По-нататък събитията стават неясни, тъй като само Гандалф ги познавал изцяло. Той получил вест за нещастието едва късно следобед на 3 март274. Кралят вече наближавал откъм изток отклонението на пътя за Рогоскал. От това място имало около деветдесет мили по права линия до Исенгард; Гандалф трябва да е препуснал натам с цялата бързина на Сенкогрив. Той стигнал до Исенгард в ранната привечер275 и отново си тръгнал след по- малко от двайсет минути. Както по пътя натам, когато правата линия минавала близо до Бродовете, така и при връщането си на юг за да подири Еркенбранд, той трябва да е срещнал Гримболд и Елфошлем. Те били убедени, че Гандалф действа от името на краля — не само заради появата на Сенкогрив, но и защото вълшебникът знаел името на вестоносеца Кеорл и съдържанието на вестите; затова приели неговите съвети като заповед276. Гандалф изпратил бойците на Гримболд в южна посока, за да се обединят с Еркенбранд…
Приложение
1
В ръкописи, свързани с настоящия текст, могат да се открият допълнителни подробности относно воеводите на Пределите през 3019 година и след края на Войната за Пръстена.
Воевода на Пределите (или Ездитните предели) било най-високото военно звание и титла на кралските пълководци (обикновено трима), ръководещи войски от напълно въоръжени и обучени Конници. Военният окръг на Първия воевода обхващал столицата Едорас и околните кралски владения (включително Черноденската долина). Той командвал Конниците на Едораския сбор, мобилизирани от този окръг и от някои области на Западните и Източните предели277, които се намирали по-близо до Едорас. Вторият и Третият воевода получавали войски в зависимост от потребностите на дадения момент. В началото на 3019 година главната заплаха идвала от Саруман и кралският син Теодред като Втори воевода поел командването на Западните предели с главен гарнизон в Шлемово усое; кралският племенник Еомер бил определен за Трети воевода и управлявал Източните предели с база в родното си място — Алдбург в областта Диплище278.
По времето на Теоден мястото на Пръв воевода било свободно. Той получил престола още млад (на трийсет и две години), енергичен, войнствен и прославен ездач. Ако се случела война, можел сам да командва Едораския сбор; но кралството му живяло в мир дълги години и той извеждал Сбора и личната си стража само на учения и паради; ала от детството до старостта му разбудената сянка на Мордор ставала все по-мрачна. През този мирен период Конниците и останалите бойци от Едораския гарнизон били командвани от предводител с ранга на воевода (от 3012 до 3019 г. това бил Елфошлем). Когато над Теоден сякаш натегнала преждевременна старост, положението не се променило, тъй че не съществувало ефективно централно ръководство — ситуация, поощрявана всячески от съветника Грима. Поради болнавост и немощ кралят рядко напускал двореца, та свикнал да дава заповеди на капитана на стражата Хама, на Елфошлем и дори на воеводите чрез посредничеството на Грима Змийския език. Макар и неохотно, тия заповеди били изпълнявани в Едорас. Що се отнася до битките, когато започнала войната със Саруман, Теодред поел командването на своя глава. Той свикал Едораския сбор и прехвърлил голяма част от Конниците начело с Елфошлем към Сбора на Западните предели, за да помогнат срещу нашествието.
По време на война или вражеска заплаха всеки Воевода на Пределите имал под свое командване като част от своя „гарнизон“ (тоест мобилизиран около неговата база) един
След гибелта на Теодред командването в Западните предели (отново без заповед от Едорас) поел Еркенбранд, владетел на Усоева котловина и много други западни земи. Както много други благородници, на младини той служил като офицер от кралската стража, но вече отдавна не бил в нея. Все пак си оставал пръв човек на Западните предели и след като над народа му надвисвала заплаха, имал правото и задължението да сбере всички годни за военна служба и да отблъсне нашествието. Затова поел и командването над Конниците от Западния сбор; но Елфошлем останал независим начело на Конниците от Едораския сбор, които Теодред призовал на помощ.
След като Гандалф изцелил Теоден, положението се променило. Кралят отново поел военната власт в ръцете си. Еомер бил върнат на длъжност като Пръв воевода в пълния смисъл на думата, готов да поеме командването, ако кралят падне убити или загуби сили; официалната титла обаче не се използвала и в присъствието на краля той можел само да го съветва, без да издава заповеди. В действителност ролята му до голяма степен напомняла тази на Арагорн — могъщ и страшен боец от спътниците на краля280.
Когато в Черноденската долина бил свикан всеобщият Сбор и вече имало относителна яснота около предстоящия път и бойния ред281, Еомер запазил тази си роля в близост до краля (като командир на челния
Записано е, че след погребението на Теоден, когато Еомер се заел да възстанови реда в кралството, Еркенбранд станал Западен воевода, а Елфошлем — Източен воевода и тези звания се запазили вместо Втори и Трети воевода, за да бъдат равнопоставени. По време на война чрез специална заповед се определял кралски заместник — носителят на тази титла управлявал страната докато кралят бил на поход с войската, или поемал военното командване, ако по някакви причини се налагало кралят да остане в двореца. В мирно време длъжността се въвеждала само когато кралят отстъпвал властта си поради заболяване или старост; естествено, в такъв случай я поемал престолонаследникът, ако бил навършил пълнолетие. Но във военно време Съветът не допускал стар крал да изпраща сина си на битка извън границите, ако нямал поне още един наследник.
2
При обсъждането на противоречията между двамата пълководци за значението на Бродовете, към текста е приложена дълга допълнителна бележка. Първата й част до голяма степен преповтаря сведения, изложени другаде, но сметнах за най-уместно да я приведа изцяло.
В древни времена югоизточните предели на Северното кралство минавали по Сивталаз; западните предели на Южното кралство стигали до Исен. До земите между тях (наречени Енедваит или „средна област“) достигнали малцина Нуменорци и нито един не се заселил там. През дните на Кралете тия земи били част от Гондорското кралство283, но се смятали за незначителни и служели единствено за охрана и поддръжка на големия Кралски път. Той стигал от Осгилиат и Минас Тирит чак до Форност далече на север, пресичал Бродовете на Исен и минавал през Енедваит, като се придържал към възвишенията из центъра и на североизток, преди да слезе към западните области около долното поречие на Сивталаз, където пресичал мочурищата по издигнато шосе и достигал големия Тарбадски мост. По онова време областта била слабо населена. Из блатата край устията на Сивталаз и Исен живеели няколко племена на ловци и рибари, наричани „Диви люде“, но сходни по външност и говор с
