289
Бел.1: Туй не се дължало на някакво тяхно особено положение в Белерианд и навярно по-скоро било причина, отколкото резултат на тяхната малобройност. Те се множали далеч по-бавно от другите Атани, та едва смогвали да заместят загиналите в сражения; и все пак често жените им (който били по-малобройни от мъжете) оставали неомъжени. (Бележка на автора.)
290
Бел.2: В „Силмарилион“ Беор описва пред Фелагунд Халадините (наричани по-късно Народ на Халет) като племе, „с което се различаваме по говор“ (стр. 177). Казано е също така, че те „си останали отделно племе“ (стр. 183) и че били по-ниски от Беоровите потомци; „рядко говорели и не обичали шумните тълпи; мнозина от тях обичали самотата и бродели на воля из зелените лесове, докато земите на Елдарите били още нови и омайни за тях“ (стр. 185). В „Силмарилион“ не се споменава нито за придържането им към собствения език в Белерианд, нито за амазонските традиции в тяхното общество, освен че Владетелката Халет била храбра в боя и предводителка на народа.
291
Бел.3: Макар да говорели същия език (леко преиначен). Те обаче били запазили и множество свои думи. (Бележка на автора.)
292
Бел.4: Както в Брее през Третата епоха живеели заедно хора и хобити; но между хобитите и Друговете нямало нищо общо. (Бележка на автора.)
293
Бел.5: Когато враждебни люде, без да ги познават добре, казвали, че Моргот сигурно е отгледал орките от подобни твари, Елдарите им отговаряли: „Тъй като не може сам да сътвори нищо живо, Моргот несъмнено е създал орките от различни човешки народи, ала Друедаините трябва да са избегнали неговата Сянка; защото между техния смях и смеха на орките разликата е тъй огромна, както между светлината на Аман и мрака в Ангбанд“. И все пак мнозина смятали, че лютата им ненавист към орките се дължи на някакво далечно родство. Орките и Друговете взаимно се смятали за изменници. (Бележка на автора.)
В „Силмарилион“ се твърди, че Мелкор сътворил орките от пленени елфи скоро след тяхната поява (стр. 53 и 110–111); но това е само едно от многото противоречиви предположения за произхода на орките. Тук можем да отбележим, че в „Завръщането на краля“ (книга 5, глава 5) се описва смехът на Ган-бури-Ган: „при тия думи старият Ган издаде чудноват бълбукащ звук, сякаш се смееше“. Споменато е, че той има рядка брада, която „стърчеше на фъндъци по възловатата челюст като стар мъх“ и тъмни, безизразни очи.
294
Бел.6: В някои откъслечни бележки е отбелязано, че самите те се наричали
295
Бел.7: В аналите на Нуменор се разказва, че на тия последни бегълци било разрешено да отплават отвъд морето с Атаните, та сред мирната нова земя да се множат и живеят честито; те обаче повече не взели участие във войната, понеже морето ги плашело. За по-нататъшната им съдба срещаме писмено споменаване само в една от малкото легенди, оцелели подир Падението — разказът за първите нуменорски пътешествия по море обратно към Средната земя, известен под името „Моряшката съпруга“. В едно негово копие, съставено и съхранено в Гондор, има бележка на писаря, свързана с откъса, в който се споменава за Друедаини от дома на крал Алдарион Мореплавателя — тя казва, че Друедаините, които открай време се славели с необичайна прозорливост, били смутени от вестта за неговите пътешествия, бояли се да не ги сполети зло и го умолявали да не потегля повече. Не сполучили, тъй като нито баща му, нито неговата съпруга можели да променят решението му; и Друедаините си тръгнали отчаяни. От онуй време нататък Друедаините в Нуменор станали неспокойни и въпреки страха си пред морската шир, почнали сами или по двама-трима да молят за място на големите кораби, що отплавали към северозападните брегове на Средната земя. Ако някой ги питал: „Защо си тръгвате и накъде?“, те отговаряли: „Усещаме, че Големият остров вече не е сигурен под нозете ни и желаем да се завърнем по земите, отгдето дойдохме“. Тъй броят им пак бавно взел да намалява година подир година, та не бил останал ни един, когато Елендил се спасил от Падението — последните избягали от страната веднага след довеждането на Саурон. (Бележка на автора.)
Нито в материалите около историята на Алдарион и Ерендис, нито където и да било другаде не са запазени допълнителни сведения за присъствието на Друедаини в Нуменор; само една откъслечна бележка е споменато, че „сред Едаините, които подир Войната за Скъпоценните камъни отплавали през морето към Нуменор, имало и шепа оцелели от Народа на Халет, а малцината Друедаини, що ги придружавали, измрели далеч преди Падението“.
296
Бел.8: Неколцина живеели в дома на Хурин от Хадоровия род, защото на младини той гостувал при Народа на Халет и бил сродник с техния вожд. (Бележка на автора.)
За връзките между Хурин и Народа на Халет виж „Силмарилион“, стр. 197–198.
Баща ми възнамеряваше да превърне в Друг стария слуга Садор от Хуриновия дом в Дор-ломин.
297
Бел.9: Те имали закон срещу употребата на отрова срещу която и да било жива твар, дори ако им е причинила злина — като изключвали единствено орките, на чиито отровни стрели отговаряли с други, още по-смъртоносни. (Бележка на автора.)
Елфошлем казва на Мериадок Брендифук, че дивите хора използват отровни стрели („Завръщането на краля“, книга 5, глава 5), на същото мнение са били и жителите на Енедваит през Втората епоха (виж „По- нататъшни бележки за Друедаините“). По-нататък в този очерк се споменават подробности за техните жилища, които смятам за уместно да цитирам тук. Докато живеели сред горяните от Народа на Халет, „те се
