се от клетките!
Тя го погледна удивено. Филсън се заоглежда тревожно. Всичко стана много бързо: от клетката се показа космата ръка, последва зловещ звук на разкъсване. Карсън забеляза пръстите на шимпанзето, странно наподобяващи човешки, да стискат голямо парче гума. Погледна с ужас Брандън-Смит — в изолационния й костюм зееше дупка, отдолу се виждаха къси панталони, под които висяха надиплени гънки тлъстина. По кожата й имаше три драскотини; от тях бързо потече кръв.
За момент и тримата застинаха.
Маймуната изскочи от клетката, закрещя триумфално и заразмахва парчето гума като трофей. Изтича в основното помещение на зверилника и изчезна през отворената врата в коридора.
Брандън-Смит запищя. Викът й се чуваше приглушено, сякаш от огромно разстояние. Филсън стоеше неподвижно, смразен от ужас.
Брандън-Смит явно напипа копчето на комуникационната система и писъците й проехтяха оглушително в ушите на Карсън. Без да слиза от стълбата, той натисна своето копче и закрещя с все сила, за да я надвика:
— Опасност втора степен! Нарушение на изолацията, Брандън-Смит, изолатора за животните!
Опасност втора степен означаваше контакт на член от персонала със смъртоносен вирус. Това, от което най-много се бяха страхували. Карсън знаеше, че правилата за действие при такива ситуации са много строги: автоматично заключване на цялата Камера, пълна карантина. Бяха го тренирали неведнъж. Брандън-Смит осъзна какво я чака, откачи се от дихателния маркуч и побягна.
Карсън скочи от стълбата и се втурна след нея. Спря за кратко, за да откачи своята тръба, и изскочи от помещението покрай вцепенения Филсън. Настигна Брандън-Смит при заключената врата на изхода. Тя пищеше и удряше с юмруци солидния метал. Камерата се беше заключила автоматично.
Де Вака се появи зад гърба му.
— Какво става? — попита.
В този момент коридорът се изпълни с учени.
— Отворете вратата! — пищеше Брандън-Смит по комуникационната уредба. — О, Господи, моля ви,
Тя се отпусна на колене и захлипа.
Включи се сирена, нисък, монотонен звук. В другия край на коридора започна раздвижване. Карсън надникна над главите на останалите учени и забеляза други фигури с изолационни костюми да приближават откъм аварийния изход на долното ниво — служителите от охраната. Бяха четирима, с червени костюми, малко по-обемисти от нормалните, с допълнителен запас от въздух. Въпреки че Карсън знаеше за аварийната станция на охраната на долния етаж, бързината, с която дойдоха, го удиви. Двама от тях носеха пушки с рязани цеви, другите държаха някакви странни криви приспособления с гумени дръжки.
Брандън-Смит действаше светкавично бързо. Тя изблъска другите учени и се втурна покрай пазачите в опит да избяга. Един от охраната падна и изстена от болка. Друг обаче се извъртя бързо и я сграбчи. Двамата се стовариха тежко на земята, Брандън-Смит запищя и отчаяно се опита да се освободи. Докато се боричкаха, друг пазач се приближи и допря странното си приспособление до стъклото на костюма й. Проблесна синя светлина, Брандън-Смит се сгърчи и застина, писъците й секнаха. По комуникационната система вече можеха да се чуят и други гласове.
Един от пазачите се изправи, трескаво заопипва изолационния си костюм.
— Дебелата свиня ми скъса костюма! — чу виковете му Карсън. — Не мога да повярвам…
— Млъквай, Роджър — прекъсна го задъхано друг.
— Няма начин да ме поставят под карантина. Не е моя вината… Господи, какво правиш?
Другият вдигна пушката си:
— И двамата отивате. Веднага!
— Чакай, Франк, не можеш…
Другият пазач вкара патрон в цевта.
— Мамка ти, Франк, недей — проплака Роджър.
