та не били потребни други известия и сигнали. В по-сетнешни времена нямало надежда за помощ от Севера, понеже Каленардон бил обезлюден, а и не отивали натам гондорски войски, защото за Минас Тирит ставало все по-трудно да отбранява Андуин и южното си крайбрежие. В Анориен все още имало многобройно население, натоварено със задачата да охранява северните подстъпи — както откъм Каленардон, тъй и през Андуин при Каир Андрос. За връзка с тамошния народ били изградени и поддържани трите най-древни сигнални хълма (Амон Дин, Ейленах и Мин-Римон)207, но макар че покрай потока Меринг имало укрепления (от непроходимите блата при сливането му с Ентомил до моста, по който Пътят минавал на запад от Фириенския лес), върху Амон Анвар не се разрешавал строеж на крепости или сигнални кули.
По времето на Наместника Кирион страната била застрашена от неудържимо нашествие на Балхотите, които се съюзили с орките, минали през Андуин във Волд и тръгнали да завладеят Каленардон. Само идването на Еорл Млади и Рохиримите спасило кралството от тая гибелна заплаха, що би унищожила Гондор.
Когато войната приключила, хората се питали с какви ли почести и награди ще удостои Наместникът своя спасител и очаквали туй да се разкрие на славно празненство в Минас Тирит. Но Кирион не споделял решенията си с никого. Когато изтощената гондорска армия се отправила на юг, той бил придружен от Еорл и един
— Сбогом сега, Еорл, сине Леодов. Прибирам се у дома, где ме чакат много дела. Засега оставям Каленардон под твоя закрила, ако не бързаш да се завърнеш в собственото си кралство. Подир три месеца пак ще се срещнем тук и тогава ще поговорим.
— Ще дойда — отвърнал Еорл; и тъй се разделили.
Щом се прибрал в Минас Тирит, Кирион призовал неколцина от най-верните си служители.
— Идете сега в Шепнещата гора — рекъл им той. — Там трябва да разчистите древната пътека към Амон Анвар. Отдавна е обрасла тя; ала началото й все още личи по един побит камък край пътя, там, где Гората става най-гъста в северния си дял. Ту насам лъкатуши пътеката, ту натам, но на всеки завой има побит камък. Тъй ще напуснете най-сетне дърветата и ще намерите каменна стълба, що води нагоре. По- натам не отивайте. Свършете всичко колкото се може по-бързо и веднага елате при мен. Не сечете дървета; само разчистете път колкото неколцина пешаци лесно да минат нагоре. Само край Пътя не пипайте нищо, та да не се изкуши някой странник да тръгне нататък преди мен. Никому не доверявайте къде отивате и що сте свършили. Ако ви питат, кажете, че господарят Наместник иска да се подготви място за срещата му с Повелителя на Конниците.
Подир време Кирион потеглил заедно със сина си Халас, Владетеля на Дол Амрот и двама свои съветници; и край брода на потока Меринг срещнал Еорл. Съпровождали го трима военачалници.
— Да вървим сега на мястото, що съм подготвил — рекъл Кирион.
Сетне оставили Конници да охраняват моста, върнали се по сенчестия път и стигнали до побития камък. Там слезли от конете и разположили силна охрана от гондорски бойци; и като застанал до камъка, Кирион се обърнал към своите спътници и рекъл:
— Отивам сега към Хълма на Страхопочитанието. Последвайте ме, ако желаете. С мен и Еорл ще тръгнат двама оръженосци да носят мечовете ни; всички други нека дойдат обезоръжени, та да станат свидетели на нашите слова и дела върху онуй възвишение. Пътеката е подготвена, макар че никой минавал по нея откак дойдох тук преди време с баща си.
Навлезли тогава Кирион и Еорл между дърветата, а другите ги последвали един по един; и след като отминали първия вътрешен камък, гласовете им стихнали, а стъпките им станали предпазливи, сякаш не смеели да издадат нито звук. Тъй стигнали най-подир до горните склонове на Хълма, минали през кръг от бели брези и зърнали каменна стълба да води към върха. След сенките на Гората слънцето им се сторило ясно и жарко, понеже бил месец Уриме; ала горе върхът се зеленеел като през месец Лотесе.
