допълнителни изследвания и доказах, че продуктът е с чистота шестнайсет на милион. Т.е. на един
Това може да ти се струва изключително голяма чистота. И наистина тя е достатъчна за повечето лекарствени продукти. В случая обаче не беше. Управлението по контрола върху храните и лекарствените средства реши, с присъщата си капризност, че безопасната чистота трябва да е не по-малко от сто на милиард. Шестнайсет на милион не им стигаше. Числото 16 няма да ми дава мира до края на живота ми.
Моля те, не ме разбирай грешно. Аз вярвам, и още съм убеден, че „Пурблъд“ бе дори по-чист от тази стойност. Просто не можех да го
Имаше едно изследване за чистота, което не бях извършил, защото е забранено от Управлението по лекарствените средства. Аз го проведох тайно. Моля те, прости ми, любов моя. Една нощ вкарах катетър във вената си и си прелях половин литър „Пурблъд“.
Това беше може би отчаяна стъпка, но всички медицински изследвания след това показаха нормални резултати. Разбира се, не можех да докладвам за изследването, но така поне аз се уверих, че продуктът е безопасен.
Затова направих нещо друго. Разредих многократно последните количества „Пурблъд“ с дестилирана вода, едно към двеста, и проведох серия от изследвания на чистотата му. Резултатът беше 80 на милиард. Съвсем според изискванията на Управлението.
Само това направих. Не съм писал никакви протоколи. Не съм преправял данни. Когато Скоупс прочете резултатите същата нощ, той разбра какво означават. На следващия ден ме поздрави. Беше на седмото небе от щастие.
Въпросът, който си задавам сега — въпросът, който ще ми зададеш ти, е: защо го направих?
Не беше заради парите. Парите никога не са ме интересували. Много добре го знаеш, скъпа моя Амико. Парите носят повече злини, отколкото блага.
Не съм се интересувал и от славата, тя създава само неприятности.
Не съм искал и да спасявам човешки животи, въпреки че съм мислил върху това.
Може би го направих просто от желание да се справя с проблема, да разгадая поредната тайна. Това е същото желание, което е подтикнало Айнщайн да разкрие унищожителната сила на атома в писмото си до Рузвелт; същото желание, което е подтикнало Опенхаймер да създаде ядрената бомба и да я изпробва на по-малко от петдесет километра оттук; същото желание, с което анасазите са пели в тази стая молитвите си към Птицата на гръмотевиците. Желанието да владеем природата.
Но (и това не спира да ме гложди) успехът на „Пурблъд“ не омаловажава факта, че съм извършил нещо нередно.
Много добре си давам сметка. Особено сега… сега, когато започва масовото производство на „Пурблъд“, а аз си блъскам главата върху поредния, още по-труден проблем.
Както и да е, скъпа моя, надявам се да ме разбереш. Щом най-после се измъкна от това място, обещавам да се върна при теб и никога повече да не те напускам.
А това може би ще стане по-рано, отколкото се надяваш. Започвам да подозирам, че някои хора тук… но за това ще ти пиша някой следващ път. По-добре да свършвам за днес.
Не можеш да си представиш какво облекчение е да споделя тайните си с теб.
30 юни
Днес идването дотук ми отне необичайно много време. Наложи се да мина по друг път, за да не ме забележат. Жената, която чисти стаята ми, ме гледа странно и не искам да ме проследи. Ще ме наклевети на Брент, както направиха лаборантката ми и програмният администратор.
Това е, защото открих разковничето. Сега трябва да съм изключително внимателен.
Познават се по начина, по който зарязват нещата си. Неразборията ги издава. Всичките са заразени. Милиарди бактерии и вируси пъплят из телата им. Искам да говоря с Брент, но трябва да се правя, че не забелязвам нищо, че всичко е нормално.
Може би не трябва да идвам повече.
Карсън се умълча. Слънцето се беше спуснало ниско над хоризонта като огромен червен балон. От старите каменни стени на развалините се носеше миризма на прах и мухъл. Единият от конете изцвили нетърпеливо и другият му отговори.
Де Вака се сепна. Бързо натъпка бележника в пластмасовия буркан, върна го в сипапуто и го покри с плоския камък, затрупа го отново с пясък.
Изправи се и изтръска дънките си:
— Време е да се връщаме. Ако закъснеем за тренировката, ще събудим подозрения.
Двамата излязоха от останките на молитвеното помещение, качиха се на конете и потеглиха бавно към „Маунт Драгън“.
— Не мога да повярвам — промълви Де Вака. — Бърт да фалшифицира резултати.
Карсън мълчеше умислено.
— И после сам да се прави на опитна мишка.
Карсън подскочи на седлото, изведнъж нещата му се изясниха:
— Мисля, че разбирам какво означава „лош алфа“.
— Какво?
— Тийс ми каза, че Бърт постоянно повтарял „лош алфа, лош алфа“. Мисля, че има предвид несполучливия алфа-тест. — Той вдигна рамене. — Да се прави на опитна мишка, не е много точно определение. Извършването на алфа-изследването върху себе си, е много благороден жест.
— Бърт не би рискувал живота на хиляди хора с продукт, чиято безопасност не е доказана. Бил е подложен на невероятен натиск да го докаже за много кратко време. Затова го е изпробвал върху себе си. Не се случва за пръв път. А и не е незаконно. — Той погледна Де Вака: — Трябва да се възхищаваме на този човек, задето е рискувал живота си. Най-добре се смее този, който се смее последен. Той е доказал, че продуктът е безопасен.
Карсън замълча. Нещо го глождеше, нещо, което му беше направило впечатление, докато четеше дневника. Сега сякаш се беше изпарило от съзнанието му.
— Май още се смее — отбеляза Де Вака. — В някоя закътана лудница.
Карсън се намръщи:
— Доста груба забележка, дори за теб.
— Може би — отвърна тя. Замисли се, после продължи: — Просто всички говорят за Бърт едва ли не като за светец. Той е изобретил метода за пречистване на „Джиндайн“. „Пурблъд“. Сега откриваме, че е фалшифицирал данните от изследванията си.
Ето пак… Изведнъж Карсън си даде сметка какво го е смутило в дневника.
— Сусана, какво знаеш за електрофоретичното пречистване?
Тя го изгледа озадачено.
— Методът за пречистване, който Бърт е създал в Манчестър — продължи Карсън. — Току-що го спомена. Винаги сме приемали за даденост, че методът работи добре с
Де Вака го изгледа презрително:
— При всички изследвания резултатите показват, че вирусът е напълно пречистен.
— Пречистен, да. Но дали е същият щам, който вкарваме?
— Как може процесът на пречистване да промени щама? Няма логика.
— Помисли за метода. Използва електричен ток, под чието действие белтъчните молекули преминават през порите на гела, нали? Условията са нагласени така, че да отделим молекулите с точно определена маса. Всички останали остават в гела, само тези с необходимата големина излизат в разтвора.
— Е и?
— Не е ли възможно електричното поле или самият гел да променят нещо в белтъчната структура? Не е
