— Да. Идеята сигурно е била на Скоупс. Да проведе бета-теста на „Пурблъд“ върху целия персонал на „Маунт Драгън“. В някои фармацевтични компании това е обичайна практика, нали се сещаш, да взимат доброволци от собствените си служители. Сигурно са го заснели, защото са си мислили, че ще бъде добра реклама по телевизията.
— Само дето някои от „доброволците“ не изглеждаха много доволни — отбеляза мрачно Де Вака.
Карсън кимна:
— Скоупс е блестящ оратор. В негово присъствие и с подкрепата на Бърт, нищо чудно, че всички са се наредили на опашката.
— Но какво, по дяволите, им става
Де Вака едва криеше паниката си.
— Очевидно „Пурблъд“ разрушава тъканите им, отровили са се. Може би във фосфолипидната капсула са включени примеси, може би е станала някаква мутация. Нямаме време да определим точно какво. Капсулите се разпадат и всичко се освобождава в кръвта.
— Откъде да сме сигурни, че е „Пурблъд“ — намръщи се Де Вака.
— Какво друго? На всички им е прелят. И всички показват едни и същи симптоми.
— Допамин — промърмори Де Вака сякаш на себе си. — Какво ти каза Тийс за допамина?
— Бърт и Вандеруогън имали повишени нива на допамина и серотонина. Брандън-Смит също, но в по- малка степен. Каза, че повишеното количество на тези невромедиатори в мозъка може да причини параноя, халюцинации, психоза. Учила си две години медицина. Вярно ли е това?
Тя спря.
— Продължавай да вървиш. Вярно ли е?
— Да — отвърна тя накрая. — Нивата на биологично активните вещества в организма са в постоянен баланс. Ако нещо от „Пурблъд“ кара организма да отделя големи количества… — Тя замълча, замисли се, след малко продължи: — Може да се появят умствени смущения, объркване, маниакално поведение. Ако количествата се повишат още, това ще доведе до силна параноя и психоза.
— Свръхпропускливостта на капилярите, за която спомена Тийс, може да е друг симптом — допълни Карсън.
— Свободният хемоглобин, който прониква през капилярите, само ще влоши положението. Отравя всички тъкани. Зачервяването на очите е най-малкият проблем.
Повървяха няколко минути в мълчание.
— Бърт е участвал в алфа-теста — заговори след малко Карсън. — Логично е пръв да пострада. След това, миналата седмица, го последва Вандеруогън. Забелязала ли си някой друг да се държи странно?
Де Вака се замисли. Кимна:
— Вчера една лаборантка от лабораторията за секвениране ми се развика, че съм й била седнала на мястото. Веднага й го отстъпих, но тя не ме остави на мира. Иначе е толкова кротко същество. Реших, че просто не издържа на напрежението.
— Очевидно хората реагират в различна степен. Но не след дълго…
Той замълча. Нямаше нужда да довършва изречението. Не след дълго целият персонал на тази лаборатория — на тази изолирана сред пустинята лаборатория, работеща с вирус, способен да унищожи цялото човечество — щеше да полудее.
Изведнъж му хрумна друго. Той се обърна към Де Вака:
— Сусана, знаеш ли дали „Пурблъд“ е разрешен за масова употреба?
Тя поклати глава.
— Аз прочетох няколко съобщения в библиотеката тази сутрин. „Джиндайн“ организира голяма пресконференция. Тогава ще се състои голямото представяне. Избрали са четири болници из цялата страна. Стотина хемофилици и деца ще са първите пациенти, на които ще се прелее „Пурблъд“.
— Кога трябва да стане?
— На трети август.
Де Вака закри устата си с ръка:
— Ама това е в петък!
Карсън кимна:
— Трябва да предупредим властите. Да спрем използването на „Пурблъд“ и да повикаме помощ за хората тук.
— И как, по дяволите, мислиш да го постигнем? Единствените кабелни връзки обслужват компютърната мрежа, управлявана от Бостън. Дори да се доберем до нормален телефон, кой ще ни повярва?
Карсън се замисли:
— Може би Скоупс вече проявява признаците на отравянето.
Де Вака изсумтя:
— Дори и така да е, никой няма да го свърже със случилото се тук.
— Може би се тревожим без причина. Ако всички служители на „Маунт Драгън“ развият параноя, това няма ли да ги настрои един срещу друг и така да се неутрализират взаимно?
Де Вака поклати глава:
— В тази работна атмосфера? Надали. Особено когато такъв като Скоупс управлява нещата. Това е учебникарски признак за
— Моля?
— Взаимна лудост. Всички действат по еднакво откачен начин. Или както се казва в медицинския жаргон: „плодов сладкиш с двоен лешник“13.
Карсън се намръщи:
— И таз добра. Остава ни само една възможност. Да се махнем час по-скоро оттук.
— Как?
— Не знам.
Де Вака се усмихна, понечи да каже нещо. После спря и го ръгна с лакът:
— Гледай там.
Карсън проследи погледа й. Пред тях беше паркингът на комплекса: на него бяха наредени шест бели бронетранспортьора.
Двамата се приближиха до машините, придавайки си небрежен вид.
— Първо — прошепна Карсън, — ще намерим ключовете. След това трябва просто да излезем от комплекса, без никой да ни забележи.
Изведнъж Де Вака клекна.
— Какво правиш?
— Връзвам си обувката.
— Ти нямаш връзки!
Тя се изправи:
— Много добре знам, идиот такъв. — Тя изчетка праха от коляното си, тръсна глава. — Няма кола, която да не мога да подкарам без ключ.
Карсън я изгледа изненадано.
— Едно време се занимавах с кражби — обясни тя.
— Нищо чудно.
— Просто за удоволствие — добави тя, сякаш се оправдаваше.
— Сигурно. Само че тези са военни машини и се намират в строго охранявана зона. Не е като да разбиеш някоя хонда.
Де Вака се намръщи. Разрови пясъка с крак.
— При пристигането ми тук — продължи Карсън — Сингър ме увери, че охраната е по-строга, отколкото изглежда. Дори да се измъкнем през оградата, след секунди преследвачите вече ще са по петите ни и ще ни гонят до края на света.
Двамата замълчаха.
— Има още две възможности — отбеляза след известно време Де Вака. — Или да вземем конете, или да ходим пеш.
Карсън впери поглед в безкрайната пустиня.
