хемофилията, каквото се сетиш. Ще дойде време, когато всяко новородено с наследствен дефект ще може да получи липсващия му ген, за да започне нормален живот. В нашия случай този вроден „дефект“ е чувствителността към грипния вирус. И тази чувствителност е
Сингър поглади веждите си и продължи с усмивка:
— Много се вълнувам, когато говоря за тези неща. Като преподавател в Калифорнийския университет дори не съм мечтал да променя по такъв начин света.
Той се изкашля.
— Много сме близо, Гай. Има обаче един малък проблем. Когато вкараме
Той се изправи и се приближи до прозореца.
— Твоята работа е да промениш белтъчната обвивка на векторния вирус. Да го обезвредиш. Да направиш така, че да заразява гостоприемника без да го убива, за да може да вкара
Карсън понечи да каже нещо, но бързо затвори уста. Изведнъж си даде сметка защо Скоупс е избрал точно него от множеството талантливи учени в „Джиндайн“. Преди да се наложи да търпи Фред Пек, той бе работил върху промяната на белтъчната капсула на вирусите. Тази обвивка може да се модифицира или разруши с висока температура, различни ензими, радиация, дори с различни багрилни вещества. Беше го правил неведнъж. Съществуват много начини да обезвредиш един вирус.
— Задачата изглежда съвсем ясна — отбеляза той.
— Така звучи. Но не е. По някаква причина, независимо какво се прави с него, вирусът винаги мутира в смъртоносния щам. Когато Бърт се занимаваше с проблема, той зарази няколко шимпанзета с щам, който би трябвало да е съвсем безобиден. Във всички случаи обаче вирусът си възвърна смъртоносните качества и ти сам видя резултата. Внезапен мозъчен оток. Бърт беше блестящ учен. Ако не беше той, никога нямаше да завършим проекта „Пурблъд“, да разработим изкуствената кръв. Задачата с
— Сега разбирам защо хората се стараят да влизат колкото се може по-рядко в Камерата на смъртта.
— Ужасно е. Освен това аз никак не одобрявам използването на шимпанзета. Като имаме предвид ползата за човечеството обаче…
Сингър замълча, загледа се през прозореца.
— Защо е тази секретност? — попита накрая Карсън.
— Поради две причини. Предполагаме, че поне още една конкурентна фармацевтична компания извършва подобни изследвания, и не искаме да си показваме картите преждевременно. По-важното обаче е, че много хора се страхуват от развитието на генните технологии. Не ги виня за това. След създаването на атомната бомба, след Тримайъл Айлънд и Чернобил, хората стават подозрителни. На много от тях идеите на генното инженерство не им допадат. Да погледнем реално на нещата. Тук говорим за промяна на човешкия геном. Това предизвиква много противоречия. Някои се обявяват против трансгенните растения, какво ще кажат за това? Бяхме изправени пред същия проблем с „Пурблъд“. Затова искаме, преди да обявим
— Тази „шепа“ скептици са доста гръмогласни — отбеляза Карсън, спомняйки си групите демонстранти, окупиращи редовно подстъпите към института в Ню Джърси.
— Да. Има хора като Чарлс Левин. Чувал ли си за неговата Фондация за безопасност в генетиката? Крайно радикална организация, целяща да унищожи генното инженерство и най-вече Брент Скоупс.
Карсън кимна.
— Левин и Скоупс са били приятели още в колежа. Бога ми, каква история. Напомни ми някой ден да ти я разкажа. Както и да е, Левин е малко необуздан тип, нещо като съвременен Дон Кихот. Връщането на научния прогрес към средновековието се е превърнало в негова основна цел. Научих, че след смъртта на жена си още повече се е озлобил. От двайсет години води война срещу Брент Скоупс. За жалост много средства за масово осведомяване подават ухо за глупостите му и ги разгласяват. — Сингър се отдръпна от прозореца. — Много по-лесно е да разрушиш нещо, отколкото да съградиш, Гай. „Маунт Драгън“ е най- безопасната генетична лаборатория в света. Никой, повярвай ми,
Карсън едва не се изпусна, че Левин му е чел лекции в университета, но реши да не казва. Освен това Сингър може би вече знаеше.
— Значи искате колкото се може по-скоро да завършите с разработването на генната терапия. Затова ли е цялото бързане?
— Това е една от причините. — Сингър се подвоуми, после продължи: — Всъщност
— Ама нали Скоупс още не е навършил четирийсет години? Патентът не може да е създаден толкова отдавна. Защо не поднови срока?
Сингър вдигна рамене:
— Не знам всички подробности. Знам само, че изтича и не може да бъде удължен. Когато това стане, средствата ще секнат. „Пурблъд“ няма да влезе в производство много скоро, пък за покриване разходите по разработката му ще са нужни години. Другите ни нови продукти още не са одобрени. Ако
Той се извърна, кимна:
— Ела тук, Гай.
Карсън се приближи до Сингър. От прозореца се откриваше панорамна гледка към пустинята Хорнада дел Муерто, простираща се до самия хоризонт. На юг се виждаха някакви руини, като останки от древно индианско селище, няколко стърчащи зида.
Сингър постави ръка на рамото му:
— Тези неща не трябва да те тревожат сега. Помисли за възможностите, които ти се отварят. Всеки обикновен общопрактикуващ лекар може би спасява стотици животи. Един специалист в спешно отделение — хиляди. Ти и аз обаче, „Джиндайн“… ние ще спасим милиони. Милиарди.
Той посочи към ниските планини на североизток, издигащи се над огряната от слънцето пустиня като гнили зъби.
— Преди петдесет години човекът взриви първата атомна бомба в основата на тези планини. Тринити Сайт е само на петдесет километра оттук. Това е тъмната страна на науката. Сега, половин век по-късно, в същата тази пустиня, ние имаме шанса да реабилитираме науката. Гениално просто. — Той стисна леко рамото на Карсън: — Гай, това ще е най-великото дело в живота ти. Това мога да ти го обещая.
Двамата запазиха мълчание, вперили поглед в безкрайността на пустинята. Карсън се почувства, сякаш е изправен пред самия Господ. Сингър бе прав.
Карсън стана в пет и половина. Седна на ръба на леглото и загледа през отворения прозорец към планините Сан Андрес. Хладният нощен въздух нахлуваше в стаята, носейки тишината на утрото. Той вдиша дълбоко. В Ню Джърси не можеше да се измъкне от леглото преди осем. Сега, още след втората си нощ в пустинята, той бе влязъл отново в нормалния си ритъм.
Загледа небето. Звездите изчезваха една по една, накрая на безоблачния небосклон остана само Венера. Небето придоби странния зеленикав цвят, характерен за минутите преди изгрева, постепенно се обагри в жълто. Върху синкавата повърхност на пустинята бавно започнаха да се открояват единични