били Халадините; ала като видели недружелюбния прием на Зелените елфи, те завили на север и се заселили в Таргелион, страната на Карантир, син Феаноров. През следващата година Марах повел своите хора през планините; те били високи и войнствени, движели се на добре подредени отряди, та елфите в Осирианд се укрили и не ги нападали. Но Марах като чул, че народът на Беор живее в зелени и плодородни земи, тръгнал по пътя на джуджетата и се заселил в областта югоизточно от Беоровия син Баран; и между двата народа се зародила крепка дружба.
Фелагунд често се връщал да навести хората; още мнозина Нолдори от западните земи, както Нолдори, тъй и Синдари, пътували до Естолад да видят Едаините, чието идване било отдавна предречено. Във Валинор древните премъдрости, що вещаели появата на людете, ги наричали с името Атани или Втори народ; в белериандския език тази дума се променила на Едаини, но с нея нарекли само трите племена, смятани за приятели на елфите.
Като крал на всички Нолдори, Финголфин изпратил вестоносци да ги приветстват; тогава мнозина млади и пламенни мъже от Едаините напуснали своя народ и отишли на служба при елдарските владетели. Сред тях бил и Малах, син на Марах, който живял в Хитлум четиринайсет години; там научил елфическия език и го нарекли с името Арадан.
Едаините обаче не се застояли задълго в Естолад, понеже мнозина копнеели да продължат на запад, макар да не знаели пътя. Пред тях били границите на Дориат, а на юг се простирали непроходимите блата около Сирион. Затова кралете на трите нолдорски рода, като се надявали да открият силни съюзници между хората, пратили вест, че всеки желаещ може да се засели сред техните народи. Тъй започнало преселението на Едаините — отначало малко по малко, ала сетне цели семейства и родове взели да напускат Естолад, додето след петдесетина години в елфическите владения вече живеели хиляди хора. Повечето от тях избрали дългия път на север и скоро добре опознали ония места. Народът на Беор преминал в Дортонион и заживял по земите, управлявани от Финарфиновия род. Хората на Арадан (защото баща му Марах останал в Естолад до сетния си ден) се прехвърлили предимно на запад; някои пък отишли към Хитлум, но Магор, синът на Арадан заедно с мнозина от своя народ слязъл покрай Сирион към Белерианд и там живял известно време в долините под южните склонове на Еред Ветрин.
Разказват, че за всички тия неща никой, освен Финрод Фелагунд, не се посъветвал с крал Тингол и той бил твърде недоволен — не само задето го пренебрегвали, но и защото бил сънувал тревожни видения за идването на людете много преди да се чуят първите вести за тях. Затуй издал повеля хората да не се заселват другаде, освен из северните земи, а принцовете, на които служат, да бъдат отговорни за всяко тяхно деяние. И рекъл още:
— Додето трае моята власт, в Дориат не ще стъпи крак човешки, та дори и от рода на Беор, що служи при любимия ми приятел Финрод.
Нищо не продумала Мелиан тогава, ала по-късно казала на Галадриел:
— Вече е препуснал светът към велики събития. И един човек, тъкмо от рода Беоров, ще дойде тъдява, а Поясът на Мелиан не ще го възпре, защото слаба е моята мощ пред съдбовната сила, що насам ще го води; и за това идване песни ще се пеят даже тогава, когато цялата Средна земя се промени.
Но мнозина от хората останали в Естолад и техните смесени племена живели там още дълги години, чак докато загинали при разрухата на Белерианд или избягали обратно на изток. Защото освен старците, които смятали, че вече им е минало времето за скитане, имало и немалко желаещи да живеят според своите собствени обичаи, понеже ги плашел блясъкът в очите на Елдарите; после между Едаините пламнали разпри, в които се долавяла сянката на Моргот — той несъмнено знаел за идването на хората в Белерианд и за растящата им дружба с елфите.
Водачи на недоволството били Берег от рода на Беор и Амлах, един от внуците на Марах; и двамата заявили открито:
— Дълъг път извървяхме, за да избягаме от заплахите на Средната земя и мрачните твари, що върлуваха там; защото бяхме чували, че далече на Запад имало Светлина. Ала сега ни казват, че Светлината била отвъд Морето. Няма път за нас натам, где живеят боговете в безкрайно блаженство. Стига толкоз! Защото Властелинът на Мрака е тук, пред нас; а Елдарите, колкото мъдри, толкова и зли, непрестанно воюват срещу него. На север живеел той, казват; там ни чакат болките и гибелните заплахи, от които избягахме. Не ще изберем тази посока.
