— Добре. Сега ще те моля да ме извиниш. Обади ми се, ако възникнат допълнителни въпроси.
Банистър го изпрати с поглед. Слабото тяло на Скоупс изглеждаше, сякаш изнемогва под тежестта на куфарчето. Удивителен човек. Управляващ удивително количество пари.
Докато се връщаше покрай океана, Банистър отново се опита да си представи петнайсетте милиарда долара и ефекта, който щеше да има обявяването на такава печалба върху цената на акциите на „Джиндайн“. Чудеше се откъде идват приходите на компанията в момента. Добре, че се сети, тъкмо щеше да провери. Пък и не беше зле да се обади на брокера си и да вложи парите си в нещо по-интересно от държавни облигации.
Карсън погледна през стъклото на изолационния си костюм към големия часовник на стената. Часът беше 10:45.
Само преди час в Камерата на смъртта звучеше острият вой на сирената на алармената инсталация и натъпканите в тежките костюми учени тромаво бързаха по ниските коридори. Сега, след края на ежеседмичната тренировка за действия при авария, лабораторията отново бе пуста; цареше почти пълна тишина. Единствените звуци идваха от съскането на въздуха в костюма на Карсън и лекото бръмчене на вентилаторите, изсмукващи въздуха към стерилизационната пещ. Шимпанзетата, разтревожени от шума при тренировката, най-после бяха спрели да думкат и да крещят и бяха потънали в неспокоен сън. Извън ярко осветената лаборатория коридорът бе огрян от бледи червени лампи; тесните помещения на Камерата тънеха в сянка.
Поради редовните обеззаразявания Карсън никога не се беше задържал толкова до късно. Въпреки че нощното осветление беше малко зловещо и му действаше леко замайващо, той го предпочиташе пред преживяното преди малко. След смъртта на Брандън-Смит тренировките за реагиране при по-леките втора и трета степен на биологична авария бяха заменени с пълни тревоги. Нарежданията, които звучаха по комуникационната система, го дразнеха.
Карсън имаше поне една полза от честите тренировки: вече можеше да се движи по-бързо и по- свободно из тесните пространства на Камерата на смъртта.
Той премести погледа си от часовника към Де Вака, която го наблюдаваше скептично отзад.
— И как смяташ да провериш тази своя теория? — чу се гласът й по индивидуалния канал за комуникация.
Вместо да си губи времето с обяснения, Карсън се обърна към малката лабораторна хладилна камера, набра кода за достъп и извади две епруветки с проби от
— Първо, ще разрушим вирусните частици и ще разградим нуклеиновата им киселина.
Той отиде при един шкаф в другия край на лабораторията и извади две шишенца с надпис „Рибонуклеаза“.
— Подай ми микропипета номер четири.
Тъй като спринцовките са твърде неточни за молекулярно-биологична работа, в генното инженерство се използват специални пипети с пластмасови накрайници, с които могат да се вземат изключително малки количества течност.
Карсън изчака Де Вака да му донесе инструмента. След това внимателно вкара няколко капки от някакъв реактив в една от епруветките в стерилната камера. Утайката от вирусни частици веднага се вдигна в разтвора под формата на бели парцалчета. Карсън внимателно разклати епруветката и течността се избистри.
— Току-що убихме един трилион вируси — каза Карсън. — Хайде сега да ги съблечем. Да им свалим белтъчните капсули.
Добави няколко капки от някакъв син разтвор в епруветката, след това взе няколко милилитра и ги прехвърли в шишенцето с рибонуклеаза. Изчака ензима да разгради вирусната РНК.
— Хайде сега да изолираме белтъчните обвивки.
Той измери киселинността на разтвора, неутрализира с основа, след това центрофугира и отдели течността, съдържаща неутаените белтъчни обвивки.
— А сега да видим как изглеждат тези молекули.
— Рентгенова дифракция ли ще им правиш?
— Позна.
Карсън внимателно постави епруветката с пречистения белтък в едно контейнерче за особено опасни биологични проби. След това, следван от Де Вака, излезе от лабораторията и се запъти към вътрешността на Камерата на смъртта. Влязоха в една пуста лаборатория. На тавана светеше самотна червена крушка. Във и бездруго тясното помещение беше завряна двуметрова стоманена колона. До колоната имаше голямо компютъризирано устройство за управление.
— Включи го да загрява — нареди Карсън на Де Вака. — Аз ще приготвя пробата.
Де Вака седна на компютъра и започна да настройва програмата. Машината забръмча тихо. Де Вака нагласи необходимата дължина на вълната. След малко апаратът изпиука в знак, че е готов за работа.
— Отвори прозорчето за пробата.
Де Вака въведе нова команда и в основата на колоната се отвори една метална вратичка. Зад нея имаше титанова микрокювета.
С помощта на пипетата Карсън капна една-единствена капка в кюветата. Прозорчето на апарата се затвори със съскане.
— Замрази го.
Машината затрака, докато пробата се замрази.
— Вакуум.
Карсън зачака нетърпеливо въздухът от камерата да бъде изсмукан. Под действието на получения вакуум водата, в която бяха разтворени белтъчните молекули, щеше да се изпари, позволявайки им да кристализират по енергетично най-изгодния начин. Те щяха да се отложат в равномерен микроскопичен слой по стената на кюветата.
— Готово — обяви Де Вака.
— Давай.
На Карсън следващата операция винаги му се беше струвала като магия. Огромният апарат започна да обстрелва кристалната проба с рентгенови лъчи. Преминавайки през кристалите, лъчите щяха да се отклонят под определен ъгъл. Така разсеяните лъчи се улавяха от няколко микрочипа и информацията за тях се материализираше като компютърна картина на монитора.
Скоро на екрана се появи сложна картина от тъмни и по-светли петна.
— Супер — възкликна Карсън. — Лесно стана.
Рентгеновият дифракционен апарат нямаше грешка, а и Де Вака знаеше как да го управлява.
— Готова съм за запаметяване на данните.
— Искам картина от шестнайсет различни ъгли.
Де Вака въведе няколко команди и апаратът показа шестнайсет различни картини.
— Готово — обяви тя.
— Да изпратим резултата в главния компютър.
Данните от апарата се прехвърлиха по подземен кабел в главния суперкомпютър на „Джиндайн“ в Бостън. Задачите от „Маунт Драгън“ се изпълняваха с приоритет и компютърът веднага започна да преработва данните от рентгеновата дифракция в триизмерен модел на молекулата на белтъка от капсулата на вируса. След едноминутна пауза готовият модел се появи на монитора в лабораторията — невероятно сложен комплекс от разноцветни сфери.
Карсън надникна над рамото на Де Вака:
— Готово.
— Такива ужасни страдания причинява, а гледай колко е красиво — отбеляза тя.
