Недовършени предания

Северното и Южното кралство все още поддържали връзка помежду си (тази връзка се прекратила много по-късно) и всяко от двете било добре осведомено какво става из далечните области, особено що се отнася до преселенията на различни народи. Затова макар че не е известно в Гондор да се е появявал друг „полуръст“ преди Перегрин Тук, гондорците знаели за съществуването на подобни същества в кралството на Артедаините и ги наричали с името Полуръстове или на Синдарински периани. Още щом вижда Фродо [пред Съвета на Елронд], Боромир го разпознава като представител на този народ. Вероятно дотогава е смятал полуръстовете само за същества от приказките и легендите. От посрещането на Пипин в Гондор ясно личи, че там са помнели за „полуръстовете“.

В друг вариант на бележката се казва малко повече за намалелия ръст на Полуръстовете и Нуменорците:

Смаляването на Дунедаините не било нормална тенденция като при другите народи от Средната земя; дължало се на загубата на древната им западна родина, най-близка до Безсмъртното царство от всички земи на света. В много по-късна епоха издребняването на полуръстовете вероятно било причинено от промяната в начина им на живот; те станали плах и потаен народ, принуден (когато хората или Големите люде се размножили и завладели най-плодородните земи) да търсят убежище из горите и пущинаците — бедни скиталци, забравили своето минало и водещи труден живот в търсене на препитание с вечен страх да не ги забележи някой.

IIКирион и Еорл и дружбата между Гондор и Рохан

1Северняците и Колесарите

Хрониката на Кирион и Еорл172 започва едва с първата среща между Гондорския Наместник Кирион и Еорл, Владетел на Еотеода, която се състояла след като приключила битката сред Полето на Келебрант и нашествениците в Гондор били унищожени. Но както в Гондор, тъй и в Рохан се съхранили балади и легенди за славния поход на Рохиримите от Севера и от тези предания били взети описанията за по-късните Хроники173 заедно с още много подробности относно Еотеода. Тук сме ги събрали накратко под формата на летопис.

За пръв път Еотеодът станал известен под това си име през дните на гондорския крал Калимехтар (който умрял през 1936 г. на Третата епоха); по това време представлявал дребен народ, живеещ из Андуинската долина между Равноскал и Перуникови поля, предимно по западния бряг на реката. Тия люде били потомци на Северняците — някога могъщо и многобройно обединение на народи от просторните равнини между Мраколес и Тичащата река, ненадминати ездачи и коневъди, прославени със своето умение и издръжливост, макар че строяли селищата си предимно из горските покрайнини, особено по Източната Щърбина, където земите били оголени от множество сечища174.

Тия Северняци били потомци на същия човешки народ, част от който минала през Първата епоха на запад из Средната земя, за да се съюзи с Елдарите във войната им срещу Моргот175. Поради туй се падали далечни сродници на Дунедаините или Нуменорците и крепка дружба ги свързвала с гондорския народ. Всъщност земите им били истинска твърдина на Гондор и пазели от нашествия североизточните му граници; ала кралете разбрали туй едва когато тая твърдина загубила силата си и накрая изчезнала. Залезът на Северняците в Рованион се започнал със Страшната чума, що налетяла през зимата на 1635 година и скоро обзела Гондор. Мнозина измрели там, особено из градовете. Ала най- страшен мор се стоварил над Рованион, защото макар че тамошните люде живеели на открито и нямали големи градове, Чумата дошла през мразовита зима, когато коне и хора се приютявали от студа в ниски дървени къщички; а освен туй те не познавали целителските изкуства от древната нуменорска мъдрост, що все още се съхранявала в Гондор. Казват, че когато Чумата отминала, повече от половината люде в Рованион били загинали заедно с конете си.

Трудно се възстановили те от страшната беда; ала дълго нямало кой да подложи силата им на изпитание. Без съмнение източните народи били пострадали също тъй тежко, затова враговете на Гондор идвали главно от юг или по крайбрежието. Ала когато започнало нашествието на Колесарите, що въвлякло Гондор в почти стогодишна война, Северняците поели най-страшния пръв удар. Крал Нармакил Втори повел могъща армия на север през равнините южно от Мраколес и сбрал каквото можал от разпръснатите племена на Северняците; ала войската му била разбита и сам той паднал в сражението. Остатъците от армията се оттеглили през Дагорлад към Итилиен и тъй Гондор изоставил всички земи източно от Андуин с изключение на Итилиен176.

