Забранена зона

— Кой е? — чу се неспокойният глас на Скоупс от уредбата на асансьора.

Устните на образа върху видеостената не помръднаха и изражението му не се промени. Въпреки това Левин долови нотка на изненада в гласа на бившия си приятел. Той не написа нищо на лаптопа си.

— Значи тревогата не е била фалшива. — Образът на екрана се отдръпна от вратата. — Влизайте тогава. Съжалявам, че не мога да ви предложа стол. Може би в следващия вариант на програмата. — Той се засмя. — Нарушител от персонала ли сте? Или работите за конкуренцията? Във всеки случай, надявам се да имате добрината, да ми обясните защо сте проникнали в сградата и в програмата ми.

Левин изчака. След малко премести пръсти от мишката върху клавиатурата и написа:

„Аз съм Чарлз Левин.“

Образът на екрана остана неподвижен за няколко секунди.

— Не вярвам — чу се накрая гласът на Скоупс. — Не е възможно Левин да проникне тук.

— Да, но проникнах. Тук съм, в твоята програма, в твоето Цифропространство.

— Значи не ти стигна да си играеш на икономически шпионаж от разстояние, а, Чарлз? — попита подигравателно Скоупс. — Решил си да добавиш още едно към дългия списък на престъпленията си.

Левин се подвоуми. Не знаеше още какво е психическото състояние на Скоупс, но съзнаваше, че няма друг начин, освен да говори открито.

— Трябва да поговорим — написа. — За това, което си замислил.

— Кое по-точно?

— За продажбата на смъртоносния вирус на военните за пет милиарда долара.

Последва дълго мълчание.

— Чарлс, явно съм те подценявал. Значи знаеш за x-flu II. Много добре.

„Така значи са го нарекли“ — помисли си Левин.

— Какво смяташ да постигнеш с тази продажба? — написа той.

— Не е ли очевидно. Пет милиарда долара.

— Петте милиарда няма да са ти от полза, когато глупаците, на които продаваш вируса, унищожат човечеството.

— Чарлс, моля те. Те вече могат да унищожат човечеството. А не са го направили. Аз ги разбирам. Това са същите хулигани, които ни набиха на спортната площадка преди трийсет години. Аз просто осъществявам мечтата им да се сдобият с най-унищожителното, най-новото оръжие. Този стремеж към все по-опасни оръжия е нормален. Те никога няма да използват вируса. Също както ядрената бомба. Той няма да има военно приложение, само стратегическо. За да наклони везните в наша полза. Този вирус е разработен като страничен продукт на законен договор между Пентагона и „Джиндайн“. В създаването и продажбата му няма нищо подсъдно, нито неморално.

— Удивлявам се какви оправдания измисляш за алчността си.

— Още не съм свършил. Има логични, основателни причини американските военни да притежават този вирус. Няма спор, че съществуването на ядреното оръжие предотврати избухването на трета световна война между Съветския съюз и САЩ. Най-после постигнахме това, на което се е надявал Нобел, изобретявайки динамита: да направи войната немислима. Сега обаче навлизаме в нова ера на въоръжаването, ерата на биологичните оръжия. Въпреки международните договори много враждебни правителства работят върху такива средства за масово унищожение. В името на равновесието ние не можем да си позволим да не притежаваме такова. Ако не разполагаме със средство като x-flu II, безброй враждебни елементи ще започнат да ни изнудват, да ни заплашват, нас и останалите демократични държави. За нещастие сегашният президент явно е решил да спазва Конвенцията за биологичното оръжие. Ние сме може би последната голяма световна сила, която все още се подчинява на тези разпоредби! Какво ли ти говоря? Само си губя времето. Не успях да те убедя да се присъединиш към мен, когато създавах „Джиндайн“, няма да те убедя и сега. Жалко. Заедно наистина можехме да извършим велики дела. Ти обаче, от пуста завист, реши да посветиш живота си на съсипването на моя. Никога не успя да ми простиш, че спечелих играта.

— Велики дела, казваш. Като унищожаването на цялото човешко население на земята.

