Недовършени предания

След коронацията си в Гондор, крал Елесар се заел да въдвори ред из страната и една от първите му задачи била да възстанови Ортанк, където възнамерявал отново да сложи отнетия от Саруман палантир. Тогава проучили всички потайности на кулата. Множество ценни вещи открили там — скъпоценности и древни реликви на Еорл, отмъкнати от Едорас с помощта на Змийския език през старческите години на Теоден, а също тъй и други, още по-древни и прекрасни неща от погребални могили из цялата Средна земя. В своя духовен упадък Саруман бил станал не дракон, а гнусен лешояд. Накрая зад една потайна врата, що сам Елесар не би могъл да открие и отвори без помощта на Гимли джуджето, намерили стоманен шкаф. Може би Саруман възнамерявал да съхранява там Пръстена; но сега в него нямало почти нищо. Само в ковчеже върху висока лавица имало две неща. Едното било малко златно калъфче, закачено на изящна верижка; то се оказало празно, без никакъв знак или буква, ала нямало съмнение, че тъкмо в него някога Исилдур е носил Пръстена около шията си. До него лежало безценно съкровище, дълго оплаквано и смятано за навеки изчезнало — самият Елендилмир, бялата звезда от елфически кристал върху обръч от митрил167, що Елендил наследил от Силмариен и я превърнал в символ за власт над Северното кралство168.

С почит го взел Елесар, а когато се върнал на север да поеме пълната власт над Арнорското кралство, Арвен сложила на челото му Елендилмира и людете занемели от смайване пред неговото великолепие. Но Елесар не желаел повече да го излага на рискове и носел тази свещена реликва само по най-тържествени поводи в Северното кралство. А иначе, когато се появявал в кралски одежди, носел другия Елендилмир, що бил получил в наследство. „Той също е достоен за преклонение — казвал, — и стои далеч над скромните ми заслуги; четирийсет глави са го носили преди мен.“169

Скръб дълбока обзела изследователите, след като проучили това тайно скривалище. Защото сметнали, че тия неща, особено Елендилмирът, не биха могли да бъдат открити другаде, освен върху тялото на мъртвия Исилдур; но ако той бил потънал из дълбините, подир време течението щяло да ги отнесе. Следователно Исилдур не бил загинал насред течението, а нейде по плитчините. Тогава защо през цялата отминала епоха никой не открил костите му? Дали Саруман не ги е намерил само за да ги оскверни и изгори най-недостойно в някоя от своите пещи? Ако е било тъй то туй е позорно деяние; ала далеч не най-лошото от всичко, що извършил.

Приложение

Нуменорските мерки за дължина

Към откъса от „Гибел сред Перуникови поля“, в който се говори за различните пътища от Осгилиат до Имладрис (виж и Бележка 6), е приложено следното допълнение:

Доколкото е възможно, преобразуваме мерките за дължина в съвременни понятия. Думата „левга“ се използва, защото това е била най-дългата мярка за разстояние: според нуменорските изчисления (които са били десетични) пет хиляди рангара (пълни крачки) правели един рангар, който се равнявал на почти три съвременни мили. Думата лар означавала „почивка“, тъй като при бързите походи обикновено се спирало за малко след преодоляването на това разстояние [виж Бележка 9]. Рангата на Нуменорците е била малко по-дълга от съвременния ярд поради техния по-голям ръст и се равнявала на около трийсет и осем инча170. Така пет хиляди рангара почти се равняват на 5280 ярда, както е в „нашата“ левга — или по-точно на 5277 ярда, 2 фута и 4 инча. Не можем да бъдем категорични по отношение на точността, тъй като мерките са привеждани във връзка с различни разстояния и дължини, които не винаги могат да се сравнят с днешните. Трябва да взимаме предвид както големия ръст на Нуменорците (понеже обикновено мерките за дължина произлизат от лакът, педя, крачка и т.н.), така и промяната на тези първоначални стандарти при създаването и организирането на единна система за всекидневна употреба и за точни изчисления. Така например два рангара често били наричани „човешки ръст“, което при трийсет и осем инча за рангар дава среден ръст шест фута и четири инча171; но това е било в по-късни времена, когато се казва, че ръстът на Дунедаините бил намалял, а и мярката не се смятала за точно отражение на техния среден ръст, а за приблизителна дължина, изразена чрез добре познатата ранга. (За рангата често се казва, че била дължината на тяхната крачка от петата на единия крак до големия пръст на другия — при възрастен мъж, който крачи с умерена бързина; широката крачка „можела да достига ранга и половина“.) Така или иначе, за великите хора от древността се твърди, че били по-високи от днешните. За Елендил казват, че се извисявал „с почти половин ранга над обикновения човешки ръст“; той обаче е бил най-висок сред Нуменорците, оцелели подир Падението [откъдето идва и прозвището му Елендил Високи]. Елдарите от Древните дни също са били много високи. Галадриел, „най-снажна сред всички елдарски жени, за които разказват преданията“, според старите легенди не отстъпвала по ръст на мъжете, но към това се добавя „според мерките на Дунедаините и древните люде“, което ни насочва към височина около шест фута и четири инча.

Рохиримите били малко по-ниски, тъй като в древността техните прадеди са се смесили с други племена — ниски и набити. За Еомер се казва, че по ръст можел да се мери с Арагорн; но той и другите потомци на крал Тенгел са били по-високи от обикновените роханци, защото наследили могъщата си снага (а в някои случаи и тъмна коса) от Тенгеловата съпруга Морвен — знатна гондорска дама с нуменорско потекло.

В бележка към горния текст срещаме някои допълнителни сведения за Морвен, разширяващи онова, което е казано във „Властелинът на Пръстените“ (Приложение А — „Кралете на Пределите“):

Тя била известна като Морвен от Лосарнах, понеже живеела там; но не била от народа на ония земи. Някога баща й напуснал Белфалас и се преселил там, понеже обичал цъфтящите долини; той бил потомък на някогашен принц и сродник на Имрахил. Имрахил почитал своето родство (макар и далечно) с Еомер Рохански и между двамата възникнала крепка дружба. Еомер взел за съпруга Имрахиловата щерка [Лотхириел] и техният син Елфвине Прекрасни приличал поразително на дядо си по майчина линия.

Друга добавка отбелязва за Келеборн, че той бил „Линдар от Валинор“ (тоест един от Телерите, които сами се наричали Линдари, тоест Певци) и че те го смятали за висок, както личи и от самото му име („сребристо-висок“); ала Телерите обикновено не били тъй снажни, както Нолдорите.

Това твърдение спада към късната версия за произхода на Келеборн и смисъла на неговото име (виж Приложение Д към „Историята на Галадриел и Келеборн“).

Другаде баща ми пише за отношението между ръста на хобитите и нуменорците, както и за произхода на името Полуръстове:

Бележките [за ръста на хобитите] в Пролога към „Властелинът на Пръстените“ са излишно неясни и усложнени поради вмъкването на сведения за оцелелите от този народ в по-късни времена; но що се отнася до „Властелинът на Пръстените“, те се свеждат до следното: хобитите от Графството са имали ръст между три и четири фута, никога по-малко и само в редки случаи повече. Естествено, самите те не са се наричали Полуръстове; това е било нуменорско название. Очевидно то е намеквало за тяхната височина в сравнение с тази на Нуменорците и по времето на възникването си е било сравнително точно. Най-напред с него били наречени Твърдоногите, които станали известни на арнорските владетели през единайсети век [виж бележката за 1050 г. в „Разказ за годините“], а по-късно Дъждокрийците и Запасливците. По онова време