Тогава свикали сбор и множество хора се стекли на общ съвет. И приятелите на елфите оборили Берег с думите:
— Вярно е, Мрачния крал праща всички злини, от които избягахме; ала той търси власт над цялата Средна земя, тъй че накъде можем да се обърнем, без да ни преследва? Мир ще има за нас само ако той изчезне навеки, или поне додето го удържа обръчът на обсадата. Засега го отблъскват доблестните Елдари и може би тъкмо за да им помогнем в тежък час сме се явили на този свят.
Берег отвърнал:
— Нека за туй се тревожат Елдарите. А нашият живот и бездруго е кратък.
Но тогава се изправил един, когото всички сметнали за Амлах, син на Имлах, и изрекъл люти слова, що потресли душите на всички:
— Туй са само елфически басни, приказки за заблуда на глуповати пришълци. Няма бряг отвъд Морето. И никаква Светлина няма на Запад. Последвахте тая измама като блатно огънче чак до края на света! Кой сред вас е видял поне един от боговете? Кой е съзрял Мрачния крал от Севера? Елдарите са тия, що търсят власт над Средната земя. Алчни за богатства, дълбаят те земната гръд и са разбудили гнева на могъщи твари, живеещи долу сред потайния мрак; тъй са правили винаги, тъй и ще продължат. Нека орките си запазят своето царство, а ние нашето. По широкия свят има място за всички, стига само Елдарите да ни оставят на мира!
Ония, който го слушали, се вцепенили от изумление и над сърцата им паднала сянката на страха; и решили да заминат нейде далеч от земите на Елдарите. Ала по-късно Амлах се завърнал сред тях и отрекъл да е присъствал по време на спора и да е изговарял подобни слова; объркване и съмнения се възцарили между хората тогава. И приятелите на елфите рекли:
— Поне в едно ще ни повярвате сега: наистина има Мрачен владетел и негови пратеници и съгледвачи се спотайват помежду ни; защото той се бои от нас и от силата, що можем да дадем на враговете му.
Ала някои пак възразили:
— Той вече ни е намразил и колкото по-дълго стоим тук и се месим във враждата му с кралете на Елдарите, толкова по-зле за нас.
Подир туй мнозина от заселниците в Естолад пак се приготвили за път; Берег повел хиляди от хората на Беор към далечния Юг и за тях повече не се споменава в песните от онези дни. Но Амлах се покаял и рекъл:
— От днес имам лична вражда с Владетеля на лъжите и тя не ще загасне додето съм жив.
После заминал на север и постъпил на служба при Маедрос. Ала ония негови хора, които повярвали на Берег, си избрали нов вожд, прехвърлили се през планините обратно в Ериадор и били забравени.
През това време Халадините живеели честито в Таргелион. Но Моргот като видял, че с лъжи и коварства не ще успее докрай да раздели хора и елфи, пламнал от ярост и се зарекъл да обсипе с беди непокорните племена. Изпратил от своята крепост пълчища орки и те заобиколили обсадата откъм изток, а подир туй се промъкнали тайно през проходите на джуджетата в Еред Линдон и нападнали Халадините из южните гори по земите на Карантир.
А Халадините не живеели заедно, обединени в кралства или племена; всеки род се заселвал отделно и сам решавал какво да върши, затуй не било лесно да се обединят. Но имало между тях един безстрашен и мъдър човек на име Халдад; повел той всички храбреци, които успял да събере и се оттеглил в ъгъла между Аскар и Гелион, а на самия край вдигнал ограда от река до река; зад нея отвели всички спасени жени и деца. Там отблъсквали вражите набези, додето храната им привършила.
Заедно с Халдад били дъщеря му Халет и син му Халдар; и двамата храбро воювали с нападателите, защото Халет била силна и сърцата жена. Ала накрая Халдад загинал при един набег срещу орките, а Халдар се втурнал да спаси тялото на баща си от клането и паднал съсечен до него. Тогава Халет събрала всички хора около себе си, макар вече да нямало надежда; и някои се хвърлили в речните талази и там
