— Стига глупости. Работим в най-безопасната лаборатория на света.
Де Вака поклати глава:
— Страх ме е да работя с толкова смъртоносен вирус. Навсякъде се случват непредвидени неща.
— Какви например?
— Ами, ако например депресията на Бърт го беше подтикнала към самоубийство. Можеше да открадне епруветка с тази помия и тогава… тогава просто нямаше да сме тук.
Карсън я погледна, опита да измисли отговор, после се отказа. Знаеше, че няма смисъл да спори с Де Вака. Той изключи дихателния си маркуч.
— Хайде да сваляме това в зоопарка.
Карсън уведоми лаборанта, отговорен за заразяването на животните, и Филсън по системата за оповестяване. След това с Де Вака започнаха бавното придвижване по тесните коридори.
Филсън ги посрещна пред зверилника, изгледа Карсън мрачно, сякаш не искаше да се залавя за работа. Когато влязоха, животните започнаха да пищят жално, да думкат в клетките си и да мърдат косматите си пръсти през дупките на телената мрежа.
Филсън мина покрай клетките с пръчка в ръка, удряйки извадените пръсти. Писъците се усилиха, но той постигна желания ефект — всички животни скриха ръцете си вътре в клетките.
— Ох — възкликна Де Вака.
Филсън спря и се обърна към нея:
— Моля?
— Казах „ох“. Доста силно ги удряш.
„Охо — помисли си Карсън, — ето каква била работата.“ Филсън я погледа известно време, след това се обърна, бръкна в един шкаф и извади същата бутилка със спрей, която Карсън го бе видял да използва при първото си посещение. Приближи се до една клетка и пръсна вътре. Изчака няколко минути упойката да подейства, след това отключи клетката и внимателно измъкна упоеното животно.
Карсън се приближи да погледне. Беше млада женска. Тя изстена слабо и го погледна с ужасени очи. Филсън я завърза за малка количка и я закара в съседното помещение. Карсън кимна на Де Вака и тя подаде поставената в противоударен контейнер епруветка на лаборанта.
— Както обикновено ли? Десет милилитра? — попита той.
— Да — отвърна Карсън.
За пръв път носеше материал за заразяване и изпитваше смесени чувства на надежда, жалост и вина. Влязоха в съседното помещение. Лаборантът обръсна малък участък от ръката на маймуната и намаза кожата обилно с бетадин.
Шимпанзето наблюдаваше сънливо движенията му, после обърна глава към Карсън. Той се извърна.
На вратата се появи и Розалинд Брандън-Смит. Усмихна се широко на Филсън, после се обърна с каменно изражение към Карсън. Едно от задълженията й бе да следи състоянието на заразените шимпанзета и да прави аутопсиите на мъртвите. Засега, доколкото знаеше Карсън, броят им беше едно към едно.
Лаборантът вкара иглата на спринцовката, шимпанзето дори не трепна.
— Предвидил ли си, че трябва да заразиш две маймуни? — обърна се Брандън-Смит към Карсън. — Мъжка и женска.
Карсън кимна, без да я погледне. Филсън върна женското шимпанзе в зверилника и скоро се върна с мъжкото. Беше по-дребно, още с меката детска козина, лицето му бе кръгло, с любопитно изражение.
— Боже мили — възкликна Де Вака. — Направо да ти се пръсне сърцето.
Филсън я изгледа сурово:
— Не се разчувствай. Това са просто животни.
— Просто животни. Ние също, Филсън.
— Тези двете ще оцелеят — заяви убедено Карсън. — Сигурен съм.
— Съжалявам, че ще те разочаровам, Карсън — изсумтя Брандън-Смит, — но дори да си неутрализирал вируса успешно, те пак трябва да бъдат убити и подложени на аутопсия.
Тя скръсти ръце и погледна Филсън, който се усмихна злорадо.
Карсън се обърна към Де Вака. Лицето й бе почервеняло от гняв (вече много познато изражение за него), но тя запази мълчание.
Лаборантът заби иглата в ръката на мъжкото шимпанзе и инжектира десет милилитра вирусен разтвор. Издърпа спринцовката, притисна парче памук върху дупката и го закрепи с лейкопласт.
— Кога ще се разбере? — попита Карсън.
— Докато развият симптомите на заболяването, може да минат две седмици — отвърна Брандън- Смит, — макар че обикновено става по-бързо. Изследваме им кръв на всеки дванайсет часа, антитела срещу вируса се появяват обикновено до седмица. Заразените шимпанзета се изолират в карантинното отделение непосредствено зад зверилника.
Карсън кимна:
— Ще ме държиш ли в течение?
— Разбира се, но на твое място, нямаше да чакам резултатите. Щях да приема, че опитът е неуспешен, и да продължа с изследванията, за да не губя време.
Тя излезе. Карсън и Де Вака откачиха дихателните си тръби и я последваха.
— Господи, какво чудовище — възкликна Де Вака, когато влязоха в Лаборатория 3.
— Кой? — попита Карсън.
Заразяването и жлъчната забележка на Брандън-Смит го бяха подразнили.
— Не съм сигурна, че имаме право да се отнасяме към животните по този начин. Чудя се дали тези тесни клетки са в съгласие с изискванията.
— Може да не ни е много приятно, но така ще спасим милиони човешки животи. Това е едно необходимо зло.
— Питам се дали Скоупс наистина е загрижен толкова за спасяването на хората. По-заинтересован ми се струва от мангизите.
Тя потърка палеца и показалеца си.
Карсън се направи, че не я е чул. Ако тя не се стесняваше да говори така, по подслушван канал, това си беше нейна работа. Да я уволнят, щом така иска. Може би следващият му помощник щеше да е малко по- приятелски настроен.
Той отвори картинка с модел на молекулата на
Де Вака отвори автоклава и започна да вади колби и епруветки и да ги подрежда в един шкаф. Карсън се вгледа в пространствения модел на белтъчната молекула, изградена от стотици аминокиселинни остатъци. „Ако прекъсна този дисулфиден мост — помисли си, — това ще доведе до разгъването на активния център и ще направи вируса безвреден.“ Бърт обаче със сигурност бе обмислил тази възможност. Той изчисти екрана и извика данните от рентгеноструктурния анализ на белтъчната капсула. Убеден беше, че е направил всичко както трябва. Замечта се за миг за официалните приеми, за повишението, за благодарността на Скоупс.
— Скоупс постъпва много хитро, като дава на всички ни дялово участие в компанията — продължи Де Вака. — Така задушава недоволството. Гъделичка алчността на хората. Всеки иска да е богат. Във всяка голяма многонационална компания…
Ядосан от грубото вмешателство в мечтите му, Карсън я прекъсна рязко:
— Като си толкова против него, защо, по дяволите, си тук?
— По една причина: не знаех какво ще работя. Бях в медицинската служба, а когато помощничката на Бърт се махна, ме преместиха тук. Освен това събирам пари за частна психиатрична клиника, която искам да отворя в Албукерк. В един краен квартал.
Тя наблегна на „р“-то в „квартал“, произнесе го с испански акцент, което още повече подразни Карсън. Сякаш тя нарочно се фукаше, че владее два езика. Той също говореше малко испански, но не искаше да й дава повод да му се присмее.
— Какво разбираш от психиатрия? — попита той.