Откъм аварийната станция на охраната се появиха още трима пазачи.
— И двамата да се карантинират — нареди Франк.
Изведнъж Карсън чу гласа на Де Вака:
— Гледайте, повърнала е. Ще се задуши. Свалете й шлема.
— Не и преди да я карантинираме — тросна се пазачът.
— Как пък не. Тази жена е тежко ранена. Има нужда от лечение. Трябва да я изкараме оттук.
Пазачът се огледа и забеляза Карсън:
— Хей! Карсън! Размърдай се и помогни!
— Гай — заговори Де Вака по-спокойно. — Розалинд може да умре, ако я оставим така.
Сега и малкото учени, работещи в по-отдалечени райони на Камерата, бяха дошли. Всички наблюдаваха спора. Карсън остана неподвижно, гледаше ту Де Вака, ту пазача.
Де Вака рязко избута човека от охраната. Наведе се над Брандън-Смит, вдигна главата й и надникна през стъклото на шлема й.
Вандеруогън заговори:
— Аз съм за изкарването им оттук. Не можем да ги затворим в клетки като маймуни. Нечовешко е.
Настъпи напрегнато мълчание. Служителят на охраната се подвоуми, явно не знаеше как да се оправи с учените. Вандеруогън се приближи и започна да разкопчава шлема на Брандън-Смит.
— Господине — обади се накрая пазачът, — заповядвам веднага да се отдръпнете.
— Върви по дяволите — сряза го Де Вака и се зае да помага на Вандеруогън със свалянето на шлема и почистването на устата на Брандън-Смит от повърнатото.
Дебелата жена се закашля, после отвори очи.
— Виждате ли? Щеше да се задуши. Щяхте да загазите. — Де Вака се обърна към Карсън: — Ще ни помогнеш ли да я изнесем?
— Сусана, знаеш правилата — заговори спокойно той. — Помисли. Може да се е заразила. Може вече да е болна.
— Това не е сигурно! — тросна се тя, изправи се и го погледна сурово. — Не е доказано при хора.
Друг учен излезе напред:
— Можеше някой от нас да е на нейно място. Аз ще помогна.
Брандън-Смит се съвземаше от електрошока, по тлъстата й брадичка се стичаше стомашен секрет, ръката й изглеждаше невероятно малка в дебелия изолационен костюм.
— Моля ви — чу гласа й Карсън. — Моля ви, изкарайте ме оттук.
В дъното на коридора се появи друг пазач с пушка.
— Не се тревожи, Розалинд — успокои я Де Вака. — Ще те изведем. — Погледна Карсън: — Говориш като обикновен убиец. Искаш да я оставиш в ръцете на тези свине.
По комуникационната система прогърмя гласът на Сингър:
— Какво става в тая Камера? Защо никой не ме е уведомил? Искам незабавно…
Гласът му внезапно бе прекъснат и по микрофона прозвуча глас с насечен британски акцент, който Карсън предположи, че принадлежи на Най:
— При авария от втора степен началникът на охраната може, по свое усмотрение, да изземе командването от директора. В случая аз го правя.
— Господин Най, докато не бъда осведомен за сериозността на ситуацията, не давам властта си на никого.
— Изключете доктор Сингър от системата — нареди хладно началникът на охраната.
— Най, за Бога… — чу се гласът на Сингър, преди рязко да го прекъснат.
— Изолирайте незабавно двете заразени лица! — нареди Най.
Заповедта му, изглежда, разсея съмненията на пазачите. Един пристъпи напред и изръга Де Вака с приклада на пушката си. Тя залитна назад. Пазачът вдигна оръжието, готов да удари пак. Карсън излезе напред със стиснати юмруци и пазачът насочи приклада към гърдите му. Карсън го погледна в лицето и с изненада установи, че това е Майк Мар. По устните на Мар заигра тънка усмивка, очите му се присвиха.
