престъпно дело. И все пак дълбоко в съзнанието си Левин пазеше спомени от приятелството им. Никога нямаше да го забрави, никога нямаше да преживее тази загуба. И беше сигурен, че Скоупс се чувства по същия начин.
Сега обаче бе очевидно, че е сгрешил в преценката си. Левин премести поглед по празните рафтове, отворените шкафове, сивите облаци прах, които бавно се спускаха в стаята. Загубата на фондацията, на доброто му име и на работата му променяше всичко. Това много опростяваше избора му. Всъщност свеждаше го до една-единствена възможност. Планът вече започваше да се оформя в главата му.
По здрач „Маунт Драгън“ се превръщаше в царство на хиляди сенки. Покритите ходници и многостенните сгради блестяха със синкава светлина, отразена от нащърбената луна. Случайният шум от стъпки по чакълестите алеи само увеличаваше чувството за самота и забрава. Зад тънката броеница от светлини по външната ограда се простираше непрогледен безкрай.
Карсън се запъти към рентгеновата лаборатория. Навън нямаше никой, жилищният комплекс беше безжизнен, но тишината само увеличаваше безпокойството му. Бе избрал рентгеновото отделение, защото функциите му бяха иззети от по-модерно оборудвани лаборатории и вече почти никой не го ползваше и защото то бе единственото помещение с пълна комуникационна екипировка извън района на охраната. Сега обаче не беше толкова сигурен, че изборът му е правилен. Лабораторията се намираше зад генератора, далеч от другите изследователски помещения и ако го срещне някой, трудно щеше да си измисли правдоподобно обяснение защо се скита наоколо в този късен час. Той открехна вратата и спря на прага. Вътре блестеше бледа светлина, той долови припряно шумолене.
— Мамка ти, Карсън, изкара ми ангелите.
Беше Де Вака. Силуетът й се открояваше като призрак на светлината на компютърния монитор. Тя му направи знак да влиза.
— Какво правиш? — попита той, след като се настани на стола до нея.
— Дойдох преди няколко часа. Слушай, измислих как да проверим всичко това. Да видим дали сме прави за „Пурблъд“. — Тя затрака бързо по клавишите. — Тук ни изследват всяка седмица, нали?
— Не ми го напомняй.
Тя го изгледа изпитателно:
— Е? Не загряваш ли? Можем да проверим резултатите от пункциите.
Карсън веднага разбра. Изследванията включваха гръбначномозъчни пункции. Можеха да проверят цереброспиналната течност за увеличени количества на серотонин и допамин.
— Да, ама ние нямаме достъп до тези данни — възрази той.
— Тъпчо, ти сякаш живееш в каменната ера. Аз имам. Една седмица съм работила в медицинската служба, забрави ли? Никой не ме е лишил от правото на неограничен достъп до картоните на персонала. — В оскъдната светлина от компютъра високите й скули изглеждаха сини на черен фон. — Проверих няколко, но данните са твърде много. Затова проведох търсене по ключови думи в медицинския архив.
— Какво успя да извадиш? Списък на служителите с повишено количество допамин и серотонин?
Де Вака поклати глава:
— Невромедиаторите не се изследват при гръбначномозъчна пункция. Можем да намерим обаче данни за продуктите на разграждането им. Хомованиловата киселина се получава при разпада на допамина, серотонинът пък дава 5-хидроксииндолилоцетна. Изкарах данни за техните количества, както и за тези на разградните продукти на друг невромедиатор, норадреналина. МХПГ и ВМК. Те ще ни служат за контроли.
— И?
— Не знам. Ще видим.
На екрана се появи таблица:
| Име | МХПГ | ХВК | ВМК | 5- ХИОК |
|---|---|---|---|---|
| Арън | 1 | 6 | 1 | 5 |
| Албъртс | 1 | 9 | 1 | 10 |
| Бауман | 1 | 12 | 1 | 9 |
| Бунос | 1 | 7 | 1 | 6 |
| Карсън | 1 | 1 | 1 | 1 |
| Кристофъри | 1 | 8 | < td>15 | |
| Давидов | 1 | 8 | 1 | 8 |
| 1 | 1 | 1 | 1 | |
| Донеган | 1 | 10 | 1 | 8 |
| Дюсли | 1 | 7 | 1 | 9 |
| 1 | 7 | 1 | 6 |
— Господи — прошепна Карсън.
Де Вака кимна мрачно:
— Виж нивото на хомованиловата киселина и 5-хидроксииндолилоцетната. Количествата на допамина и серотонина в мозъка са многократно над нормата.
Карсън прегледа списъка докрай.
— Виж Най! — възкликна Карсън. — Разпадните продукти на допамина са четиринайсет пъти над нормата, тези на серотонина — дванайсет.
— С такива нива сигурно развива остра параноя, може би дори с признаци на шизофрения. Обзалагам се, че е сметнал Тийс за заплаха за „Маунт Драгън“ и му е заложил капан в пустинята. Чудя се дали и този негодник Мар не е замесен. Прав беше, че убийството на Тийс е дело на ненормален.
Карсън я погледна:
— Защо никой не е забелязал тези ненормални резултати?
— Защото в лаборатории като „Маунт Драгън“ никой не се интересува от нивата на невромедиаторите. Търсят антитела, вируси, такива неща. Освен това тук става дума за нанограми на милилитър. Ако не ги търсиш специално, изобщо няма да ги забележиш.
Карсън невярващо поклати глава:
— Не можем ли да неутрализираме по някакъв начин отрицателното влияние?
— Трудно е да се каже. Може да се опита с антагонисти на допаминовите рецептори като хлорпромазин. Или имипрамин, който блокира транспорта на серотонин. При толкова високи нива обаче се съмнявам, че ще има подобрение. Дори не знаем дали процесът е обратим. Освен това трябва да имаме достатъчно и от двете лекарства и да намерим начин да ги вкарваме в пациентите на място.
Карсън продължи да гледа екрана като хипнотизиран. После внезапно взе клавиатурата и записа данните във файл на твърдия диск на компютъра. После го затвори и излезе от програмата.
Де Вака го изгледа озадачено:
— Какво правиш?
— Достатъчно видяхме. Скоупс също е участвал в бета-теста, забрави ли? Ако ни усети, край с нас.
Той изключи Де Вака от системата и въведе своята парола за достъп. Изчака да се включи и извади два компактдиска от джоба си.
— Минах през библиотеката и записах най-важните сведения от архива: видеозаписа, данните за метода на пречистване, моите бележки и тези на Бърт. Сега ще включа и резултатите от…
Той млъкна и се втренчи в екрана.
ДОБЪР ВЕЧЕР, ГАЙ КАРСЪН
ИМАТЕ 1 НОВО ПИСМО
Той бързо отвори електронната си кутия.
Здравей, Гай.
Видях до кое нечовешко време си останал, за да съставиш някакви молекулни модели. Радвам се да те видя толкова погълнат от работа, но от записките ти не ми стана ясно какво правиш.
Сигурен съм, че няма да си губиш времето, също и моето, без основателна причина. Да не би да си открил нещо? Надявам се да е така. Не искам да гледам хубави картинки. Времето безжалостно изтича.
А, да. За малко да забравя. Какъв е този внезапен интерес към „Пурблъд“?
