Забранена зона

Чакам отговор.

Брент

— Боже мили, виж само — възкликна Де Вака. — Имам чувството, че ми диша във врата.

— Времето безжалостно изтича — промърмори Карсън. — Да знаеше само какво го чака.

Той сложи единия компактдиск в устройството за записване и прехвърли файла с резултатите от медицинските изследвания на персонала. После стартира програмата за разговор в реално време.

— Луд ли си? — изсъска Де Вака. — С кого, по дяволите, ще говориш.

— Мълчи и гледай.

Карсън продължи да пише:

„Покана за разговор към Гай [email protected]“

— Сега вече съм сигурна, че си полудял. Да каниш сам себе си на разговор.

— Левин ми е казал, че така мога да се свържа с него. Вкарал е някаква програма, която осигурява връзка с компютъра му.

— Ще му изпратиш данните за „Пурблъд“, така ли?

— Да. Само той може да ни помогне.

Карсън зачака, едва сдържаше възбудата си. Представи си как скритият призрак преминава през лабиринтите на компютърната система на „Джиндайн“, за да се свърже с Левин в общата мрежа. На лаптопа на професора скоро щеше да се появи прозорец със съобщение. Стига да е включен в мрежата и Левин да е наоколо, за да го види. „Хайде. Хайде. Хайде.“

Изведнъж екранът се изчисти.

Здравей, чаках те.

Карсън затрака трескаво по клавишите:

„Доктор Левин, четете внимателно. В «Маунт Драгън» сме на ръба на катастрофа. Прав бяхте за вируса. Тук нищо не можем да направим с него, имаме нужда от помощта ви. Изключително важно е да действате незабавно. Ще ви изпратя няколко документа, от които личи какво е положението. Ще ви помоля само още нещо: Моля ви, направете всичко възможно да ни измъкнете оттук колкото се може по-скоро. Намираме се в голяма опасност. И направете всичко възможно да спрете достъпа на персонала до x- flu. От данните, които ще ви изпратя, ще научите, че всички тук се нуждаят от незабавно лечение. Прехвърлянето на файловете започва.“

Той стартира програмата за пренос на информация. Седна и зачака данните да се прехвърлят в компютъра на Левин. Въпреки силното компресиране на файловете, за преноса им бяха нужни четирийсет минути. Без съмнение следващия път, когато влезе в мрежата, Скоупс щеше да забележи, че е било извършено прехвърляне на голямо количество информация. Сигурно някоя от програмите му щеше да го регистрира. Как, по дяволите, да отговори на писмото на Скоупс?

Изведнъж програмата за пренос спря.

Гай, там ли си?

„Тук сме. Какво има?“

Кои сте тези „ние“? Има ли друг с теб?

„Лаборантката ми също е запозната с положението.“

Много добре. Слушай сега. Има ли още някой в комплекса, който да ви помага?

„Не. Сами сме. Доктор Левин, да приключваме по-бързо с прехвърлянето.“

Няма време. Получих достатъчно информация, за да разбера същността на проблема. Ако ме интересува нещо друго, мога да го източа сам от мрежата на „Джиндайн“. Благодаря ти за доверието. Ще се погрижа съответните власти да научат и да пристъпят веднага към действие.

„Слушайте, доктор Левин, трябва да се измъкнем оттук. Подозираме, че инспекторът, който идва тук, е бил убит.“

Разбира се. Първо с това ще се заема. Продължавайте с Де Вака както и досега и не правете опити да се измъкнете сами. Запазете спокойствие. Разбра ли?

„Добре.“

Гай, свършил си невероятна работа. Кажи ми как стигна до тези изводи.

Карсън се приготви да отговори. Изведнъж го побиха студени тръпки.

„Продължавайте с Де Вака както и досега…“ Той никога не беше споменавал за Де Вака пред Левин.

„Кой е?“ — написа.

Внезапно екранът се осея с бели и черни точки. Колонките на компютъра запращяха. Де Вака подскочи от изумление. Карсън, сякаш закован за стола си, се втренчи изумено в монитора. Не можеше да повярва; крайниците му сякаш се бяха парализирали. Сред дращенето на колоните сякаш се чуваше пресипнал кикот. На монитора бавно се появи човешко лице: лице с щръкнали уши, очила с дебели стъкла и рошава коса.

Също толкова внезапно екранът потъмня, колонките рязко замлъкнаха. В стаята настъпи тишина и мрак. И тогава Карсън чу самотния вой на сирената на охранителната система на „Маунт Драгън“ да ехти сред безкрайните простори на пустинята.

Част трета

Карсън погледна Де Вака.

— Хайде да тръгваме — прошепна и изключи компютъра направо от мрежата.

Измъкнаха се безшумно от рентгеновата лаборатория. Карсън бързо се огледа. Цялата ограда бе осветена от ярки аварийни лампи. Изведнъж на предната вишка, после на задната блеснаха ослепителни прожектори. Лъчите им бавно започнаха да обхождат района на комплекса. Нямаше луна и масивните сгради тънеха в непрогледен мрак. Карсън и Де Вака бързо се скриха зад хангара за машините. Пропълзяха покрай постройката, заобиколиха един ъгъл, после притичаха зад стерилизационната пещ. Чуха далечни викове и тропане от обувки.

— Имаме няколко минути, докато се организират — прошепна Карсън. — Това е единственият ни шанс да се измъкнем. — Той опипа джоба си, за да се увери, че дисковете с доказателствата са там. — Май все пак ще се наложи да изпробваш уменията си за разбиване на коли. Да се мятаме на някой бронетранспортьор, докато още можем.

Де Вака се поколеба.

— Давай!

— Не можем — прошепна трескаво тя. — Не можем да си тръгнем, преди да унищожим пробите от x-flu.

— Луда ли си?

— Ако оставим x-flu в ръцете на тези откачени, няма да оцелеем, дори да успеем да се измъкнем. Нали видя какво стана с Вандеруогън, как се държи Харпър? Достатъчно е само един да изнесе епруветка с вируса от Ниво–5 и край.

— В никакъв случай не можем да ги вземем с нас.

— Разбира се, че не. Слушай. Знам как можем хем да унищожим x-flu, хем да се измъкнем.

Карсън забеляза тъмни силуети с големи автомати около станцията на охраната. Издърпа Де Вака още по-назад в тъмното.

— Трябва да влезем в Камерата на смъртта — продължи Де Вака.

— Не може. Там ще сме в капан.

— Слушай, Карсън, това е последното място, на което ще ни търсят.