ми.
Тя изплю едно кокалче. Карсън я наблюдаваше със скритата гордост на готвач.
След десет минути заекът вече го нямаше и оглозганите кости изгаряха в огъня. Де Вака се облегна назад, облиза пръсти.
— Как го хвана? — попита.
Карсън вдигна рамене:
— Още едно умение, което съм усвоил от живота в ранчото.
Де Вака кимна. После се усмихна злорадо:
— Как забравих. Всички индианци са добри ловци. По наследство ли се предава?
Карсън се намръщи, спокойствието му пак беше нарушено.
— Стига вече — изръмжа. — Вече не ми е забавно.
Де Вака продължи да се смее:
— Да можеше да се видиш само. Слънцето ти се е отразило добре. Още малко да се опечеш, и ще заприличаш на чистокръвен червенокож.
На Карсън започна да му прикипява. Де Вака имаше добър усет за слабите страни на хората и го използваше, за да им лази по нервите. Той напразно си беше въобразявал, че жестоките изпитания ще я променят. Сега не можеше да определи кое го ядосва повече — злобните й забележки или грешната му преценка.
—
— Значи нашият
— Типично, а? Не стига, че ти спасих задника вчера, а сега продължаваш да ме дразниш.
—
Гневът смрази жилите на Карсън.
— Още ли си играеш на неуспяла психоложка? Когато реша, че имам нужда от такава помощ, ще отида при дипломиран специалист, не при някаква шарлатанка, която се чувства по-удобно с пончо, отколкото с лабораторна престилка.
Де Вака си пое въздух с остро съскане, ноздрите й се разшириха. Неочаквано вдигна ръка и с все сила му зашлеви шамар. Карсън почувства изгаряща болка в бузата, ушите му забучаха. Той тръсна глава и забеляза, че тя отново замахва. Хвана ръката й точно преди да го удари. Тя сви другата си ръка в юмрук и замахна, но той се дръпна и стегна още по-силно хватката си, блъсна я назад. Де Вака загуби равновесие и падна по гръб в локвата, Карсън също се стовари върху нея.
Шамарът и падането бяха прогонили напълно гнева му.
Сега, докато лежеше върху нея и крехкото й тяло се гърчеше под него, той изпита коренно различни чувства. Без да се замисля, се наведе над нея и я целуна по устните.
— Мръсник! — изкрещя задъхано тя. — Как смееш да ме целуваш!
Тя рязко дръпна ръцете си от неговите. Карсън я загледа в очакване за следващ удар.
Гледаха се дълго време. От юмруците на Де Вака в тъмното, топло езерце капеше вода. Настъпи тишина и единственият звук в пещерата идваше от тези капки и задъханото им дишане. Внезапно Де Вака стисна главата на Карсън с ръце и впи устни в неговите.
Изведнъж ръцете й трескаво заиграха по тялото му, пъхнаха се под ризата му, започнаха да галят гърдите му, да разкопчават колана му. Тя седна и той бързо смъкна фланелката й и я хвърли настрани, издърпа припряно мокрите й дънки. Тя обгърна с ръце врата му, допря език до изгорялото му от слънцето ухо и му зашепна възбуждащо. После се отпусна отново в локвата, коремът и малките й гърди останаха над повърхността. След това тя сключи крака на гърба му и двамата се любиха сред водата, която се разплиска наоколо в ритъм с движенията им.
По-късно Де Вака погледна Карсън, легнал гол на мокрия пясък.
— Не знам дали да те удуша, или да се любя с теб — каза с усмивка тя.
Карсън вдигна поглед. След това се извъртя към нея и отметна един мокър кичур от лицето й.
— Хайде да повторим последното — предложи. — После ще говорим.
На обяд двамата вече спяха.
Карсън се носеше над пустинята, криволичещите потоци лава изглеждаха като тънки ленти под него. Той се възнасяше все по-високо към слънцето. Пред него се издигаше огромна, тънка скална игла; острият и връх се извисяваше на хиляди метри над лавата. Той се опитваше да достигне върха, но колкото повече се изкачваше, толкова повече той се издигаше все по-високо, и по-високо, до самото слънце…
Той се стресна в съня си и се събуди. Седна, погледна към входа на пещерата, после отново в полумрака вътре. Замъглената идея, която му беше хрумнала по-рано, сега бе съвсем ясна в съзнанието му.
Той се изправи, облече се и излезе навън. Часът наближаваше два, най-горещият час от денонощието. Конете се бяха възстановили, но трябваше да пият още. Ако искаха да се доберат до Лавагейт преди залез, трябваше да тръгнат до един час. Към полунощ или малко по-късно щяха вече да са в Лава Камп. И тогава щяха да им остават още трийсет и шест часа, за да предупредят Управлението за лекарствените средства за опасността от „Пурблъд“, преди официалното пускане на продукта за масова употреба.
Не можеха обаче да тръгнат. Още не.
Карсън се приближи до конете и откъсна две ивици кожа от едната сбруя. След това събра сухи клонки от близките храсти и ги върза на две снопчета. Върна се в пещерата.
Де Вака бе станала и се беше облякла.
— Добро утро, каубой — поздрави тя, когато той влезе.
Той се усмихна и се приближи.
— Стига толкова — каза тя и го мушна игриво в корема.
Той се наведе и прошепна в ухото й:
—
— На разсъмване слънчевият орел се издига върху един огнен език — преведе тя с озадачено изражение. — Това пишеше върху картата на Най за съкровището. Не мога да разбера какво означава.
Тя го погледа объркано известно време, после изведнъж очите й се разшириха:
— Тази сутрин видяхме орела. Силуетът му се появява в дъното на тази пещера при първите слънчеви лъчи.
Карсън кимна.
— Това означава, че сме намерили мястото…
— … Мястото, което Най търси толкова много години — прекъсна я той. — Където е скрито съкровището на Мондрагон.
— Само че е търсил на повече от сто километра оттук. — Де Вака погледна в тъмното, после се обърна към Карсън. — Какво чакаме?
Карсън запали едното снопче клонки и двамата се вмъкнаха във вътрешността на пещерата.
Водата от извора течеше навътре, образувайки тесни меандри. Карсън и Де Вака тръгнаха по поточето в червеникавата светлина на огъня. Като стигнаха дъното на пещерата, Карсън си даде сметка, че това не е никакво дъно, а рязко слизане на по-долно ниво. Отдолу започваше тесен тунел, толкова нисък, че трябваше да вървят приведени. В мрака напред се чуваше плисък от водопад.
Тунелът преминаваше в по-голяма галерия, може би три метра широка и десет висока. Карсън вдигна импровизираната факла, за да освети по-голяма част от скалата. Пристъпи напред, но рязко спря. Точно
