— O, да. Прекрасно старо ланкаширско име. Според мен останало от французите. Сега сигурно ще ми кажеш, че не си чувал и за сър Хъмфри Джаджа…
— O, хайде стига…
— Измислил джаджа, с която станало възможно да се изпомпват наводнените минни шахти. Или Пиетро Джунджурия? Или пък Сайръс Т. Финти-Флюшка, най-видният черен изобретател на Америка? Томас Едисон е казал, че единствените практически учени сред съвременниците му, на които се възхищава, са Сайръс Т. Финти-Флюшка и Ела Заврън Тулка. А…
Тя забеляза объркания израз на Нют.
— Защитих докторат върху тях — поясни тя. — Върху хората, изобретили неща, толкова прости и с такова универсално приложение, че всички са забравили, че всъщност някой някога е трябвало да ги измисли. Захар?
— Ъ-ъ…
— Обикновено го пиеш с две бучки — додаде мило Анатема.
Нют отново се вторачи в картончето, което му беше дала. Тя май си мислеше, че то обяснява всичко.
Не го обясняваше.
По средата картончето беше разделено с отвесна черта. От лявата му страна имаше кратък текст, наглед поезия, написан с черно мастило. Отдясно, този път написани с червено мастило, имаше коментари и бележки. Ефектът беше следният:
[???
Ръката на Нют механично се насочи към джоба му. Запалката му я нямаше.
— Какво значи това? — попита дрезгаво той.
— Чувал ли си някога за Агнес Нътър?
— Не — Нют отчаяно затърси защита в сарказма. — Сега сигурно ще ми кажеш, че тя е измислила чалнатите40?
— Пак прекрасно старо ланкаширско име — поясни студено Анатема. — Ако не ми вярваш, прочети повечко за процесите срещу вещици в началото на седемнайсти век. Тя ми е прабаба. Ако става за въпрос, един от твоите прадеди я е изгорил жива. Или поне се е опитал.
Нют изслуша в омагьосан ужас историята за смъртта на Агнес Нътър.
— Не-Прелюбодействай Пълсифър? — възкликна той, щом тя замлъкна.
— Такива имена са се срещали доста често по онова време — обясни му Анатема. — Очевидно са били десет деца и семейството е било много набожно. Имало е Лакомия Пълсифър, Лъжесвидетелствай Пълсифър…
— Май разбирам — прекъсна я Нют. — Мале-мила. Мислех си, че Шадуел спомена, че е чувал това име и преди. Сигурно го има в архивите на армията. Предполагам, че ако на мене хората ми викаха Прелюбодействай Пълсифър, щях да гледам да навредя на колкото се може повече народ.
— Според мен той просто не е харесвал особено жените.
— Благодаря ти, че го приемаш толкова добре — рече Нют. — Искам да кажа, той сигурно ми е прадядо. Няма много хора на име Пълсифър. Може би… Сигурно аз затова съм се натъкнал на Армията на издирвачите на вещици един вид? Може би е Съдбата? — завърши той с надежда.
Тя поклати глава.
— Не. Няма такова нещо.
— Както и да е, издирването на вещици не е като едно време. Според мен дори дъртият Шадуел никога не е направил нищо повече, освен дето е катурнал с ритник кофите за смет на Дорис Стоукс.
— Между нас да си остане, ама Агнес е била с малко труден характер — рече несигурно Анатема. — При нея средно положение е нямало.
Нют размаха картончето.
— Но какво общо има то с това?!
— Тя го е писала. Такова де, оригинала. Това е 3819 от „Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър“, за първи път публикувани през 1655 г.
Нют отново се вторачи в предсказанието. Челюстта му увисна, после се захлопна.
— Знаела е, че ще катастрофирам?! — възкликна той.
— Да. Не. Вероятно не. Трудно е да се каже. Нали разбираш, Агнес е била най-лошият пророк, съществувал някога. Защото винаги е излизала права. Тъкмо затова книгата изобщо не се продавала.
Повечето паранормални способности се дължат на елементарната липса на темпорален фокус. Умът на Агнес Нътър се бил запилял толкова напред във времето, че я смятали за доста лудичка дори и според нормите на Ланкашир от седемнайсти век, където лудите пророчици си били индустрия, развиваща се с бързи темпове.
Но си било същинска наслада да я слушаш — всички били съгласни.
Обикновено приказвала как с някакъв вид плесен можело да се церят болести и, че било много важно да си миеш ръцете, та да отмиваш мъничките животинчета, дето причинявали болестите, когато всеки разумен човек бил наясно, че яката смрад е единствената защита срещу демоните на лошото здраве. Тя препоръчвала тичането в лек, подскачащ тръс, защото помагало да живееш по-дълго, което било изключително подозрително, и тъкмо то било първото нещо, насочило издирвачите към нея. Освен това подчертавала колко важно било да се поема целулоза с храната, макар че тук съвсем явно била изпреварила времето си, защото хората се притеснявали повече колко чакъл поемат с храната. И не церяла брадавици.
— Всичко е в Съзнанието ви — обяснявала тя. — Забравете го, и ще изчезне.
Явно било, че Агнес е свързана с Бъдещето, но връзката била необикновено тясна и специфична. С други думи, почти напълно безполезна.
— Как така? — учуди се Нют.
— Успявала да дава все такива предсказания, дето ги разбираш едва след като нещото е станало — поясни Анатема. — Като например „Не си купувайте Бетамакс“. Това е предсказание за 1972-ра.
— Искаш да кажеш, че е предсказала видеото?!
— Не! Просто е уловила една малка частица информация — поправи го Анатема. — Тъкмо в това е смисълът. През повечето време препратките й са толкова неясни, че нищо не схващаш, докато нещото не мине и замине — тогава всичко се намества. А и тя не е знаела кое ще е важно и кое не, така че постоянно стреля напосоки. Например предсказанието й за 22 ноември 1963 г. е, че къща ще се срути в Кингс Лин.
— О? — Нют учтиво си докара объркан израз.
— Президентът Кенеди е убит тогава — подсказа му Анатема. — Но по онова време Далас не е съществувал, нали разбираш. Докато Кингс Лин е бил много важен.
— O.
— Общо взето е много добра, когато са замесени наследниците й.
— О?
— А нищо не е можела да знае за двигателя с вътрешно горене. За нея колите са били просто някакъв смахнат вид колесници. Дори и майка ми си мислеше, че става въпрос за това, че щяла да се преобърне носилката на някой император. Нали разбираш, не е достатъчно да знаеш какво точно е бъдещето. Трябва да знаеш и какво означава. Агнес е била като някой, който разглежда грамаданска картина през мъничка тръбичка. Тя е записвала неща, звучащи като добри съвети въз основата на онова, което е разбирала от мъничките откъслеци, които вижда.
Понякога късметът ти проработва — продължи тя. — Прадядо ми например през 1929 г. загрял, че ще има криза на борсата, два дена преди наистина да стане. И натрупал състояние. Може да се каже, че ние сме професионални потомци.
Тя изгледа Нют проницателно.
