Недовършени предания

задоволявали с леки шатри или колиби, изградени около дънерите на големи дървета, понеже били издръжлив народ. Според собствените им предания, в някогашната си родина те използвали планинските пещери, но предимно като складове, а се подслонявали там само при бури и големи студове. Подобни убежища имали и в Белерианд; ала строго охранявали тия места и не допускали в тях дори най-близките си приятели от Народа на Халет“.

298

Бел.10: Според легендите им, те придобили тия познания от джуджетата. (Бележка на автора.)

299

Бел.11: За тази история баща ми отбелязва: „Приказки като «Верният камък», които описват как един създател прехвърля част от своята «сила» върху творенията си, напомнят в известна степен Сауроновото прехвърляне на мощ в основите на Барах-дур и Пръстена-Повелител“.

300

Бел.12: „На всеки завой на пътя стърчаха високи камъни, изсечени във формата на едри, тантурести мъже, седнали с кръстосани нозе и отпуснали дебели ръце върху издутите си кореми. Ветровете на безчетни години бяха заличили лицата на някои от тях, оставяйки само тъмните дупки на очите, които още се взираха към минувачите.“

301

Бел.13: Името Друваит Иаур (Древна земя на Пукелите) се среща в декоративната карта на мис Полин Бейнс (виж бележката под линия в Приложение Г към „Историята на Галадриел и Келеборн“), разположено доста на север от планините по полуостров Андраст. Баща ми обаче твърдеше, че сам е въвел името и то е разположено точно.

Както твърди една бележка в полето на ръкописа, след Сраженията край Бродовете на Исен се оказало, че в Друваит Иаур са оцелели мнозина Друедаини, тъй като всички те наизлезли от пещерите си да нападнат отблъснатите на юг остатъци от Сарумановата войска.

В друг откъс, цитиран в Приложението към „Сраженията край Бродовете на Исен“, се споменава за „Диви люде“ по крайбрежието на Енедваит — племена от ловци и рибари, сходни по външност и говор с Друедаините от Анориен.

302

Бел.14: Във „Властелинът на Пръстените“ веднъж се използва името „Вози“, когато Елфошлем казва на Мериадок Брендифук: „Чуваш Возите, Дивите Горяни“. Воз е модернизация (в случая — формата, която би имала думата, ако още се употребяваше) на англосаксонската дума wasa, срещана само като съставка на словосъчетанието вуду- ваза, тоест „див човек от горите“. (Дориатският елф Саерос нарича Турин с обидното прозвище Воз-горянин; виж в първата част „Нарн и Хин Хурин“.) Реално използваната от Рохиримите дума (преведена като „воз“ според използвания навсякъде метод) се споменава на едно място като рог, множествено число рогин.

Изглежда, че названието „Пукели“ (отново превод — идва от англосаксонското pucel, тоест „таласъм, демон“, свързано с думата puca, от която на свой ред произлиза духът Пък в Шекспировия „Сън в лятна нощ“) се е използвало в Рохан само за статуите край Черноден.

303

Бел.1: В „Двете кули“ (книга 3, глава 8) се казва, че Саруман е „признат от мнозина за предводител на вълшебниците“, а пред Съвета на Елронд („Задругата на Пръстена“, книга 2, глава 2) Гандалф изрично заявява: „Саруман Белия е най-велик в моя орден“.

304

Бел.2: Думите, с които Кирдан предал Огнения Пръстен на Гандалф в Сивите заливи, са описани малко по-другояче в „За Всевластните Пръстени“ („Силмарилион“, стр. 395), а почти същите слова срещаме и в Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“ (встъпителната бележка към „Разказ за годините“ на Третата епоха).

305

Бел.3: В едно писмо от 1958 г. баща ми споделя, че не знае нищо конкретно за „другите двама“, тъй като те нямали нищо общо с историята на северозападните области от Средната земя. „Мисля — пише той, — че са заминали като пратеници из далечните области на Изтока и Юга, недостъпни и непознаваеми за Гондор — един вид като мисионери из окупираните от врага области; боя се обаче, че те са се провалили като Саруман, макар и по различен начин; и подозирам, че са били източници или основатели на тайни култове и «магически» обичаи, оцелели далеч след гибелта на Саурон.“

306

Бел.4: В една от най-последните бележки за имената на Истарите се казва, че името на Радагаст било дадено от хората в Андуинската долина и „днес е непреводимо“. За Росгобел, наречен в „Задругата на Пръстена“ (книга 2, глава 3) „древния дом на Радагаст“, се казва, че е бил „в горските покрайнини между Равноскал и Стария горски път“.

307

Бел.5: От споменаването на Олорин във „Валакуента“ („Силмарилион“, стр. 28) става ясно, че Истарите всъщност са били Маяри; защото Олорин е истинското име на Гандалф.

308

По-нататък текстът е цитиран буквално с всички несъвършенства на суровия ръкопис. — Б.пр.

309

Бел.6: Изглежда, че Курумо е староелфическото име на Саруман и не се среща никъде другаде; Синдаринската форма е Курунир. Името Саруман, както го наричат Северните люде, съдържа англосаксонската дума searu, saru — „сръчност, умение, хитроумно устройство“. Айвендил вероятно означава „любител на птиците“; можем да го сравним с „птичето езеро“ Линаевен в Невраст (виж думата лин (1) в Приложението към „Силмарилион“). За смисъла на името Радагаст виж в основния текст и Бележка 4. Паландо навярно съдържа частицата