— Е, Нешка сега, разбира се, има много състезателки. Все й е едно коя ще става шампионка, стига да е българка…
Казва го с надеждата, че ще й възразя, ще жажа: „Как можеш да си помислиш? Нешка винаги ще иска ти да си първа“. Разбира се, не мога да й кажа такова нещо. И двете знаем много добре принципа на Нешка — максимална, шампионска подготовка на всички. За правата си да се борят на състезанието. Тук тя се бори достатъчно много за всяка от тях. Държи ги като малки деца, когато трябва да скачат, за да преодолеят страха и да заучат точно, правилно техниката, държи ги по два часа, докато видят една грешка, докато го направят както трябва. Така е за всеки детайл. Държи ги на кантара, за да знаят, че няма почивен ден и за тази грижа. Тук тя прави всичко за всяка, за да бъде супергимнастичка, за да стигне всяка своя максимум. Там, на състезанието, да си доказват предимствата. Понеже вече знае, че може да избухва, да се кара, да наказва, но в момента — не издържа на по-продължително наказание за никоя от тях. Понеже премисли всички възможни варианти, за да спаси своите момичета от звездната болест, и не можа да измисли нищо друго, освен да ги накара да усетят конкуренцията вътре в страната си, преди да са я усетили отвън, защото няма дълго да се примирят с невероятните успехи на българките другите претендентки за титли и медали.
Това е простата формула — шампионска подготовка за пет, а не за три, та да могат тези три да не се отпускат… Освен тези пет — още две плътно до тях — Мариела Спасова и Илиана Илиева. Освен тези седем — още десет деца, които взима вече на втори лагер. Наистина невероятна трудоспособност.
Получиха много момичетата за големите си успехи. И правителствени награди, и на грижи и внимание от всички страни се радват, а когато питам Нешка, кой е бил върховният момент на радостта след победата, си спомня как след първенството в Мюнхен, като тръгнала по „Жданов“ да търси престилки за детската градина на Аглика, чула двама работници с памуклийки да си говорят за Илиана, за Лили. Отначало помислила, че за дъщерите си говорят, после, като чула името и на Анелия, страшно се зарадвала. Двамата работници, вече възрастни мъже, си припомняли някои моменти от световното първенство, спорели кое точно е било най- силното изпълнение.
— Щеше ми се да си вървя след тях и да ги слушам, но ми стана неудобно. И толкова ми беше хубаво, че когато ме питат кое най-много ме е зарадвало, все най-напред си спомням за този следобед на улица „Жданов“…
Информация за текста
© 1982 Нешка Робева
© 1982 Маргарита Рангелова
Сканиране, разпознаване и редакция: Маргарита
Редакция: mahavishnu, 2008
Издание:
Медицина и физкултура, София, 1982
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9037]
Последна редакция: 2008-09-03 13:54:34