— Предполагам, че знаеш по-малко, отколкото искаш да признаеш. Тъй нареченият „всеунищожителен вирус“ е страничен продукт от един проект за унищожаване на грипа. Завинаги. За разработването на наследствен имунитет.

— Да, като измрат всички хора, никога няма да боледуват.

— Дори за теб би трябвало да е очевидно, че x-flu II е само една междинна стъпка. Това е една слабост в проекта, но ние открихме начин да се възползваме от нея.

Човекът на екрана се отдръпна навътре в стаята и свали някакъв малък предмет от една полица. Обърна се и Левин забеляза, че държи пистолет, подобен на използваните от преследвачите му в гората.

— Какво ще правиш? — попита той. — Не можеш да ме застреляш. Това е въображаем свят.

Скоупс се изсмя:

— Ще видим. Все още обаче нямам намерение да го използвам. Искам първо да разбера какво те доведе тук, в моя личен свят, при толкова много рискове. Ако искаше да говориш само за x-flu II, сигурно щеше да намериш по-лесни начини.

— Дойдох да ти кажа, че „Пурблъд“ е отровен.

Образът на Скоупс на екрана свали пистолета.

— Това е интересно. Как ти хрумна?

— Още не знам подробностите. Изкуствената кръв по някакъв начин се разпада в тялото и довежда до умствено разстройство. Затова е полудял Франклин Бърт. Също един друг твой служител, Вандеруогън. Всички участници в бета-теста от „Маунт Драгън“ са на път да се побъркат. Ти също.

Доста неудобно бе да се разговаря с компютърен образ: той не се усмихваше, не се мръщеше. Докато не чуе гласа на Скоупс от уредбата на асансьора, нямаше начин да отгатне реакцията му. Питаше се дали Скоупс вече не знае, дали е прочел файловете, изпратени от Карсън.

— Много добре, Чарлс — чу се накрая насмешливият отговор. — Знаех, че се чудиш какви фалшиви обвинения да измислиш срещу „Джиндайн“, но признавам, че това е най-големият ти шедьовър.

— Не е фалшиво обвинение. Това е самата истина.

— И пак нямаш никакви доказателства, никакво научно обяснение. Това е като всичките ти досегашни обвинения срещу компанията. „Пурблъд“ бе разработен от най-способните учени в света. Изследван е много внимателно. А когато бъде въведен официално в употреба, ще спаси живота на безброй хора.

— По-вероятно е да убие безброй хора. А ти не се ли тревожиш поне малко, след като и на теб ти е прелято от „Пурблъд“?

— Явно доста ти е известно за дейността ми. Все пак не знаеш, че на мен не ми беше прелято от „Пурблъд“. В банката имаше обикновен серум с червен оцветител.

Левин не отговори веднага. След малко написа:

— И въпреки това си оставил на останалите да им бъде прелято от продукта. Колко „смело“ от твоя страна.

— Всъщност аз предвиждах да ми прелеят „Пурблъд“, но верният ми помощник, господин Феърли, ме разубеди. Освен това продуктът беше разработен в „Маунт Драгън“. Кой друг освен персоналът на комплекса да го изпробва?

Левин се отпусна безпомощно назад. Как е могъл да забрави какво представлява Скоупс? Този разговор му напомняше на безкрайните им спорове в колежа. Тогава той нито веднъж не успя да промени мнението на Скоупс по който и да било въпрос. Как щеше да го постигне сега, при толкова голям залог?

Двамата се умълчаха. С помощта на мишката Левин огледа стаичката и забеляза, че мъглата се е разсеяла. Приближи се до прозореца. Навън бе тъмно и пълната луна осветяваше повърхността на океана. Една рибарска лодка се движеше към пристанището. В тишината на Левин му се стори, че долавя плисъка на вълните отдолу. В далечината светеше фар.

— Впечатляващо, нали? — заговори Скоупс. — Възпроизвежда всички усещания с изключение на мириса на морето.

Левин почувства дълбока тъга. Това бе ярък пример за противоречивостта на характера на Скоупс. Само велик гений би създал толкова съвършена и красива програма. В същото време той възнамеряваше да