Колкото до Северняците, казват, че неколцина избягали отвъд Келдуин (Тичащата река) и там се претопили сред народа на Дейл под Еребор (с който още отпреди имали кръвно родство), други подирили убежище в Гондор, а трети били обединени от Мархвини, син на Мархари (който загинал охранявайки отстъплението след Битката в равнините)177. Като минали на север между Мраколес и Андуин, те се заселили из Андуинската долина, където били дошли през гората и мнозина други бегълци. Тъй се зародил Еотеодът178, макар че дълги години в Гондор не знаели нищичко за него. Повечето от Северняците паднали в робство и Колесарите завладели земите им179.

Ала подир време крал Калимехтар, син на Нармакил Втори, след като видял, че над страната не тегнат други заплахи180, решил за отмъсти за поражението при Битката в равнините. Точно тогава дошли вестоносци от Мархвини да го го предупредят, че Колесарите възнамеряват да нахлуят в Каленардон през Плитчините181; но съобщавали също така, че се подготвял бунт на поробените Северняци, който щял да избухне, ако Колесарите започнат война. Тогава Калимехтар незабавно повел армията си към Итилиен, като се постарал туй да стане известно на враговете. Колесарите излезли насреща с цялата сила, що можели да съберат и Калимехтар отстъпил, та ги отдалечил от домовете им. Накрая влезли в схватка сред Дагорлад и победата дълго се люшкала ту на едната страна, ту на другата. Но в самия разгар на сражението Калимехтар пратил конен отряд през Плитчините (оставени от врага без охрана) и към него се присъединил голям еоред182 начело с Мархвини, та с общи сили нападнали Колесарите изотзад и по фланга. Гондорската победа била съкрушителна, макар че в крайна сметка не се оказала решаваща. Когато противникът не издържал и се втурнал в безредно бягство на север към домовете си, Калимехтар благоразумно прекратил преследването. Над една трета от враговете били останали да лежат сред Дагорлад между костите на мъртъвци от други, по-благородни древни сражения. Но ездачите на Мархвини подгонили бегълците, та им нанесли още по-тежки загуби в дългото бягство през равнините, чак додето в далечината се появил Мраколес. Едва тогава ги изоставили с подигравателни викове: „Не на север бягайте, а на изток, Сауронови люде! Вижте, домовете, що ни откраднахте, вече са в пламъци!“. Защото наистина отпред се надигал дим от пожарища.

Вече бил избухнал бунтът, замислен и подпомогнат от Мархвини; групи отчаяни разбойници наизлезли от Гората, вдигнали робите на крак срещу Колесарите и заедно опожарили техните домове, складове, укрепления и колесници. Ала повечето загинали в битката; защото били зле въоръжени, а врагът не бил оставил домовете си без охрана — освен юношите и старците насреща излезли и младите жени, които по тамошния обичай също се обучавали на военни изкуства, та сега захванали люта битка да защитят челядта и домашните си огнища. Тъй накрая Мархвини трябвало пак да отстъпи към своите земи край Андуин и Северняците от неговото племе вече не се завърнали в древната си родина. Калимехтар се оттеглил в Гондор и страната дълго живяла в мир (от 1899 до 1944 г.) чак до голямото нашествие, при което едва не се прекъснал древният род на кралете.

И все пак не останал напразно съюзът между Калимехтар и Мархвини. Ако те не били пречупили силата на Колесарите в Рованион, скоро щял да последва мощен удар, който навярно би унищожил Гондорското кралство. Ала най-голямата заслуга на този съюз се таяла в далечното бъдеще, що по онуй време никой не подозирал — двата славни похода на Рохиримите за спасяване на Гондор, идването на Еорл сред Полето на Келебрант и роговете на крал Теоден из Пеленор, без които завръщането на краля щяло да завърши с