шоколадови еклери. Ако щете вярвайте, но кръчмата е прочута с шоколадовите си еклери.
Пендъргаст лежеше неподвижен.
— Виждате ли онази дама, която върви по тротоара — с прическа „Годеницата на Франкенщайн“? Това е Клик Расмусън, жена на Мелтън Расмусън, собственикът на местния магазин за пакетирани стоки. Тя се връща от обяд в клуба „Касъл“ и в торбичката си носи остатъците от сандвича си с печено говеждо за кучето си Пийч. Не иска да се храни в „Мейсис“, тъй като Мейси била гадже на мъжа й, преди да се оженят — това е било някъде преди триста години. Ако знаеше само какви ги върши Мелтън с жената на учителя по физическо…
Пендъргаст не каза нищо.
— А онази съсухрена дъртофелница, която излиза от „От бряг до бряг“ с клатушкаща се походка е госпожа Бендър Ланг, чийто баща умрял, когато къщата им изгоряла до основи, подпалена нарочно от някого. Изобщо не открили кой го е сторил или защо. — Кори поклати глава. — Някои мислят, че го е направил старият Грегъри Флат. Той бе градският пияница и малко чалнат и един ден просто поел през царевицата и изчезнал. Трупът му не бил открит. Говорел много и през цялото време за НЛО. Аз лично смятам, че желанието му най-сетне се е сбъднало и е бил отвлечен от извънземните. В нощта на изчезването му откъм север се появили странни светлини. — Тя се изсмя подигравателно. — Медисин Крийк е типичен американски градец и всеки си има скелет в гардероба.
Това поне заинтригува Пендъргаст и той поотвори очи да я погледне.
— О, да. Дори онази смахната стара дама, в чиято къща сте отседнали — Уинифред Краус. Може да се прави на набожна, но всичко е лъжа и измама. Баща й е бил търговец на ром и контрабандист. И на всичкото отгоре непрекъснато се кълнял в Библията. Но и това не е всичко. Научих, че когато Уинифред е била тийнейджърка, й се носела славата на жената вамп на града.
Пендъргаст примигна.
Кори се изхили и извъртя очи.
— Да, доста такива неща стават в Медисин Крийк. Например Вера Естръм, която го прави с месаря от Дийпър. Ако мъжът й разбере, кръв ще се лее. Дейл Естръм е шеф на фермерската кооперация и е най- гадният тип в Медисин Крийк. Баща му бил немски имигрант и през Втората световна война се върнал да се бие на страната на нацистите. Можете да си представите какво е било мнението на града по въпроса. Дядото не се върнал. Но като цяло съсипал семейството.
— Наистина.
— Имаме си и своите побърканяци също. Като калайджията, който идва тук веднъж годишно и лагерува някъде из царевиците. Или Бръши Джим, който е изкарал твърде много време във Виетнам. Казват, че видял сметката на лейтенанта си. Всички просто го чакат да превърти напълно в най-близко време.
Пендъргаст отново се излегна на седалката си. Изглеждаше като заспал.
