помогна на Де Вака да смъкне шлема си, след това отчаяно издърпа своя. Свлече се на колене, жадно вдиша свежия въздух.
—
Те се измъкнаха от костюмите и се втурнаха към асансьора за горното ниво.
— Може да ни чакат отвън — каза Карсън.
— Едва ли — отвърна задъхано Де Вака. — Сигурно вече са си плюли на петите.
Коридорите на горните лаборатории бяха пусти и тъмни. Те изтичаха във фоайето, спряха за кратко на входа. Карсън отвори вратата и отвън ги посрещна оглушителният вой на сирени. Той се огледа, бързо изтича към едно тъмно място встрани, махна на Де Вака да го последва.
В „Маунт Драгън“ цареше пълен хаос. Хората се събираха на групички, говореха на висок глас или крещяха. Под една лампа пред жилищния комплекс стояха неколцина учени, някои още по пижами, и ръкомахаха оживено. Карсън забеляза Харпър с вдигнат юмрук. Единични силуети пробягваха под светлината на прожекторите.
Двамата бегълци претичаха зад стерилизационната пещ. Карсън огледа района, очите му спряха върху паркинга. Около бронетранспортьорите, озарени от ярките прожектори, стояха петима-шестима въоръжени мъже. В центъра на групичката се открояваше Най. Ръкомахаше към Камерата на смъртта.
— Към конюшните! — изкрещя Карсън в ухото на Де Вака.
Намериха конете на мястото им, животните бяха възбудени от шумотевицата. Де Вака изведе два в помещението за оседлаване, а Карсън се втурна в склада за седлата.
Тъкмо се приближаваше към Дорчо със седло в ръце, когато земята потрепери под краката му. След това навън всичко се озари от ярка светлина. Експлозията започна с глух тътен, който бързо се усили в оглушителен рев. Конюшнята се разтресе от ударната вълна, стъклата на прозорците полетяха навътре. Конят на Де Вака се изправи уплашено на задните си крака.
Де Вака удържа юздите и го погали по врата:
— Спокойно, момче.
Карсън бързо се огледа, забеляза дисагите на Най, грабна ги и ги хвърли на Де Вака:
— Вътре трябва да има манерки. Напълни ги от поилката на конете!
Той бързо стегна седлата върху конете. Де Вака се върна с дисагите и той ги закрепи върху Дорчо. Тя се метна върху коня си.
— Чакай малко — извика той.
Изтича до закачалката за дрехи и взе две широкополи шапки за езда. Върна се, възседна Дорчо и двамата излязоха.
Горещината на пламъците опърли лицата им. На мястото на ниската постройка с филтрите за въздуха на Камерата сега зееше огнен кратер. Бетонният покрив на външните лаборатории се беше сринал и отвътре излизаха пламъци. През счупените прозорци на жилищния комплекс се вееха завеси. От стерилизационната пещ се чуваше силно бумтене, отблясъците от огъня обагряха пясъка наоколо в яркооранжево.
Експлозията бе сринала покрива на стола и беше пробила голяма дупка в оградата на комплекса.
— След мен! — изкрещя Карсън и пришпори коня си.
Препуснаха през пламъци и дим, прескочиха останките от оградата и потънаха в мрака на пустинята.
Когато се отдалечиха на около километър от комплекса и излязоха от озарения от пламъците район, Карсън накара коня си да премине в тръс.
— Чака ни дълъг път — отбеляза той, когато Де Вака се изравни с него. — Трябва да щадим конете.
В това време нова експлозия разтърси останките на полуразрушения комплекс и от дупката на бившата Камера на смъртта се издигнаха огромни пламъци. Последваха няколко по-слаби взрива: сградата на външните лаборатории изчезна пред очите им; жилищният комплекс потрепери, после се срина с грохот. Лампите в „Маунт Драгън“ изгаснаха, вече само отблясъкът от пламъците показваше местоположението на комплекса.
— Жалко за банджото ми — промърмори Карсън.
Когато отново пришпори Дорчо към непрогледния мрак, той забеляза светли лъчи да се движат сред пустинята. Светлините, изглежда, се движеха към тях, ту се губеха, ту пак се показваха, следвайки неравностите на релефа. Изведнъж светнаха мощни прожектори.
— Мамка им — изруга Де Вака. — Бронетранспортьорите не са пострадали от експлозията. Никога няма да надбягаме тези мръсници в пустинята.
Карсън не отговори. С малко късмет можеха и да се измъкнат на бронетранспортьорите. Почти пълната липса на вода бе онова, което го тревожеше най-много.
Скоупс седеше сам в осмоъгълната зала, вглъбен в мислите си.
Карсън и Де Вака сигурно вече бяха обезвредени. Нямаше начин да избягат.
Той бе прекъснал почти веднага преноса на данни. Вярно, че нямаше как да унищожи първите файлове, предадени по мрежата. Имаше, макар и малка възможност, Левин или който друг бе проникнал в системата на „Джиндайн“ да е получил известно количество информация. Скоупс обаче вече се беше погрижил такова непозволено проникване да не се повтаря. Бе взел мерки, драстични, но необходими. Особено в този деликатен момент.
Във всеки случай много малка част от информацията на Карсън се беше промъкнала през бариерата. Пък и тези сведения не бяха опасни. Всичко засягаше само „Пурблъд“. Дори да получи данните, Левин нямаше да научи нищо за
Всичко вървеше по план. Нямаше за какво да се тревожи.
Така че, откъде това странно безпокойство?
Скоупс се опита да определи причината за необичайната си нервност. Чувството му бе ново и самонаблюдението обещаваше да бъде интересно. Може би се дразнеше, защото бе подценил Карсън. Или беше заради измамата на Де Вака, особено след нещастието в Камерата на смъртта. Карсън бе последният човек, който би заподозрял в промишлен шпионаж. Всеки друг на негово място сигурно би изпитал невероятен гняв от това предателство. Скоупс обаче чувстваше само тъга. Този младеж бе наистина гениален. Сега се налагаше да го остави в ръцете на Най.
Най — добре, че се сети. Тази сутрин някой си господин Браг от Управлението за контрол на храните и лекарствените средства се беше обадил да пита за онзи инспектор, Тийс. Трябваше да предупреди Най да се погрижи.
Той отново се замисли за файловете, които се опита да изпрати Карсън. Не бяха много важни и той не им обърна особено внимание. Само някои документи, свързани с „Пурблъд“. Скоупс си спомни, че Карсън и Де Вака се бяха ровили из архивите за „Пурблъд“ предния ден. Откъде този внезапен интерес? Дали не планираха да саботират и проекта „Пурблъд“ освен
Трябваше да прегледа материалите по-внимателно. Не само изпратените файлове, а и записките на Карсън от последните дни. Може би щеше да се заеме с това след вечерните делови срещи.
При тази нова мисъл Скоупс премести поглед към черния сейф в дъното на помещението. Беше вграден в стената при самото построяване на небостъргача на „Джиндайн“. Само Скоупс можеше да го отвори и след неговата смърт нямаше начин сейфът да бъде разбит, без да бъде унищожено съдържанието му. Той си представи какво има вътре и безпокойството му веднага се изпари. Една-единствена запечатана стъклена ампула, изпратена му наскоро с хеликоптер от „Маунт Драгън“, пълна с инертен газ и разтвор за съхраняване на вируси. Удивително колко ценно може да бъде такова малко нещо.
Той погледна часовника си: беше 14.30.
Чу се леко бръмчене и един голям монитор просветна. На екрана се появи съобщение с големи букви:
Връзката с ТЕЛИНТ–2 е установена.
Предаването може да започне.
