Забранена зона

Той се замисли:

— Може би си права. Дори луд няма да предположи, че сме се върнали там.

— Имай ми доверие.

Де Вака го хвана за ръката и го задърпа към другия край на стерилизационната пещ.

— Чакай, Сусана…

— Размърдай си задника, cabron.

Карсън я последва по един тъмен покрит проход към вътрешния район. Притаиха се задъхани в сянката зад лабораториите.

Изведнъж проехтя изстрел. Бързо последваха още.

— Стрелят по сенки — предположи Карсън.

— А може би се стрелят едни други. Кой знае колко са изперкали някои.

Лъчите от прожекторите бавно се преместваха към тях и те се вмъкнаха в тъмната сграда на лабораториите. Минаха през устройството за разпознаване на гласа и се втурнаха по пустия коридор към асансьора, водещ до Ниво–5.

— Разкажи ми плана си — подкани я Карсън, след като се озоваха вътре.

Тя го погледна, очите й горяха.

— Слушай внимателно. Помниш ли, като ти говорих за стария Павел, който ми поправи компактдисковото устройство? Често играехме на табла в барчето. Обича да приказва, може би повече от необходимото. Той ми разказа, че когато военните строили този комплекс, инсталирали едно допълнително защитно устройство. Нещо като презастраховка срещу изпускането на изключително смъртоносни зарази от Камерата на смъртта. След преминаването на „Маунт Драгън“ в частни ръце тази система била изключена. Павел ми обясни как да се задейства пак.

— Сусана, как…

— Млъквай и слушай. Ще опечем цялата тази помийна яма. Системата за безопасност се нарича „Биологична опасност от нулево ниво“. Тя връща въздуха от стерилизационната пещ в Камерата на смъртта, без да го охлажда. Температурата се вдига на хиляда градуса, нищо не може да оцелее. Само някои от първите постъпили на работа тук знаят за нея, Сингър и Най например. — Тя се подсмихна. — Когато нагрятият въздух достигне всички тези леснозапалими химикали, ще се получи огромна експлозия.

— Да, и ще ни опече.

— Не. Докато системата се задейства минават няколко минути. Трябва само да я активираме, да се измъкнем и да изчакаме експлозията. След това се мятаме на бронетранспортьора и заминаваме.

Вратата на асансьора се отвори със съскане, пред тях се откри мрачен коридор. Те бързо минаха през металните врати към Камерата на смъртта. Карсън изговори името си пред микрофона на системата за отключване и вратата се отвори.

— В момента може да ни наблюдават — отбеляза той, докато навличаше изолационния си костюм.

— Може, но като имам предвид цялата лудница горе, мисля, че обръщат повече внимание на други монитори.

Провериха си взаимно костюмите и влязоха в помещението за обеззаразяване. Докато стоеше под потоците отровни химикали, Карсън погледна зловещия силует на Де Вака до себе си. Не можеше да повярва, че го правят. „Горе ни търсят да ни убият, а ние се връщаме в Камерата — помисли си. Побиха го тръпки, нещо сякаш стягаше гърдите му. — Ще ни намерят. Тук сме като мишки в капан. Ще ни…“ Той вдиша дълбоко няколко пъти.

— Добре ли си, Карсън? — чу се спокойният глас на Де Вака по малообхватния комуникационен канал.

Той кимна, двамата преминаха в помещението за сушене.

След две минути влязоха в Камерата. Алармената сирена бучеше тихо в пустите коридори, далечното тропане на шимпанзетата звучеше като шум от далечна битка. Карсън погледна един стенен часовник; беше почти дванайсет и половина. Лампите в коридорите светеха на намалена мощност и щяха да останат така до идването на екипа за обеззаразяването в два. Само че този път, с малко късмет, нямаше да има какво да обеззаразяват.

— Трябва да слезем в подстанцията на охраната — каза Де Вака. — Нали знаеш къде е?

— Да.

Много добре знаеше. Станцията на охраната в Камерата на смъртта се намираше на най-долното подземно ниво. Точно под изолатора.

Придвижиха се бързо към центъра на Камерата. Карсън пусна Де Вака да мине първа, след това се хвана за парапета и се спусна в тясната шахта на стълбите. От огромната тръба над главата му след броени минути щеше да заизлиза унищожителен изгарящ въздушен поток.

Станцията на охраната бе тясна кръгла стаичка с няколко стола на колелца и схлупен таван. Покрай стените бяха наредени видеомонитори, показващи различни помещения в Камерата на смъртта. Командният пулт бе пред тях, той заемаше по-голямата част от помещението.

Де Вака седна пред него и затрака по клавишите, първо бавно, после по-трескаво.

— Какво ще правим сега? — попита Карсън.

— Спокойно, бе, cabron. Павел ми разказа подробно какво трябва да се прави. Всички защити тук са предвидени срещу случаен инцидент. Никой не се е сетил да постави защита срещу умишлено включване на системата. Не е било нужно. Аз ще въведа командите за биологична опасност от нулево ниво, после ще активирам системата.

— И колко време ще имаме, за да се измъкнем?

— Предостатъчно, повярвай ми.

— Колко по-точно?

— Стига си досаждал, Карсън. Не виждаш ли, че съм заета? Още няколко команди и готово.

Карсън замълча. След малко пак заговори, този път по-припряно:

— Сусана, дай да го обмислим по-добре. Наистина ли искаме да направим точно това? Да унищожим цялото Ниво–5? Шимпанзетата? Всичко, върху което сме работили?

Тя спря да пише. Обърна се:

— Какъв друг избор имаме? Шимпанзетата и без това ще пукнат, всички са заразени с x- flu. Така даже им правим услуга.

— Знам. Но от тази лаборатория са излезли много полезни неща. Ще са необходими години, за да се възстанови всичко, което сме направили. Сега знаем какво не е наред в x-flu, можем да поправим грешката.

— Ако ни утрепят, кой ще довърши x-flu? — чу се гневният глас на Де Вака по микрофона. — А ако някой се добере до него, кого ще го е грижа за вредата, която ще причиним на „Джиндайн“?

— Карсън — прозвуча грубият глас на Най. — Де Вака. Слушайте ме внимателно. От този момент договорът ви за работа в „Джиндайн“ се прекъсва. Присъствието ви на територията на „Маунт Драгън“ е незаконно, а на проникването ви в Ниво на биологична защита 5 се гледа като на враждебен акт. Ако се предадете, ще гарантираме сигурността ви. Ако не, ще бъдете преследвани и към вас ще бъдат предприети съответните мерки. Не можете да се измъкнете.

— Значи все пак са наблюдавали всички монитори — промърмори Де Вака.

— Може да подслушва и системата за комуникация — добави Карсън. — Говори колкото се може по- малко.

— Вече няма значение. Почти съм готова.

Де Вака започна да пише по-бавно на компютъра. Пресегна се към едно табло с няколко черни копчета и натисна най-горното.

Веднага в помещението зазвуча пронизителна сирена, един ред алармени крушки на тавана започнаха да премигват.

— Внимание — чу се непознат женски глас от системата за комуникация на Карсън. — Системата за биологична опасност от нулево ниво се активира след шейсет секунди.

Де Вака натисна друго копче, изправи се и изрита контролния пулт. От таблото изскочиха искри.