Забранена зона

жертва. Мислиш ли, че знае? Затова ли е прекъснал всякакъв достъп?“

Надали. Виж, когато разбрах, че Карсън иска да се свърже, аз също влязох в мрежата на „Джиндайн“. Веднага видях какво става и разбрах, че сме открити. Не можех да изляза, без да издавам присъствието си, затова наострих уши и подслушах всички разговори по мрежата. Преди Скоупс да прекъсне връзките, научих някои много интересни неща.

„Като например?“

Например излиза, че Карсън е успял да изиграе Скоупс. Поне така си мисля. Петнайсет минути след като Скоупс прекъсна преноса на файловете, последва голяма авария в мрежата и целият информационен поток от „Маунт Драгън“ секна.

„Скоупс е прекъснал всички връзки с «Маунт Драгън»?“

Напротив, професоре. Главният компютър опита отчаяно да възстанови връзката. Място като „Маунт Драгън“ би трябвало да има солидни резервни мощности в случай на авария. Каквото и да е станало, било е толкова унищожително, че прекъсна всички връзки изведнъж. Като лошо лекарство. Като разбра, че не може да се свърже с „Маунт Драгън“, Скоупс прекъсна и връзките с „Джиндайн“.

„Ама аз трябва да се свържа със Скоупс!“ — написа Левин. — „«Пурблъд» задължително трябва да се спре. Никой друг няма да ми повярва. На всяка цена трябва да го убедя.“

Ама ти май не ме слушаш, професорче. Скоупс прекъсна връзките физически. Докато не реши, че е безопасно да ги възстанови, няма начин да се свържеш с него. Не можеш да извършваш компютърно пиратство без компютри. Освен…

„Освен какво?“

Има един отворен канал към „Джиндайн“ в Бостън. Открих го, като опитвах да заобиколя рова около крепостта. Това е сателитна връзка на личния компютър на Скоупс през спътника ТЕЛИНТ– 2.

„Има ли начин да използваш сателита, за да ме свържеш със Скоупс?“

Не. Каналът е за връзка само между двама потребители. Освен това този, с когото си приказва Скоупс, използва много необичаен код. Някакъв шифър, дето ми смърди на военен. Каквото и да е, за нищо на света не бих припарил до него. Пък и този код сигурно не може да се разшифрова от всички компютри на света, взети заедно.

„Текат ли разговори по канала?“

Чат-пат. По няколко килобайта от време на време.

Левин се взря с невярващи очи в екрана. Надутият иначе мим явно не беше сигурен в способностите си. Изобщо не беше в негов стил.

Той се замисли за момент. Възможно ли беше Скоупс да е прекъснал всички връзки заради „Пурблъд“? Не, нямаше логика. Какво ставаше в „Маунт Драгън“? А с другия опасен вирус, с който работеше Карсън?

Нямаше друг изход — трябваше да говори със Скоупс за „Пурблъд“. Какъвто и да беше, Скоупс никога не би пуснал опасен медицински продукт в употреба. Това щеше да съсипе компанията му. Освен това, ако наистина самият Скоупс бе участвал в бета-теста, той трябваше да получи спешно лекарска помощ.

„Абсолютно наложително е да се свържа със Скоупс“ — написа той. — „Как да стане?“

Имаш само една възможност. Да отидеш лично.

„Това е невъзможно. Охраната сигурно е непреодолима.“

Без съмнение. Най-слабото звено във всяка система за сигурност обаче са хората. Предположих, че ще изявиш такова желание, и направих някои приготовления. Още преди месеци, когато за пръв път проникнах в системата на „Джиндайн“ за теб. Изтеглих плановете на системата за охрана. Ако проникнеш в сградата, може би ще успееш да се видиш със Скоупс. Преди това обаче трябва да свърша една малка работа.

„Аз не съм хакер, мим. Трябва да дойдеш с мен.“

Не мога.

„Трябва да си в Северна Америка. Където и да се намираш, можеш да долетиш до Бостън за броени часове. Аз ще ти поема разноските.“

Не.

„Защо, по дяволите?“

Просто не мога.

„Мим, това вече не е игра. Животът на хиляди хора зависи от това.“

Слушай, професоре. Ще ти помогна да проникнеш в сградата. Ще ти обясня как да се свържеш с мен, щом влезеш. Ако искаш да стигнеш до Скоупс, трябва да преодолееш много защитни системи. Не става дума за физически прегради, професорче. Приготви се за разходка в киберпространството. Ще ти изпратя няколко програми, които съм написал специално за защитната система на „Джиндайн“. С тяхна помощ би трябвало да проникнеш в мрежата.

„Искам да си до мен, мим. Не като някакво далечно понятие. Мим, никога не съм те мислил за страхливец. Трябва…“

Екранът се изчисти. Левин зачака търпеливо, запита се какво ли е намислил сега хакерът.

Изведнъж на екрана се появи картинка.

Левин се втренчи безмълвно в монитора. Картинката се появи толкова неочаквано, че му бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае, че гледа структурна формула на химично съединение. Значително по-малко време му трябваше, за да познае на кое.

— Господи — прошепна. — Талидомид. Талидомидно дете.

Изведнъж осъзна, че мимът по никакъв начин не може да дойде в Бостън. Също така му стана ясно защо хакерът прониква с такава злоба в мрежата на крупни фармацевтични компании, защо изобщо му помага.

На вратата на хотелската стая се потропа леко.

Левин отвори. Отвън стоеше рошав камериер с няколко номера по-тясна от размера му червена униформа. Държеше закачалка с някакви тъмнокафяви дрехи, увити в найлон.

— Униформата ви — каза момчето.

— Ама аз не съм… — заекна Левин, но бързо замълча.

Благодари на младежа и затвори вратата. Не беше изпращал нищо на химическо чистене.

Мимът обаче беше.

От безразборните следи в началото на лавовия поток Най се досети, че бронетранспортьорите на Сингър са спрели и хората му са обикаляли наоколо. Все пак въпреки тъпотата си бяха успели да проследят Карсън и Де Вака дотук. След това бяха навлезли в лавата и бяха потрошили всяко камъче по пътя си. Глупаците не знаеха основното правило на следотърсача: да не унищожава следите на преследвания.

Най спря, ослуша се. Отново долови гласа, този път по-ясно. Карсън не беше продължил на юг. След като бе навлязъл сред застиналата лава, беше тръгнал или на запад, или на изток с надеждата да заблуди преследвачите си. След това бе тръгнал на север или беше продължил пак на юг.

Най прошепна на Муерто да остане на място. Слезе от седлото и навлезе сред камънаците с фенерче в ръка. Повървя стотина метра по следите на бронетранспортьорите, после свърна встрани, оглеждайки скалите за следи от подкови.

Нищо. Трябваше да провери и от другата страна.

Там ги видя: белезникава драскотина в лавата, прясна следа от конска подкова. За да се увери, той продължи още малко напред, докато видя друга подобна драскотина, после трета, преобърнато камъче. Конете се бяха препъвали тук-там, бяха драскали скалите с железните си подкови, оставяйки ясна следа. Карсън и спътницата му бяха направили завой от деветдесет градуса и бяха тръгнали на изток.