ме интересуват и те. И много бих искала да бъда винаги горда с тях. И нека й го кажа на Илиана така, както тя на мене в зала „Септември“: В моето сърце всяка от тях ще си има завинаги своето кътче, което никоя никога няма да може да заеме! Всяка ми е носила и грижи, и много радост. Аз наистина съм била най- щастливата треньорка, с най-много шампионки и на всяка съм била благодарна. Никога не сме си говорили излишни неща. Разбирали сме се без много приказки.
Сега съм в най-трудното време, когато трябва да се извежда нагоре едно ново поколение. Затова безкрайно много ценя това, че когато отново, и то вече сериозно, се озовах пред въпроса — а сега накъде, кои ще са тези две, които само за година ще трябва да застанат до Бианка. Лили Игнатова отново каза, че ако не се върне Диляна, мога да разчитам на нея. Лили, която дойде, за да бъде българският отбор силен във Валядолид, сега идва да ми каже, че е готова да тръгне към деветото си голямо състезание, ако е нужна. Това за мене сега има най-голяма стойност — готовността да се помогне на отбора.
Не съм забравила Валентина Ганева. За първи път за нея чух аплодисменти на залата като треньорка. Не съм забравила първия си ансамбъл.
Как мога да забравя Илиана Раева и радостта, която ми е носила и в Мадрид, и в Лондон, и в Амстердам, и в Мюнхен, и в Ставангер, и в Белград. Илиана, която прокара победния път на това ново поколение, стигнало до най-високи върхове, за които не можехме и да мечтаем. Как да забравя онази Илиана, която имаше необикновената дарба да покорява публиката, която носеше толкова своя неповторима красота в залата! Илиана — смела, страстна, респектираща гимнастичка, боец от висока класа. Благодарна ще съм й цял живот!
Има за какво да съм благодарна и на Анелия Раленкова. Най-напред и преди всичко за това, че даде пример на поколения гимнастички в българската зала как се става голяма гимнастичка. За това, че стигна дотам, докъдето още никоя не е стигала — до върхове на спортното майсторство, непознати на нито една гимнастичка в света. Нека го кажем — безспорно най-голямата! Благодарна съм й и за шампионските титли в Мюнхен, Ставангер, Виена и за вицешампионските в Белград и Страсбург. За това, че донесе най-много медали в съкровищницата на българската художествена гимнастика. И за това, че смени най-много композиции и всички игра великолепно, и от всяка правеше нов връх. И за това, че накара хора от спортни зали по всички краища на света да произнасят с уважение и респект името на нашата родина.
Благодарна съм и на Диляна Георгиева. Зашеметяващо бързата гимнастичка. Най-динамичната, най- темпераментната. Гимнастичка, която отчайваше съперничките си с едно невероятно темпо. Благодарна съм й за световните титли в Страсбург и Валядолид, за третото място във Виена.
От всичко най-съм благодарна на Лили Игнатова, която дойде да тренира за деветото си голямо състезание и едновременно с това да подготвя едно момиче, на което сега всички възлагаме големи надежди — Величка Бонева. Една трудна за работа гимнастичка, каквато е самата Лили, но по-талантлива от всичко, което е имало в тази зала. Бях се зарекла с такъв характер да не се занимавам и ето че Лили идва да помогне да се запази оше един голям талант в нашата зала. Лили Игнатова — европейска вицешампионка от Амстердам, световна вицешампионка от Мюнхен, със златен медал на лента от Ставангер (на такова нещо отдавна при нас казваме „само“, а някога много си мечтаехме за едно такова „само“), носителка на Световната купа в Белград, световна вицешампионка в Страсбург и с два златни медала, четвърта във Виена и с два златни медала, световна вицешампионка във Валядолид… Простото изброяване на участията й вече е една богата спортна биография. Най-богатата. И точно тя, която има най-много основания да каже: „Уморена съм!“ идва да каже: „Ако трябвам, тук съм!“
Когато гледа Бнанка на турнира „София“, Раева казва, че не е вярно, че Бианка е като нея. По-голяма е. Самата Илиана не е можела така високо, така леко, изящно да скача, пируетите на момичето сега са фантастични, по-голяма гимнастичка е Бианка.
