защото тук става дума за жестока конкуренция. Който спечели, печели всичко. Знаеш как е. Първата компания, която патентова лекарството, печели милиарди, докато останалите просто изгубват инвестициите, вложени в изследователска дейност.
Банистър пак кимна.
— Едуин, искам да те уверя, като човек, когото уважавам, че в „Маунт Драгън“ не се върши нищо опасно. Имаш честната ми дума. Ние притежаваме единствената лаборатория от пето ниво на биологическа безопасност в света и правилата ни за сигурност са най-строгите сред всички фармацевтични компании. Такива са фактите. Аз обаче не искам да приемаш твърденията ми на честна дума.
Той измъкна една папка от куфарчето си и я постави пред Банистър:
— В тази папка са всички правила за безопасност на „Джиндайн“. Тази информация по принцип е фирмена тайна. Искам да я публикуваш, но помни едно: Не съм ти я предоставил аз.
Банистър погледна папката, но не посегна да я вземе.
— Благодаря, Брент. Знаеш ли, въпреки това аз не мога да приема честната ти дума, че не работите с опасни вируси. Обвиненията на доктор Левин…
Скоупс се подсмихна:
— Знам. „Всеунищожаващият вирус“. — Той се наведе напред. — Това е основната причина да поискам тази среща. Искаш ли да разбереш кой е този толкова ужасен, толкова невероятно смъртоносен вирус? Вирусът, който доктор Левин твърди, че можел да сложи край на света?
Банистър кимна. С годините бе развил способността успешно да прикрива нетърпението си.
Скоупс го погледна, усмихна се съзаклятнически:
— Едуин, това, разбира се, трябва да си остане между нас.
— Бих предпочел…
Скоупс протегна ръка и изключи касетофона:
— Една японска компания работи в същата насока. Дори са малко по-напред в тези изследвания. Ако ни изпреварят, ние сме мъртви. Победителят взима всичко, Едуин. Тук става дума за петнайсет
— Разбирам.
Банистър преглътна тежко. Понякога имаше и такива моменти.
— Добре. Работим с инфлуенца вирус.
— Какво е това?
Скоупс се усмихна по-широко:
— Вируса на грипа. Това е
Скоупс се облегна назад с триумфално изражение. Банистър усети как сензацията му се изплъзва между пръстите:
— Това ли е всичко? Най-обикновен грип?
— Да. Имаш тържествената ми дума. Можеш да си напълно сигурен, че „Джиндайн“ не работи с опасни вируси.
— Но защо точно
Скоупс го изгледа изненадано:
— Не е ли очевидно? Ежегодно се губят безброй долари заради намалената производителност на труда вследствие от грипа. Ние разработваме
— Боже мили!
— Помисли само за цената на акциите ни, ако успеем. Всички акционери на „Джиндайн“ ще забогатеят. Особено като се има предвид колко спаднаха цените им напоследък благодарение на нашия приятел Левин. Това няма да стане утре, но след няколко месеца, когато обявим откритието и започнем изследванията за безопасност, вече ще е факт. — Скоупс се усмихна и понижи глас: — А ние ще успеем със сигурност.
Отново се пресегна и пак включи касетофона. Банистър не каза нищо. Опитваше се само да си представи как изглеждат петнайсет милиарда долара.
— Решили сме да предприемем енергични мерки срещу доктор Левин и клеветите му — продължи Скоупс. — Вие свършихте чудесна работа, като разгласихте за делото срещу него и Харвардския университет. По този въпрос има развитие. Харвард отне лиценза на фондацията на доктор Левин. Засега това се държи в тайна, но скоро ще стане публично достояние. Реших, че може да те заинтересува. При това положение, разбира се, ние ще прекратим делото срещу Харвард.
— Разбирам.
„Може би все пак ще има сензация“ — помисли си Банистър.
— Дисциплинарната комисия на университета преразглежда договора на доктор Левин. Има такава клауза, при която могат да го прекъснат при „неморални действия“ на преподавателя. — Скоупс се усмихна: — Звучи малко като лов на вещици, но Левин е обречен, повярвай ми.
— Разбирам.
— Не можем още да установим как, но частиците истина с иначе неверните му клевети навеждат на мисълта, че някак си е успял да проникне в поверителните архиви на „Джиндайн“. — Скоупс постави друга папка пред Банистър. — Тук има повече подробности. Сигурен съм, че ще се добереш до допълнителна информация по свои начини. Ясно е, че името ми не трябва да се замесва с това. Казвам ти го само защото те уважавам като журналист, който държи на етичното отношение, и искам да напишеш справедлива статия. Нека другите вестници разтръбяват твърденията на Левин. „Глоуб“ поне няма да напише нищо непроверено.
— Ние
Скоупс кимна:
— Разчитам да представиш нещата справедливо.
Банистър леко се надигна:
— Брент, единственото, на което можеш да разчиташ, е безпристрастно, точно представяне на фактите.
— Именно. Затова ще бъда напълно откровен с теб. Едно от обвиненията на Левин отчасти е вярно.
— И кое е то?
— Преди няколко дни в „Маунт Драгън“ наистина имаше смъртен случай. Държахме го в тайна, докато уведомим близките на жертвата, но Левин по някакъв начин е научил. — Скоупс замълча, лицето му стана сериозно. — Една от най-способните ни сътруднички загина при нещастен случай. Както можеш да видиш в първата папка, някои правила за безопасност не са били спазени. Веднага уведомихме компетентните органи и в „Маунт Драгън“ незабавно бяха изпратени инспектори. Това, разбира се, е само формалност, лабораторията продължава работа.
Скоупс замълча, после продължи тъжно:
— Познавах тази жена добре. Тя беше, ако мога така да се изразя, неповторима. Напълно отдадена на работата си. В някои отношения може би труден характер, но иначе блестящ ум. Знаеш ли, за една жена е много трудно да си създаде име в науката. Преди да постъпи в „Джиндайн“, тя бе срещала всевъзможни спънки. Загубих способен сътрудник… и приятел. — Той погледна за кратко Банистър, после бързо сведе очи. — Да си директор на компания, е огромна отговорност. Това нещастие ще ме мъчи до края на живота ми.
Банистър го погледна с уважение. Думите на Скоупс го бяха трогнали.
— Как…
— Почина от травма на главата — отвърна Скоупс. Погледна часовника си: — По дяволите! Закъснявам. Нещо друго да те интересува, Едуин?
Банистър взе касетофона:
— За момента не…
