Забранена зона

— Повече щяха да се чудят, ако не ти бях затворил устата навреме.

— По дяволите, мислех, че аз страдам от излишна параноя. Наистина ли мислиш, че някой следи разговорите по уредбата?

Карсън кимна:

— Не можем да рискуваме.

Де Вака се наежи:

— Не ми се прави на Вандеруогън, Карсън. Та какво за бета-теста?

— Сега ще ти покажа.

Той махна към един компютър в ъгъла на помещението. Издърпа два стола пред него, взе клавиатурата в скута си и въведе личния си код.

— Какво си чела за „Пурблъд“, след като пристигна тук?

Де Вака вдигна рамене:

— Нищо особено. Прегледах последните изследвания на Бърт. Защо?

Карсън кимна:

— Също като мен. И аз ги прехвърлих. Интересувахме се от тях само дотолкова, доколкото те са предшествали работата му по x-flu.

Той натисна няколко клавиша:

— Тази сутрин все пак ходих при Сингър. Но не можах да разговарям с него в истинския смисъл на думата. Предпочетох да дойда тук. Спомних си какво ми каза за „Пурблъд“ и реших да потърся още информация. Виж какво намерих.

Той посочи екрана:

мол_дизайн_1	vcf	10 240 342	11/01/95
мол_дизайн_2	vcf	12 320 302	11/01/95
бипол_симет	vcf	41 234 913	12/14/95
хемоцил_грп	vcf	7 713 653	01/03/96
дифрак_серия_1	vcf	21 442 521	02/05/96
дифрак_серия_2	vcf	6 100 824	02/06/96
тест	vid	940 213 727	02/27/96
транссекц_лок	vcf	18 921 663	03/10/96

— Това са видеофайловете от изследванията на „Пурблъд“ — продължи шепнешком той. — Повечето са съвсем обичайни: молекулен дизайн, дифракционни експерименти и така нататък. Обърни обаче внимание на предпоследния файл с името „тест“. Забележи разширението му: това е запис от дигитална видеокамера, не е във видео компресирания формат vcf, който се използва за компютърна анимация. И гледай какъв размер има. Почти един гигабайт.

— Какво е това? — поинтересува се Де Вака.

— Видеозапис, нередактиран и неизлъчван, създаден вероятно с рекламна цел.

Той стартира видеопрограмата. На монитора се появи картина, размазана, но добре различима.

— Гледай внимателно. Няма допълнителен звуков файл.

През пустинята се движи керван от бронетранспортьори. Камерата дава близък план на „Маунт Драгън“, белите постройки на фона на ясното пустинно небе.

Камерата се връща върху бронетранспортьорите, които вече са спрели на паркинга на комплекса. Вратата на едната машина се отваря и отвътре слиза някакъв човек. Той спира, обръща се към камерата, усмихва се и размахва ръце.

— Скоупс — промърмори Карсън.

Целият персонал на „Маунт Драгън“ излиза да го посрещне. Следват приятелски усмивки и потупвания по рамото.

— Прилича на посещение във военен лагер — отбеляза Де Вака. — Кой е този с големия нос, дето стои до Сингър?

— Франклин Бърт.

Бърт излиза до Скоупс, започва да говори разпалено пред колегите си. Скоупс хваща ръката му и я вдига в знак за победа. Останалите ръкопляскат.

Кадърът се премества в спортната зала на „Маунт Драгън“. Всички уреди са махнати, по средата са наредени столове. Както изглежда, всички служители на комплекса са тук. Камерата се насочва към временната сцена в единия, край на залата. Скоупс говори пред ентусиазираната публика.

Камерата отново показва присъстващите. Някои изглеждат мрачни, дори уплашени.

Появява се някаква сестра с бяла престилка, бута количка със система за преливане. На количката има само една банка кръв.

Скоупс сяда на количката и сестрата вдига ръкава му. Франклин Бърт излиза на сцената и започва да говори пламенно, ходейки напред-назад.

Камерата показва отново Скоупс. Сестрата намазва ръката му със спирт и го включва към системата. Свързва една половинлитрова банка на системата и отваря кранчето. Докато кръвта се влива във вените на Скоупс, Бърт му говори, очевидно следи реакцията му.

— Боже мили! — възкликна Де Вака. — Преливат му „Пурблъд“, нали?

Камерата показва вече празната банка. Сестрата откачва системата и сгъва ръката на Скоупс.

Скоупс се изправя, усмихва се и вдига победоносно ръка.

Камерата показва присъстващите. Всички ръкопляскат: някои ентусиазирано, други по- резервирано. Един учен става. После друг. Скоро всички стоят прави и аплодират Скоупс. Появява се друга сестра с количка, натоварена с още банки.

Най излиза на сцената. Стиска ръката на Скоупс и запретва ръкава си. Сестрата забива катетъра на системата във вената му и пуска нова банка кръв.

Излиза друг учен, след това един служител от поддръжката. После става и Сингър, публиката избухва в нови овации. Камерата се спира върху дебелото лице на директора. То е пребледняло, по челото му се стичат капки пот. Въпреки това и той сяда и запретва ръкав. Скоро изкуствената кръв навлиза и в неговите вени.

След това всички присъстващи стават едновременно. След миг пред сцената се е наредила опашка.

— Гледай — прошепна Де Вака. — Ето я и Брандън-Смит. Ето го Вандеруогън. Павел Не-знам-си-кой. И ето… О, Господи…

Карсън рязко спря програмата, изключи компютъра.

— Хайде да се разходим.

— Участвали са в бета-теста — промълви Де Вака, докато вървяха покрай вътрешната ограда. — Прелели са им на всичките, нали?

— До последния човек. От пазачите до самия Сингър. Всички с изключение на нас. Ние сме единствените постъпили след 22 февруари.

— Как се сети?

Де Вака вървеше прилепила ръце до гърдите си, сякаш й е студено.

— Като ходих при Сингър тази сутрин, видях как подрежда предметите върху масичката в кабинета си. Имаше нещо маниакално в движенията му, което ми се стори необичайно. Спомних си как се държеше Вандеруогън точно преди да забие вилицата в окото си и маниакалните навици на Брандън-Смит в последните дни на живота й.

— После забелязах, че очите на Сингър са кървясали. Точно така изглеждаше и Вандеруогън. И Най. Помисли си. Не си ли забелязала необичайно много хора със зачервени очи? Мислех си, че е от психическото напрежение. — Той вдигна рамене. — Затова отидох да прегледам архивите в библиотеката.

— И попадна на записа.