последните изследвания по метода; трябваше да зарежа всичките си сътрудници в Манчестър.
Спомняш си пътуването ми до Бостън. Предполагам, че след завръщането си съм бил малко неотзивчив, за което моля да ме извиниш. Брент умее да запалва хората със собствения си ентусиазъм. Няма смисъл да крия от теб сега, скоро всичко ще бъде публикувано.
Задачата ми беше, с две думи, да синтезирам изкуствена кръв. Да използвам неизчерпаемите ресурси на „Джиндайн“, за да създам заместител на човешката кръв. Препаративната работа вече беше свършена, така твърдеше Брент. Искаше обаче някой с моя опит и умения да я ръководи. Разработката ми на метода за пречистване чрез електрофореза ме правеше идеалния кандидат.
Идеята, признавам, беше благородна и Брент я представи брилянтно. Болниците вече нямаше да изпитват недостиг на кръв за преливане. Хората нямаше вече да се страхуват, че ще бъдат заразени. Хора с редки кръвни групи нямаше вече да умират от реакции на несъвместимост. Изкуствената кръв на „Джиндайн“ щеше да е чиста от всякакви зарази, щеше да е съвместима с всеки организъм и щеше да се произвежда в неограничени количества.
И така, аз напуснах Манчестър — напуснах теб, дома ни, всичко скъпо за мен — за да дойда в това забравено от Бога място. За да работя по проекта на Брент Скоупс и с малко късмет, да направя света малко по-добър. Мечтите са хубаво нещо. Но цената е висока.
12 юни
Скъпа Амико,
Реших в този дневник да опиша историята, която започнах миналия път отначало докрай. Може би през цялото време съм имал такава идея. След като си тръгнах от кивата миналия път, почувствах огромно облекчение. Затова ще продължа.
Спомням си една сутрин, беше може би около четири часа. Държах епруветка с кръв. Човешка кръв, но продуцирана от възможно най-далечния от човека организъм — почвената бактерия стрептококус. Бях вкарал гена за човешкия хемоглобин в микроба. Трансформираната бактерия вече произвеждаше човешки хемоглобин в огромни количества.
Защо стрептококус? Защото знаем за тази бактерия повече, отколкото за който и да било друг жив организъм на планетата. Целият му геном е картиран. Знаем как да срежем ДНК молекулата му, да вкараме ген и пак да я зашием.
Извини ме, че описвам нещата толкова опростено. Използвайки клетки от лигавицата на устата (от моята собствена уста), аз изрязах един ген от четвъртата хромозома, гена на 16S рРНК. Намножих го в милиони копия, вкарах ги в стрептококовите клетки и размножих бактериалната култура в големи колби с белтъчна хранителна среда. Независимо как звучи, скъпа моя, това беше най-лесната част от работата. Правено е неведнъж, включително и с гена на човешкия хемоглобин.
Вкарахме в тази бактерия, в този изключително примитивен организъм, нещо човешко. Всеки микроб носеше в себе си миниатюрна частица от човешкия организъм. Тази частица промени всички функции на бактериите и я принуди да прави само едно нещо: да продуцира човешки хемоглобин.
Това според мен е истинска магия — вълшебството на генетиката, в което никога не може да има провал.
В този момент започна истинската работа.
Може би трябва да обясня по-подробно. Молекулата на хемоглобина се състои от белтъчна част, наречена глобин, и четири включени в нея активни групи — хемове. Той се свързва с кислорода в белите дробове, заменя го с въглероден двуокис в тъканите и отново отделя въглеродния двуокис в белите дробове, за да бъде издишан.
Много „умна“ и много сложна молекула.
За жалост самият хемоглобин е смъртоносно отровен. Ако бъде инжектиран в човешкия организъм, вероятно ще доведе до фатален край. Затова трябва да е затворен в нещо. Обикновено това са червените кръвни клетки.
Затова на нас ни се наложи да създадем нещо, в което да включим нашия хемоглобин, да го направим безопасен. Микроскопична торбичка, ако мога да направя това сравнение. Но това нещо трябваше да може и да „диша“, да бъде пропускливо за кислорода и въглеродния двуокис.
Решихме да създадем такива малки „торбички“ от мембраните на разрушени клетки. Използвахме специален ензим, за да ги сглобим.
Накрая се изправихме пред последния проблем: да пречистим хемоглобина. Това може да звучи най- лесно от всичко.
Но не е.
Култивирахме бактериите в големи контейнери. Когато концентрацията на хемоглобина се покачеше над определена стойност, културата се отравяше. Всички бактерии измираха. Получавахме една безполезна смес, хемоглобинови молекули, примесени с остатъци от измрели бактерии.
Въпросът беше как да пречистим само белтъка, който ни трябва — да получим чист човешки хемоглобин. И то да бъде
Някъде на този етап научихме какво става в Бостън. Икономистите и социолозите на компанията, при голяма секретност, проучвали пазара за новия продукт. Направили проучване на мнението на различни групи обикновени граждани и установили, че хората се страхуват от кръвопреливане, защото могат да се заразят: от СПИН, от хепатит, от други болести. Искали да бъдат сигурни, че кръвта, която им преливат, е чиста и безопасна.
Затова дадоха на нашия незавършен продукт названието „Пурблъд“ (Чиста кръв). Издаде се нареждане, във всички записки по изследванията, дори в разговорите помежду ни, да се нарича с това име. Всеки, който използва работното название „Хемоцил“, подлежеше на дисциплинарно наказание. Забраниха също думи като „синтетичен“ или „изкуствен“. Хората се страхували да използват генетично променени домати, мляко от генетично променени крави… да не говорим за „синтетична“ кръв. Предполагам, че в известен смисъл са прави. Мисълта, че такова нещо може да бъде вкарано във вените ти, вероятно не е много приятна.
Любов моя, слънцето се спуска към хоризонта и аз трябва да те оставям. Ще се върна утре. Ще кажа на Брент, че имам нужда от един ден почивка. Това не е лъжа. Не знаеш какво бреме пада от плещите ми, когато изливам душата си пред теб.
13 юни
Скъпа Амико,
Това е най-трудната част от историята. Тази част, която още не знам как да ти представя. Все още не съм сигурен дали да не изгоря тези страници. Не мога обаче да пазя повече тази тайна.
… И така, започнах пречистването. Обработихме стрептококовата култура по специален начин, за да разрушим бактериалните клетки. След това центрофугирахме разтвора и изхвърлихме утайката. Филтрирахме я през керамични филтри с микроскопични пори. Разделихме я на фракции. Никаква полза.
Разбираш ли, хемоглобинът е изключително нестабилна молекула. Не издържа на висока температура; не издържа на силни химикали. Всеки път, когато опитвах да го пречистя, той се разрушаваше. Молекулата губеше природната си структура — денатурираше се. Ставаше безполезна.
Нужен ни беше по-мек метод за пречистване. Затова Брент предложи да използвам собственото си електрофоретично пречистване.
Веднага осъзнах, че е прав. Нямаше причина да греши. Сигурно от неуместна стеснителност не се бях досетил сам.
Методът, разработен в Манчестър, представляваше модификация на обикновената електрофореза в гел, при която успявахме да отделим само молекулата с необходимата големина през серия гелове с различна плътност.
Въвеждането на метода тук отне време — време, през което Брент започна да нервничи. Най-накрая аз успях да пречистя три литра „Пурблъд“.
Електрофоретичното пречистване се оказа невероятно успешно. Изразходвах два от трите литра за
