Бродовете, гонени от врага, който можел да ги пресрещне и на другия бряг. На юг и на запад нямало път към дома263, освен ако били добре подготвени за дълъг поход из Западен Гондор.
Нападението на Саруман не било непредвидено, ала връхлетяло по-рано, отколкото го очаквали. Съгледвачите на Теодред го били предупредили за струпване на войски пред Портите на Исенгард, най-вече (както изглеждало) по западния бряг на Исен. Затова той струпал по източния и западния подход към Бродовете най-яките пехотинци от опълчението на Западния предел. Като оставил на източния бряг три отряда Конници заедно с резервните коне, сам той превел от другата страна главните си кавалерийски сили — осем отряда и група стрелци — с намерението да разбие Сарумановата армия преди да се е подготвила.
Но Саруман не бил разкрил нито своите намерения, нито истинската си мощ. Войската му вече била в движение. На около двайсет мили северно от Бродовете Теодред срещнал челните им отряди и ги разпръснал с жестока сеч. Но когато препуснал да атакува основната част на армията, срещнал люта съпротива. Всъщност врагът бил подготвил именно за такъв случай укрепени позиции зад окопи, отбранявани от копиеносци, тъй че Теодред с първия
От тежкото положение го измъкнало идването на следващите отряди; но като погледнал на изток, обзело го отчаяние. Утрото било мрачно и мъгливо, но сега западният вятър отблъсквал мъглите през Пролома и Теодред съзрял как далече на изток към Бродовете бързат вражески войски, за чиято сила можел само да гадае. Незабавно дал сигнал за отстъпление. Добре обучените Конници изпълнили заповедта сръчно и почти без загуби; но не успели да се откъснат от неприятеля, защото често трябвало да спират докато последните в колоната под ръководството на Гримболд отблъсквали най-свирепите преследвачи.
Когато Теодред се добрал до Бродовете, денят вече гаснел. Той оставил Гримболд да командва гарнизона на източния бряг, подсилен с петдесет спешени Конници. Всички останали заедно с конете пратил отвъд реката, но сам с отряда си заел позиция на островчето, за да отбранява отстъплението на Гримболд, ако врагът го изтласка назад. Едва успял да стори всичко това, когато дошла бедата. Източното крило на Саруман налетяло с неподозирана бързина; то било по-малко от западното, но далеч по-опасно. Най-отпред препускали дунеземски конници и огромна орда от страховитите орки-вълкоездачи, що всявали ужас у конете264. Зад тях идвали два батальона свирепи Уруки с тежко въоръжение, обучени да преодоляват бързо големи разстояния. Конниците и вълкоездачите налетели върху табуна, та избили част от конете и разпилели останалите. Гарнизонът по източния бряг бил пометен от изненадващия щурм на урукските пълчища, а конниците, които току-що идвали от западния бряг, се оказали неподготвени и въпреки отчаяната си съпротива трябвало да отстъпят покрай Исен, преследвани от Уруките.
Щом врагът завладял източната страна на Бродовете, появил се отряд от хора или човеци-орки (очевидно подготвени за целта) — жестоки, бронирани и въоръжени с топори. Те се втурнали към островчето и го нападнали от двете страни. В същото време на запад Гримболд бил атакуван от Сарумановите войски, слезли по другия бряг. Когато се озърнал на изток, стреснат от звънтенето на оръжие и грозните победоносни крясъци на орките, той видял, че враговете с топори изтласкват бранителите към малката могилка в средата на островчето и чул мощния глас на Теодред:
В отговор на Теодредовата молба Елфошлем препускал по пътя от Едорас заедно с четири конни отряда; очаквал сражение, ала не преди да са минали няколко дни. Но близо до мястото, където степният път се сливал с този от Усоева котловина265 съгледвачите от десния фланг му съобщили, че са зърнали из полето двама вълкоездачи. Усещайки нещо нередно, той не завил към Шлемово усое, където възнамерявал да прекара нощта, а препуснал още по-бързо към Бродовете. От това място степният път завивал на северозапад, но щом се изравнявал с Бродовете, отново рязко тръгвал на запад и след около две мили достигал реката. Тъй Елфошлем не дочул и не видял нищичко от схватката между отстъпващия гарнизон и Уруките южно от Бродовете. Слънцето било залязло и денят вече гаснел, когато той наближил последния завой, та срещнал подплашени коне и неколцина бегълци, що му разказали за бедата. Макар че конете и бойците му били изтощени, той се втурнал напред по правия път и щом зърнал източния бряг, дал заповед за атака.
