Роден през 2709 г. и управлявал 63 години до смъртта си през 2962 г. Пръв от кралете поема скиптъра с титла на Адунаически език; все пак поради страх (както се твърди), в Свитъка е вписано Куенийско име. Но Верните смятат титлата му за светотатство и на двата езика, защото означава „Владетел на целия Запад“, както обикновено биват наричани само най-великите сред Валарите и по-специално Манве. През неговото царуване вече не се използват елфическите езици и тяхното изучаване е забранено, но Верните продължават тайно да ги съхраняват; корабите от Ересеа идват все по-рядко и в пълна тайна към западното крайбрежие.
Роден през 2798 г. и управлявал 71 години до смъртта си през 3033 г.
Роден през 2876 г. и управлявал 69 години до смъртта си през 3102 г.
Роден през 2960 г. и управлявал 75 години до смъртта си през 3177 г. Най-голям враг на Верните от всички дотогавашни владетели; напълно забранява употребата на всички Елдарски езици, не позволява на Елдарите да посещават страната и сурово наказва онези, които ги посрещат. Не почита нищо свято и нито веднъж не посещава Светилището на Еру. Взима за съпруга Инзилбет, потомка на Тар-Калмакил106; но тя тайно поддържа Верните, защото майка й е Линдорие от рода на Андунийските владетели; поради това съпрузите не се обичат и между синовете им възникват разпри. По-големият, Инзиладун107, е любимец на майка си и споделя нейните убеждения; обаче по-малкият, Гимилхад, е изцяло привързан към баща си и само законовите наредби попречват на Ар-Гимилзор да го обяви за наследник. Гимилхад е роден през 3044 г. и умира през 3243 г.108
Роден през 3035 г. и управлявал 78 години до смъртта си през 3255 г. Тар-Палантир се разкайва за деянията на предишните крале и желае да възстанови дружбата с Елдарите и Западните властелини. Инзиладун избира името Тар-Палантир, тъй като е прозорлив не само с очите, но и с ума си, та дори ония, които го ненавиждат, се боят от мъдрите му слова. Голяма част от времето си прекарва в Андуние, защото баба му по майчина линия Линдорие е от рода на тамошните владетели (по-точно сестра на Еарендур — петнайсети наместник и дядо на Нумендил, който става владетел на Андуние през царуването на братовчед си Тар-Палантир); Тар-Палантир често се изкачва на древната кула, построена от крал Минастир и се вглежда на запад с надеждата да съзре платно на кораб от Ересеа. Но от Запада вече не идват кораби — както поради високомерието на кралете, тъй и защото сърцата на повечето Нуменорци са се ожесточили. Защото Гимилхад продължава делата на Ар-Гимилзор, застава начело на ония, които се наричат „кралски люде“ и къде открито, къде потайно, неуморно оспорва волята на брат си. Но за известно време Верните намират покой; в уречените дни кралят не пропуска да посети Светилището на връх Менелтарма и възстановява почитта и грижите за Бялото дърво. Защото от Тар-Палантир тръгва пророчеството, че когато Дървото изсъхне, това ще е поличба за края на кралския род.
Тар-Палантир се оженва късно и няма син, а на дъщеря си дава елфическото име Мириел. Но след смъртта на баща си тя е взета насила за съпруга от Фаразон, син на Гимилхад (който по това време вече е мъртъв); този брак е и нарушение на нуменорските закони, тъй като двамата са първи братовчеди. След това Фаразон си присвоява скиптъра с титлата Ар-Фаразон (Тар-Калион), а Мириел бива наречена Ар- Зимрафел109.
Най-могъщ и последен крал на Нуменор. Роден през 3118 г., управлявал 64 години и загинал при Падението през 3319 г. Незаконно отнема скиптъра от
Родена през 3117 г. и загинала при Падението.
За делата на Ар-Фаразон, за неговото величие и безумие е казано повече в разказа за Падението на Нуменор, който е написан от Елендил и се съхранява в Гондор110.
IV
Историята на Галадриел и Келеборн
В никоя друга част от историята на Средната земя не срещаме толкова много проблеми, колкото в разказа за Галадриел и Келеборн, затова трябва да се признае, че неведнъж срещаме тежки противоречия, „вкоренени дълбоко в преданията“; или, погледнато от друг ъгъл, можем да кажем, че идеята за ролята и значението на Галадриел се е оформяла твърде бавно и разказът е бил подложен на непрестанни преработки.
Така например от самото начало е ясно, че според най-ранните представи Галадриел напуска сама Белерианд преди края на Първата епоха, прехвърля се на изток през планините и среща Келеборн в неговото владение Лориен; това е изложено недвусмислено в някои непубликувани творби, а същата идея съдържат и думите на Галадриел пред Фродо в „Задругата на Пръстена“ (книга 2, глава 7), където тя казва за Келеборн: „От най-ранни дни живее той на запад и аз живея с него от незапомнени времена; още преди падането на Нарготронд и Гондолин минах през планините и през всички епохи на света двамата се борихме срещу бавното поражение“. По всяка вероятност според тази идея Келеборн е елф от Нандорите (тоест, един от Телерите, които отказват да прекосят Мъгливите планини по време на Големия поход от Куивиенен).
От друга страна, в Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“ се появява по-късен вариант на историята; защото там се твърди, че в началото на Втората епоха „В Линдон, южно от Лунния залив, живял дълго време Тинголовият сродник Келеборн; съпругата му била Галадриел, най-велика сред елфическите жени“. А в бележките към книгата „Започва път от моя праг“ е казано, че Галадриел „минала отвъд планините Еред Луин заедно със съпруга си Келеборн (от Синдарите) и стигнала в Ерегион“.
В „Силмарилион“ се споменава за срещата на Галадриел и Келеборн в Дориат, както и за неговото родство с Тингол (стр. 139); споменава се също така, че те били между Елдарите, които останали в Средната земя сред края на Първата епоха (стр. 330).
Посочват се различни причини и мотиви за оставането на Галадриел в Средната земя. Току-що цитираният откъс от „Започва път от моя праг“ твърди категорично: „След рухването на Моргот в края на Първата епоха й било забранено да се завърне, а тя отвърнала горделиво, че няма подобно желание“. Това твърдение не се среща във „Властелинът на Пръстените“, но в едно писмо, датиращо от 1967 г. баща ми
