— Добре. Аз изгризвам моите до живеца, така че нямам проблем. — Сингър се засмя. — В чекмеджето отляво ще намериш гумени ръкавици. Никакви пръстени, нали? Добре. Събуй се и сложи тези гумени чорапи. Ноктите на краката също трябва да са изрязани. Ако имаш нужда, в едно от чекмеджетата има нокторезачка.
Карсън се събу.
— Обличай сега костюма. Първо десния крак, после левия и го вдигаш. Не го закопчавай чак догоре. Засега остави шлема отворен, за да се чуваме по-лесно.
Карсън с мъка навлече дебелия костюм.
— Това тежи цял тон — оплака се.
— Напълно херметичен е. Виждаш ли металната клапа на кръста? През цялото време ще си на кислород. Ще ти покажат как да влизаш от помещение в помещение. Самият костюм има запаси от въздух за десет минути в случай на авария.
Сингър се приближи до едно комуникационно устройство и натисна няколко копчета.
— Розалинд?
— Какво? — дойде след малко отговорът от устройството.
— Би ли показала Ниво–5 на новия ни сътрудник Гай Карсън?
Последва дълго мълчание.
— В средата на експеримент съм — каза след малко гласът.
— Само няколко минути ще ти отнеме.
— О, по дяволите. — Връзката прекъсна.
Сингър се обърна към Карсън:
— Това е Розалинд Брандън-Смит. Може да ти се стори малко странна. — Наведе се и зашепна заговорнически: — Всъщност е невероятна грубиянка, но не й обръщай внимание. Играеше основна роля в разработването на изкуствената кръв. Сега е включена и в новия проект. Дълго време работи с Франк Бърт и бяха доста близки, така че може би няма да приеме много благосклонно заместника му. Ще я видиш, в работата е безупречна.
— Кой е Франк Бърт?
— Той беше истински учен. И прекрасен човек. Условията тук обаче се оказаха прекалено стресиращи за него. Наскоро получи някаква нервна криза. Не е нещо необичайно. Около една четвърт от хората в „Маунт Драгън“ не издържат до края на срока си.
— Не знаех, че идвам на мястото на някого.
— Сега знаеш. По-късно ще ти разкажа подробности. Предшественикът ти беше истинско научно светило. — Сингър се дръпна и продължи на по-висок глас: — Добре, закопчай сега всички ципове. Хубаво затвори и трите. Тук сме на системата на взаимна проверка. След като си си сложил костюма, някой друг го проверява.
Сингър внимателно огледа костюма на Карсън, после му показа как да използва микрофона в шлема:
— Освен ако не сме един до друг, почти няма да можем да се чуваме. Натискаш копчето в ръкава и говориш към микрофона. — Махна към вратата с надпис „ИЗКЛЮЧИТЕЛНА БИОЛОГИЧНА ОПАСНОСТ!“. — От другата страна на херметизационната камера има дезинфекциращ душ. Задейства се автоматично, когато влезеш. Свиквай. Когато вътрешната врата се отвори, влизаш. Внимавай много, докато свикнеш с костюма. Розалинд ще те чака от другата страна. Надявам се.
— Благодаря — извика Карсън, за да е сигурен, че гласът му ще бъде чут извън дебелия изолационен костюм.
— Няма защо. Извинявай, че не идвам с теб. Просто… — Сингър се запъна. — Никой не влиза в Камерата на смъртта, ако няма работа там. Скоро ще разбереш защо.
Вратата се отвори със съскане, после се затвори зад гърба му. Карсън влезе в някаква метална камера. Изведнъж се чу бръмчене и от тавана, пода и стените го обля жълт химичен разтвор. Течността затропа гръмко по костюма. След минута „душовете“ спряха и пред него се отвори друга врата. Той влезе в малко преддверие. Чу се бръмчене на мотор и той усети налягането на силни струи въздух от всички посоки. Чувстваше се, сякаш е попаднал в пустинна вихрушка. Не можеше да определи дали въздухът е студен, или топъл. След като костюмът се изсуши, пред Карсън се отвори трета врата и той се намери лице в лице с ниска жена, която го гледаше нетърпеливо през прозрачното прозорче на шлема си. Дори като извади теглото на костюма й, Карсън предположи, че тежи поне сто килограма.