В подножието на на стълбата имало малка площадка, оградена от ниски тревисти насипи. Там седнали за малко да си починат, додето Кирион се изправил и взел от оръженосеца белия жезъл и бялата мантия на гондорските Наместници. Сетне застанал на първото стъпало и изрекъл сред безмълвието с тих, ала ясен глас:
— Сега ще обявя с правото си на кралски Наместник какво съм решил да предложа на Еотеодския Владетел Еорл, син Леодов в знак на почит към доблестния му народ и благодарност за неоценимата помощ, що оказа на Гондор в тежък час. На Еорл дарявам целия Каленардон от Андуин до Исен. Ако желае, нека бъде крал над ония земи, както и всичките му потомци след него, а народът му да живее на воля докато трае властта на Наместниците и докато се върне великият крал209. Нищо не ще ги обвързва извън собствените им закони и воля, освен едно: да живеят във вечна дружба с Гондор, а нашите врагове да са и техни додето съществуват двете кралства. Ала със същото да се обвърже и гондорският народ.
Тогава Еорл се изправил, ала дълго не смогнал да изрече нито дума. Понеже бил смаян от великодушния дар и благородните условия, с които му се предлагал; и прозрял мъдростта на Кирион както като гондорски владетел, що дирел да да съхрани остатъците от кралството, тъй и като приятел на Еотеода, в чиито потребности бил вникнал. Защото техният народ вече бил твърде многоброен за земите из Севера и копнеел да се завърне към древната южна родина, ала не смеел поради страха от Дол Гулдур. Но в Каленардон щели да намерят необятни простори и същевременно да са далеч от сенките на Мраколес.
Но дори извън мъдростта и политиката Кирион и Еорл се затрогнали по онуй време от великата дружба и истинска мъжка обич, що обединила двата им народа. От страна на Кирион тая обич била като любовта на престарял от тежки грижи баща към син в разцвета на младежките си надежди и сили; а Еорл виждал в Кирион най-благородния, възвишен и мъдър човек на този свят, осенен от величието на древните Човешки крале.
И когато всичко туй минало през мисълта му, Еорл продумал:
— Господарю Наместник на великия крал, дара ти ще приема за себе си и своя народ. Той далеч надхвърля всичко, що бихме могли да заслужим с делата си, ако те самите не бяха чистосърдечен дружески дар. Ала сега ще скрепя тая дружба с клетва навеки.
— Тогаз нека отидем нагоре — рекъл Кирион — и пред тия свидетели да дадем обет, какъвто сметнем за уместен.
Сетне Кирион и Еорл тръгнали по стъпалата, а другите ги последвали; и когато достигнали върха, зърнали просторна овална ливада — равна и без ограда, ала в източния й край се издигала ниска могила, по която растели цветчетата на белия
— Гроб ли е туй? Ако е тъй, то кой ли прославен мъж на древността лежи тук?
— Нима не разчете писмената? — запитал Кирион.
— Разчетох ги — отвърнал Принцът211, — и тъкмо поради туй съм изумен; защото писмената са
— И все пак тук е неговият гроб — рекъл Кирион, — и поради туй са обгърнати в страхопочитание както този връх, тъй и горите под него. От Исилдур, що е издигнал тази могила, през неговия наследник Менелдил и тъй нататък през родословието на кралете и техните Наместници, та чак до самия мен гробът е съхраняван в тайна по повеля на Исилдур. Защото той рекъл: „Тук е средната точка на Южното кралство214 и тук ще почива Елендил Верни под закрилата на Валарите додето съществува кралството. Този хълм ще е светиня и нека никой не нарушава покоя и тишината му, освен ако е наследник на Елендил“. Доведох ви тук, та дадените клетви да са още по-свещени за нас и потомците ни.
Тогава всички помълчали с приведени глави, а накрая Кирион рекъл на Еорл:
