Забранена зона

и две кожени кресла отпред. До едната стена имаше антикварна мексиканска масичка с очукана китара и купчина оръфани нотни листа. Подът беше покрит с автентичен индиански килим, по стените бяха закачени картини от деветнайсети век със сцени от Дивия запад, включително шест платна от Бодмър, на индианци от племената мандан и хидатса от горното поречие на Мисури. Нямаше бюро, само масичка с компютър и телефон.

Прозорците гледаха към пустинята Хорнада, към черния път, криволичещ към безкрая. През матовите стъкла се процеждаше слънчева светлина.

Карсън се настани на едно от кожените кресла, Сингър отиде до малък бар в другия край на стаята.

— Нещо за пиене? — попита. — Бира, вино, мартини, сок?

Карсън погледна часовника си. Часът бе 11:45. Беше му малко тежко на стомаха.

— Сок.

Сингър се върна с чаша ябълков сок в едната ръка и мартини в другата. Седна на дивана и качи крака върху масата.

— Знам — каза, — не е хубаво да се пие преди обяд. Много лош навик. Сега обаче поводът е по- специален. — Той вдигна чаша: — За x-flu.

— X-flu — промърмори Карсън. — Според Брандън-Смит от това умря шимпанзето.

— Точно така.

Сингър отпи от питието си, примлясна с вид на познавач.

— Извинявай за нетърпението ми, но наистина искам час по-скоро да разбера за какво е този проект. Още не мога да разбера защо господин Скоупс избра точно мен от… колко?… пет хиляди учени. И защо ме накара да зарежа всичко и да се явя толкова бързо тук?

Сингър се облегна назад:

— Ще започна от самото начало. Чувал ли си за маймуната бонобо?

— Не.

— Така наричаха шимпанзетата джуджета, докато се установи, че са съвсем различен вид. Бонобо са дори по-близки до човека от обикновените шимпанзета. По-интелигентни са, моногамни и геномът им показва деветдесет и девет цяло и два процента сходство с човешкия. И най-важното, боледуват от всички наши болести. Освен една.

Той замълча и отпи от мартинито.

— Не боледуват от грип. Всички други човекоподобни маймуни, обикновеното шимпанзе, горилата, орангутанът, боледуват. Не и бонобото. Този факт привлякъл вниманието на Брент преди около година. Изпрати няколко бонобо и ние изследвахме някои техни гени. Нека ти покажа какво открихме.

Той отвори някакъв бележник на масата и избута едно малахитово яйце, за да си направи място. Вътре бе записана дълга последователност от букви.

— Бонобото има ген, който определя естествения му имунитет към грипа — продължи Сингър. — Не срещу един или два щама, а срещу всичките шейсет познати досега разновидности. Нарекохме гена x-flu.

Карсън погледна записките. Генът беше сравнително къс, няколкостотин нуклеотидни двойки.

— Как действа? — попита той.

Сингър се усмихна:

— Още не знаем. Години ще са ни нужни, за да го разберем. Брент обаче предполага, че ако го вкараме по някакъв начин в човешката ДНК, хората също ще развият имунитет към грипа. Първоначалните ни ин витро изследвания го доказаха.

— Интересно.

— И аз така казвам. Взимаш гена от бонобото, вкарваш го в себе си и готово. Никакъв грип. — Сингър се наведе към него и понижи глас: — Гай, какво знаеш за грипа?

Карсън се замисли. Всъщност почти нищо не знаеше. Сингър обаче нямаше да приеме добре това признание.

— Бих искал да науча повече. Едно е сигурно, хората много го подценяват.

Сингър кимна:

— Така е. Хората гледат на него като на дребна неприятност. Той обаче не е дребна неприятност. Това е една от най-смъртоносните болести на света. Дори в наши дни милиони хора годишно умират от грип. Това е сред десетте най-често срещани причини за смърт в САЩ. При епидемия една четвърт от цялото население се разболява. И то в най-добрия случай. Хората забравят, че по време на унищожителната световна епидемия през 1918 година една петдесета част от населението на земята е умряла от грип. Това е най-страшната пандемия, позната на историята. По- страшна от чумата. И това е станало през този век. Ако се случи пак, ще сме също толкова безсилни, както тогава.

— Наистина, някои мутантни щамове на грипния вирус могат да убият човек за броени часове. Но…

— Чакай малко, Гай. Мутантен е ключовата дума. Най-сериозните световни епидемии възникват, когато вирусът претърпи значителна мутация. Това вече е ставало на три пъти през този век, за последно в Хонконг през 1968 година. Дошло е времето, назрява нова пандемия.

— Това е, защото белтъците от вирусната обвивка постоянно мутират. Затова няма универсална ваксина. Съвременните грипни ваксини действат срещу три-четири щама, според предположенията на епидемиолозите за най-вероятната разновидност на вируса, която може да се развие в близките шест месеца. Прав ли съм? Могат да сгрешат и човек пак да се разболее.

Сингър се усмихна:

— Много добре, Гай. Добре знаем, че в Масачузетс си работил с грипни вируси. Това е една от причините да те изберем.

Той изгълта остатъка от мартинито си на един дъх.

— Едно нещо обаче сигурно не знаеш, Гай. Световната икономика губи почти един трилион долара от нереализирана продукция заради грипа.

— Не ми беше известно.

— Ето още нещо, което може би не знаеш. Грипът е причина за раждането на двеста хиляди деца с вродени дефекти годишно. Когато температурата на бременната се покачи над четирийсет градуса, плодът може да претърпи всевъзможни увреждания. — Сингър издиша бавно.

— Гай, работим върху последното велико откритие на двайсети век. И сега ти си част от екипа ни. Ако генът x-flu бъде вкаран в човешкия геном, нашият вид ще бъде имунизиран срещу грипа. Завинаги. Този имунитет ще се предава в поколенията.

Карсън бавно остави чашата си и погледна Сингър в очите:

— Боже мили. Разработвате генна терапия, насочена към репродуктивните тъкани?

— Точно така. Ще изменим генома на човека за постоянно. И ти, Гай, си главният участник в този проект.

— Ама моите изследвания на грипа бяха в съвсем начална фаза. Основната ми тема беше друга.

— Знам. Изслушай ме до края. Основното ни затруднение е вкарването на x-flu в човешката ДНК. Това, разбира се, трябва да стане с помощта на вирусен вектор.

Карсън кимна. Знаеше, че някои вируси са способни да интегрират генома си в ДНК на гостоприемника. Това ги прави идеални вектори за обмен на генетичен материал между далечнородствени видове. Затова много методи в генното инженерство се основават на това им свойство.

— Ето в какво се състои работата — продължи Сингър. — Вкарваме x-flu в самия грипен вирус. Използваме го като троянски кон, ако мога така да се изразя. След това заразяваме гостоприемника с този вирус. Както с противовирусната ваксина, гостоприемникът развива лека форма на грип. Междувременно вирусът вкарва маймунския ген в ДНК на гостоприемника. Той оздравява и никога повече няма да боледува от грип.

— Генна терапия.

— Точно така. Това е едно от най-модерните течения в молекулярната биология. С генна терапия ще могат да се лекуват всякакви генетични заболявания. Като болестта на Тай-Сакс, фенилкетонурията,