Сега дошъл ред на исенгардските орди да се изненадат. Те дочули гръмотевичен тътен на копита и зърнали откъм помръкващия изток да се задава като черна сянка несметна армия (поне така им се сторило) и най-отпред препускал Елфошлем, а до него се развявало бяло знаме, за да упътва по-задните редици. Малцина помислили за отбрана. Повечето избягали на север, гонени от два отряда на Елфошлем. Другите получили заповед да слязат от конете и да охраняват източния бряг, а сам командирът със своите хора препуснал към островчето. Сега враговете попаднали в клещи между оцелелите бранители и атаката на Елфошлем, а двата бряга все още били в ръцете на Рохиримите. Опитали да се бият, ала накрая паднали до един. Без да губи време, Елфошлем се хвърлил към могилката и заварил там Гримболд да отбранява тялото на Теодред от двама грамадни секироносци. Елфошлем съсякъл единия, а другият паднал под меча на Гримболд.
Тогава се навели да вдигнат тялото и открили, че Теодред все още диша; но преди смъртта си успял само да промълви:
Когато след студена и безсънна нощ изгряла мъглива зора, от исенгардските нашественици нямало друга следа, освен купища трупове на полесражението. Вълци виели в далечината, чакайки живите да си отидат. Мнозина прогонени от внезапния вражески щурм почнали да се завръщат — някои все още били в седлата, други водели заловени коне. Не след дълго пристигнали изтощени, но в боен строй и онези конници, които били отблъснати южно покрай реката от батальона черни Уруки. Те нямали кой знае какво ново да разкажат. Предната вечер спрели на един нисък хълм и се подготвили за отбрана. Макар че тъй отвличали част от вражеската сила, по-нататъшното отстъпление на юг без запаси им се струвало безнадеждно. Уруките отбивали всеки опит за пробив на изток и ги изтласквали към враждебните земи на Дунеземците. Но когато Конниците се приготвили да посрещнат нощната им атака, ненадейно засвирил рог; и скоро открили, че неприятелят е изчезнал. Разполагали с твърде малко коне, за да се впуснат в потеря или поне да разузнаят наоколо, пък и едва ли имало смисъл да блуждаят из мрака. След известно време предпазливо тръгнали обратно на север, но не срещнали съпротива. Мислели си, че Уруките са се върнали да подсилят охраната около Бродовете и очаквали всеки момент пак да влязат в битка, затова много се учудили, когато заварили на брега Рохирими. Едва по-късно узнали накъде са заминали Уруките.
Тъй завършила Първата битка край Бродовете на Исен. За Втората битка не са останали тъй ясни описания поради далеч по-важните събития, що се случили незабавно след нея. Еркенбранд поел властта над Западния предел, когато на другия ден узнал в Рогоскал за гибелта на Теодред. Пратил бързи ездачи към Едорас да съобщят на Теоден скръбната вест заедно със сетните слова на сина му и с личната молба на Еркенбранд към краля да прати незабавно на помощ Еомер с колкото се може по-голяма войска266.
— Нека Едорас да се отбранява тук, на запад — рекъл той, — а не да изчаква додето врагът го обсади.
Ала Грима използвал резкия тон на този съвет, за да продължи с политиката на протакане. Действия били предприети едва след намесата на Гандалф. Подкрепленията, водени лично от краля и Еомер, потеглили след пладне на 2 март, но същата нощ била загубена Втората битка край Бродовете на Исен и започнало нашествието в Рохан.
Самият Еркенбранд не се отправил веднага към бойното поле. Навсякъде царял хаос. Той не знаел какви