Не, Илиана, по-голяма от тебе още не е, но ще стане. И от тебе, и от всички вас. Да е жива и здрава, трябва да стане. А по-големи от нея — тези, които идват.
Не мога да не бъда погълната от залата. Такава ми е работата. Трябва да ви подготвя заместнички, които да застанат до това момиче Бианка, може би отново до Лиля. И тези, които ще дойдат, трябва да са най-големите гимнастички, каквито светът още не е виждал. Прощавайте, това е единствената ми „измяна“ към вас, вчерашните мои момичета, голямата моя гордост. Искам тези, които ще дойдат-след вас, да са повече от вас. Зная, че сега всички казват, че е невъзможно. Вие най-добре знаете, че е възможно. И бих била щастлива, ако всяка от вас дойде като Лили да попита: „Има ли нужда от мен?“ Има. Трябват ми треньорки. Големи. Ще ги търся между вас…
Нешка постави своята точка на този разказ за още четири години на победи с едно „довиждане“ към своите момичета. Аз си мислех, че вече всичко, което е трябвало да бъде казано за тези години, е казано, когато пристигна Росица и ми донесе цялата документация на дъщеря си. Изрезки от вестници, записи на състезанията. Всичко, трупано през тези години така внимателно, така грижливо, че човек просто да не повярва, че Стела е родена на една дата с мене, ако вярва, че зодията определя характера на човека. Аз, след като реших да поместя част от пътеписите за Япония, едва събрах четири от петте и реших, че може и така. Какво друго ми оставаше? Документацията на „Старт“ в момента ми е далече, пък и не си е работа да се затваряш в документация с пишеща машина. Сега, като чета написаното за отделните състезания, си спомням още толкова много неща, но вече е късно. Всъщност не е толкова и късно. Предстои ми да напиша една книга за Нешка Робева, така сме се договорили с издателство „Медицина и физкултура“. И там вече ще има място за пропуснатото. Ще отговоря и на големия въпрос на Росица за величието, на който сега не успях.
Нешка е изцяло погълната от залата, в която вече звучат цигулки и тъпани. Да, точно тъпани. Разказваха ми как в Токио и Нагоя публиката пощуряла точно по новите композиции с тъпан (вече си го представям съвсем точно), а японските журналисти писали как българската треньорка се е сетила да използува този японски национален инструмент и колко силно е това, а те не са се сетили. Така научаваме, че освен няколко еднакви думи, които открихме съвсем случайно, имаме и един общ национален инструмент.
Нешка е погълната изцяло от тази зала, пълна с жени, деца и грижи, и корепетитори, режисьори, и оператори, и музиканти, които идват непрекъснато с желанието да помогнат.
Отначало бях много против това да напълни залата с жени. Страхувах се от съперничества, напрежение, утежняване на обстановката. Нешка ме убеждаваше, че щом иска да събере най-талантливите деца от цялата страна, ще трябва да напълни залата и с треньорки. Иначе не може да се създаде силна българска школа. Иначе не може да се осигури тази приемственост, която е толкова необходима, ако не искаме скоро да говорим в минало време за българската слава в художествената гимнастика. Права е! Колкото повече време минава-, толкова повече всички трябва да се убедят, че е права и по-права не може да бъде, въпреки че и аз съм права и това често й струва и нерви, и неприятности.
И сега понякога се ядосвам, когато заваря някоя треньорка да разказва как намерила на еди-коя си състезателка скрита кутия бисквити или друга не изпълнила плана си за някой елемент, или как пъхнала листче в кантара да намали грамчетата. Някоя казала на някоя си не знам какво и Нешка трябва да се намеси.
— Ама тези ще ти помагат или ще те занимават с глупости? Защо разрешаваш да те товарят с всички тези дреболии? Защо не забраниш?
— Забранила съм.
— Е, и какво, като си забранила. Винаги, когато дойда, някоя пристига с важни вести. Защо не им кажеш да се оправят сами с тези толкова „сложни“ проблеми?
— Казала съм.
— Е, и какво? Защо не могат да те послушат, като им казваш? Може би зависи как им го казваш.
— Сигурно.
Нешка и сама е ядосана, така че моите въпроси никак не допринасят за по-доброто настроение, но много не мога да търпя точно това в тази зала.