— След мен — изгърмя рязко гласът й от слушалките в качулката му.
Жената се извъртя и тръгна по покрития с плочки коридор, толкова тесен, че раменете й почти опираха в стените. Стените бяха съвсем гладки, без никаква грапавина, която да застраши целостта на костюма. Всичко бе ослепително бяло.
Карсън натисна копчето в ръкава си и заговори в микрофона:
— Аз съм Гай Карсън.
— Радвам се да го чуя — дойде отговорът от слушалките. — Сега, внимавай. Виждаш ли тези тръби над главата ти.
Карсън погледна нагоре. От тавана висяха няколко дебели тръби, завършващи с метални клапи.
— Вземи една и я закрепи за клапата на костюма. Внимателно. Завърти наляво, за да я затвориш. Когато влизаш от едно помещение в друго, ще се налага да се откачваш и да се закачваш за друга тръба. Костюмът ти има малък запас резервен въздух, който да ги стига между отделните прекачвания.
Карсън изпълни нарежданията. Клапата изщрака и веднага в костюма се чу съскане на въздух. Обхвана го странното чувство на изолираност от околния свят. Струваше му се, че се движи твърде бавно, тромаво. Едва чувстваше какво пипа с няколкото слоя ръкавици.
— Представяй си, че тук сме като в подводница — чу се отново гласът на Брандън-Смит. — Малка, претъпкана и опасна. Всеки и всичко си има определено място.
— Разбирам.
— Сериозно?
— Да.
— Добре, защото всяко недоглеждане в Камерата на смъртта може да означава гибел. И не само за теб. Ясно ли е?
— Да.
Продължиха по тесния коридор. Докато вървеше след Брандън-Смит и се опитваше да свикне със странното си облекло, на Карсън му се стори, че долавя далечно тракане: по-скоро усещаше вибрациите с тялото си, отколкото да чува шум. Реши, че са генераторите на Камерата на смъртта.
Туловището на Брандън-Смит се вмъкна странично през тясна врата. В лабораторията от другата страна облечени в изолационни костюми учени работеха пред затворени от всички страни с плексиглас стерилни боксове с дупки за ръцете. Посяваха микроорганизми в петриеви панички. Светлината бе ослепително ярка, очертанията на всеки предмет в лабораторията се виждаха ясно. До всяко работно място имаше малка кутия за отпадъци и газова горелка за унищожаването им. От тавана няколко видеокамери следяха работата на учените.
— Моля за малко внимание — изтрещя гласът на Брандън-Смит от слушалките. — Това е Гай Карсън. Заместникът на Бърт.
Забулените фигури се обърнаха с прозрачните прозорчета на костюмите си към него и от слушалките прозвуча нестроен хор от поздравления.
— Това е микробиологичната лаборатория — обяви рязко екскурзоводката му с глас, нетърпящ коментари, така че Карсън предпочете да не задава въпроси.
Брандън-Смит го поведе през лабиринт от други лаборатории, тесни коридори и изолационни преддверия, всичко бе ярко осветено. „Права е — помисли си Карсън. — Тук е като в подводница.“ Всяко свободно пространство бе заето от скъпа техника: трансмисионни и сканиращи електронни микроскопи, автоклави, термостати, масспектрометри, дори няколко циклотрона. Всички бяха преустроени за работа с дебелите изолационни костюми. Таваните бяха ниски, оплетени в тръби и боядисани в бяло като всичко останало в Камерата на смъртта. През десетина метра се налагаше да спират и да сменят дихателните тръби. Движеха се мъчително бавно.
