Недовършени предания

275

Бел.16: Както подсказва повествованието, Гандалф трябва да се е свързал предварително с Дървобрад и да е знаел, че търпението на ентите се изчерпва; освен това е проумявал думите на Леголас („Двете кули“, книга 3, началото на глава 7): Исенгард се обгръщал в непроницаема сянка, защото вече бил обкръжен от ентите. (Бележка на автора.)

276

Бел.17: Когато след битката в Рогоскал стигнал до Бродовете на Исен заедно с Теоден и Еомер, Гандалф им обяснил: „Някои изпратих с Гримболд Западнопределски да се присъединят към Еркенбранд. Други отредих за това погребение. Те сега са потеглили подир твоя воевода Елфошлем. Аз го изпратих с мнозина Конници към Едорас“. („Двете кули“, книга 3, глава 8.)

Текстът свършва по средата на следващото изречение.

277

Това деление се отнасяло само до военната организация. Границите на окръга минавали по река Снегоструй до сливането й с Ентомил, а оттам на север покрай Ентомил. Бележка на автора.

278

Там някога бил домът на Еорл; след като Еорловият син Брего се преселил в Едорас, домът останал владение на неговия трети син Еофор, чийто потомък бил Еомунд, бащата на Еомер. Диплище било част от кралските владения, но Алдбург си оставал най-удобна база за Сбора на Източните предели. Бележка на автора.

279

Например когато преследвал орките, които отвлекли Мериадок и Перегрин и се спуснали в Рохан от Емин Муил. Сам Еомер казва пред Арагорн: „Аз поведох своя еоред, мъже от собствения ми род“ („Двете кули“, книга 3, глава 2).

280

Онези, които не знаели за събитията в двореца, можели само да предполагат, че подкрепленията потеглят на запад под командата на Еомер като единствен оцелял Воевода на Пределите. (Бележка на автора.) Тук се намеква за думите на Кеорл — Конника, който посрещнал подкрепленията от Едорас и разказал какво се е случило при Втората битка край Бродовете на Исен („Двете кули“, книга 3, глава 7).

281

Още преди да седне на трапезата, Теоден незабавно свикал „пълководците и воеводите“; съвещанието обаче не е описано, тъй като Мериадок не присъствал на него („Питам се за какво ли говорят“). (Бележка на автора.) Става дума за събитията от „Завръщането на краля“, книга 5, глава 3.

282

Гримболд бил по-дребен военачалник на Конниците от Западните предели под командването на Теодред и заслужил това положение заради своята доблест в двете Сражения край Бродовете, тъй като Еркенбранд бил по-възрастен, а кралят се нуждаел от достоен и почитан заместник, комуто да повери малката войска, оставена за защита на Рохан. (Бележка на автора.) Във „Властелинът на Пръстените“ се споменава за Гримболд едва при последното подреждане на Рохиримите преди Минас Тирит („Завръщането на краля“, книга 5, глава 5).

283

Твърдението, че по време на Кралете Енедваит е бил част от Гондорското кралство изглежда в противоречие с казаното малко преди това, че „западните предели на Южното кралство стигали до Исен“. Другаде (виж Приложение Г към „Историята на Галадриел и Келеборн“) се казва, че земите на Енедваит „не спадали към никое кралство“.

284

За сравнение виж Приложение Г към „Историята на Галадриел и Келеборн“, където се казва, че „многоброен, но варварски народ от рибари обитавал между устията на Гватло и Ангрен (Исен)“. Не се споменава за никаква връзка между тия хора и Друедаините, макар за последните да е казано, че са живеели (и оцелели до Третата епоха) на полуостров Андраст, южно от устието на Исен (виж края на „Друедаините“ и Бележка 13 към същата глава).

285

За сравнение виж „Властелинът на Пръстените“, Приложение Е („За хората“): „Дунеземците били потомци на люде, що през отминали времена обитавали долините на Бялата планина. Техни сродници били Мъртвите от Черноден. Но през Мрачните години някои се преселили към южните долини на Мъгливите планини, а оттам неколцина стигнали на север из пущинаците чак до Могилните ридове. От тях произлезли жителите на Брее; но те отдавна се били присъединили към Северното кралство Арнор и възприели Западняшкия език. Само в страната Дун людете от това племе съхранили своя език и обичаи, та си останали потайни, недружелюбни към Дунеданците и пълни с ненавист към Рохиримите“.

286

Които наричали местността Глемскрафу, а крепостта Сутбург, но по време на крал Шлем възприели името Хорнбург или Рогоскал. (Бележка на автора.) Думата Glaemscrafu има англосаксонски произход и означава „искрящи пещери“, тоест същото като Агларонд.

287

Често имало нападения срещу гарнизона по западния бряг, но те не били особено енергични — истинската им цел била да отклонят вниманието на Рохиримите от северните области. Бележка на автора.

288

Описанието на тези нашествия срещу Гондор и Рохан е включено в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“.