Гласът на Най отново прогърмя по уредбата:
— Всички да останат на място, докато охраната отведе двете лица в изолатора. Всяко неподчинение ще бъде наказвано със смърт. Няма да повтарям предупреждението.
Двама пазачи вдигнаха Брандън-Смит на крака и я поведоха, друг се зае с колегата си с разкъсания костюм. Останалите пазачи заедно с Мар останаха да наблюдават учените.
Скоро двамата задържани изчезнаха в дупката към долния етаж. Карсън знаеше къде ги водят — към една тясна килия под изолатора за животните. Там щяха да останат през следващите деветдесет и шест часа, през цялото време кръвта им щеше да бъде изследвана за антитела срещу
Гласът на Най отново прозвуча по уредбата:
— Мендъл, занеси в изолатора нов шлем и възстанови целостта на костюмите. Доктор Грейди ще се погрижи за раните на пострадалите и ще им вземе кръв. Няма да евакуираме Ниво 5, докато целостта на всеки, повтарям, на
— Убиец — изсъска Де Вака в общия канал.
— Всеки, който окаже съпротива, ще бъде затворен в изолатора за карантинния срок. Херц, намери избягалото животно и го убий.
— Слушам, сър.
Лекарят на института, доктор Грейди, се появи в дъното на коридора с червен изолационен костюм и голяма метална кутия. Изчезна в тунела към долното ниво.
— Сега ще проверим всички по азбучен ред — долетя гласът на Най. — Веднага щом напуснете района, моля, явете се в главната заседателна зала за инструктаж. Баркли, излезте през дезинфекционното помещение.
Ученият на име Баркли огледа колегите си и бързо се вмъкна през вратата.
— Следва Карсън — чу се гласът на Най след половин минута.
— Не — възрази Карсън. — Не е честно. Въздухът в костюмите ще свърши след броени минути. Жените трябва да се евакуират първи.
— Карсън да излезе — спокойно, но със заплашителна нотка повтори началникът на охраната.
— Стига глупости — изсъска Де Вака, която седеше до него и притискаше корема си. — Изчезвай.
Карсън се подвоуми, после влезе в дезинфекционното помещение. От другата страна го чакаше пазач с изолационен костюм. Прегледа неговия, после прикрепи тънък маркуч за дихателната му клапа.
— Ще проверя костюма за течове — обясни.
Чу се съскане и Карсън усети налягането на въздуха в костюма да се увеличава, ушите му изпукаха.
— Чист — заяви пазачът и Карсън пристъпи към дезинфекционния душ.
Когато излезе в съблекалнята, забеляза, че Баркли е напълнил гащите. Обърна му гръб и се зае със събличането.
Тъкмо беше прибрал костюма си, когато Де Вака се появи от Камерата на смъртта. Тя смъкна шлема си.
— Чакай, Гай. Искам да ти кажа…
Карсън излезе, без да я дочака да се доизкаже и се запъти към заседателната зала.
След час всички се бяха събрали. Най стоеше до голям видеоекран, а Сингър — до него. Майк Мар стоеше опрян на стената, дъвчеше небрежно дъвка и вяло наблюдаваше учените. В залата цареше атмосфера на страх и объркване. Без никой да продума, лампите загаснаха и на екрана се появи Скоупс.
— Няма нужда да ми обяснявате какво е станало — заговори той. — Всичко е записано от видеокамерите.
В залата настъпи пълна тишина; очите на Скоупс зашариха наляво-надясно зад дебелите лещи на очилата му, сякаш оглеждаше присъстващите.
— Някои от вас много ме разочароваха — продължи. — Знаете много добре правилата. Тренирали сте спешните ситуации десетки пъти.
Обърна се към Сингър:
— Джон, знаеш правилата по-добре от всеки друг. Не трябваше да се бъркаш на господин Най. Бил е напълно прав да поеме нещата в свои ръце. В такива ситуации няма място за разногласия в ръководството.
— Разбирам — отвърна спокойно Сингър.
— Сигурен съм. Сусана Кабеса де Вака?
— Какво — тросна се тя.
— Защо наруши разпоредбите и се опита да изкараш Брандън-Смит от Ниво–5?
— За да получи медицинска помощ в лечебницата и да не я заключват в клетка като животно.
Скоупс я изгледа мълчаливо. Накрая попита:
— А ако случайно е заразена с
Скоупс отново замълча. След няколко минути въздъхна дълбоко:
— Сусана, ти си микробиолог. Няма нужда да ти чета лекции по епидемиология. Ако беше изкарала Розалинд от Ниво–5 и ако е заразена, можеше да предизвикаш избухването на невиждана в историята на човечеството епидемия.
Де Вака запази мълчание.
— Андрю? — обърна се Скоупс към Вандеруогън. — Такава епидемия ще порази всички: деца, юноши, бременни, хора в разцвета на силите си, бедни и богати, лекари и медицински сестри, селяни и свещеници, на ред. Хиляди, може би милиони хора щяха да загинат, може би… може би дори милиарди.
Скоупс говореше съвсем тихо. Отново замълча, за да придаде тежест на думите си.
— Прекъснете ме, ако греша.
Никой не проговори, отново настъпи дълго мълчание.
— По дяволите! — изрева неочаквано той. — Има
— Съжалявам — промълви Вандеруогън. — Действах, без да мисля. Знаех само, че можеше аз…
— Филсън! — прекъсна го рязко Скоупс.
Гледачът на животните се приближи до екрана, ръцете му трепереха нервно, увисналата му долна устна беше мокра.
— Твоята небрежност причини невъобразими вреди. Освен това не си изрязал ноктите на животните в изолатора въпреки изрично записаното в правилника. Уволнявам те, разбира се. Освен това ще заведа дело срещу теб. Ако Брандън-Смит умре, смъртта й ще тежи на твоята съвест. Накратко, наказателните, финансовите и моралните последствия от небрежността ти ще те преследват докато си жив. Мар, погрижи се Филсън незабавно да бъде изведен от границите на комплекса и да бъде оставен в Енгъл, откъдето сам да си търси превоз към къщи.
Майк Мар се ухили доволно и пристъпи към изпълнение на задачата.
— Господин Скоупс… Брент…
— Сусана — продължи Скоупс. Де Вака запази мълчание.
Скоупс поклати глава:
— Не искам да те уволнявам, но ако не осъзнаеш грешката си, ще се наложи. Опасността е прекалено голяма. Тук е заложен не един човешки живот. Разбираш ли?
Де Вака сведе глава:
— Разбирам.
Скоупс се обърна към Вандеруогън:
