— Съвсем очевидно е, че в Перквейн църквата се отклони от верния път, начертан от Бога. Това няма защо да ни изненадва. Онези с кафявите раса са добре известни с умението си да си играят със Словото Божие, за да развихрят жаждата си за власт и пари. Проповядват ни да се подчиняваме на благородниците и да се примиряваме с тяхното потисничество. Облечени сме в парцали и живеем в коптори, които не могат да ни опазят от студа, а в същото време благородниците се обличат със скъпи кожи и живеят в дворци. Кой внушава на тази разглезена и тъпа аристокрация, че поведението й е правилно?
— Кафявите раса! — изгърмя глас в тълпата.
— Жените ни са станали плячка на благородни развратници. Кой внушава на аристокрацията, че озлочестяването на селянки не е грях?
— Кафявите раса! — изкрещя тълпата.
— Какво трябва да направим, за да тръгнем по истинския Божи път?
— Да убиваме! — изкрещя самотен глас.
— Кого трябва да убиваме?
— Благородниците!
— Кой споделя вината на благородниците?
— Кафявите раса!
— Трябва ли да убиваме и кафявите раса?
— Да!
— Хората обаче трябва да имат духовни пастири. Иначе ще се отклонят от правия път. Кажете ми, граждани на Перквейн, в ръцете на кой орден сте готови да поверите душите си?
— На червените раса! — отвърнаха клакьорите на Коман.
Набитият селянин с гръмкия глас излезе напред и викна:
— Поведи ни, братко Арган! Кажи ни какво трябва да направим, за да се освободим от потисниците!
На лицето на Арган се изписа пресилена скромност.
— Аз съм недостоен за това, братко — отвърна той с благ глас.
— Недостойният е екзарх Алейкон, братко Арган — възрази селянинът. — Отърви ни от потисниците! Дари ни с правда!
— Нима такава е волята на всички, които са се събрали тук?
— Да! — раздаде се глас от безброй гърла и закънтя над замръзналата равнина.
— В такъв случай последвайте ме, братя и сестри. Последвайте ме през портите на Дейл. Когато пречистим и този град от греха, къде ще отидем?
— В Магу!
Огромната тълпа се люшна напред и стените на града не можаха да я спрат.
— Той представи всичко по извратен начин — опита се да протестира екзарх Алейкон. — Положението в Перквейн не е чак толкова лошо.
— Наистина ли? — попита иронично Едон. — Твоите кафяви раса са добре известни с алчността си. Неприятно ми е да го призная, но този с червеното расо каза самата истина. Ако у нас се е запазила и капчица почтеност, би следвало да признаем, че това селско въстание отдавна е назряло.
— Хайде да не обсъждаме тези неща тук, Едон! — намеси се Емдал. — Струва ми се, че е време тримата да обсъдим заедно обстановката. Обстойно и насаме — каза и се обърна към Алтал. — Алтал, трябва ни стая, където да си поговорим. Желателно е да е по-далеч оттук.
— Според мен най-подходяща за целта е кулата в края на западния коридор — каза Двейя. — Елиар, би ли ги завел там?
Елиар кимна и каза:
— Моля ви да ме последвате, ваши високопреосвещенства.
Емдал погледна Лейта и хитро й намигна.
— Това пък какво беше? — обърна се Бейд към бледата девойка, след като духовниците излязоха с Елиар.
— Твоят екзарх току-що ме покани да взема участие в съвещанието им — отвърна Лейта. — Знае, че аз така или иначе ще ги подслушвам, но съзнателно ме покани да го направя. Намислил е едно от тези неща, които Алтал нарича „хитрини“, и иска да получи нашата помощ.
— Би ли ни обяснила тази хитрина малко по-конкретно, Лейта? — попита Андина.
— Емдал възприема смутовете в Перквейн като златен шанс за своя орден, мила — обясни Лейта. — Кафявият орден е напълно разложен от поквара и Емдал е решил да се възползува от обстоятелствата, за да лиши Алейкон от власт. Ако не разполагаха с подкрепата на перквейнската аристокрация, кафявите раса щяха да са орден от крайпътни просяци.
— Великолепна идея — изкиска се Андина. — И как точно възнамерява Емдал да осъществи плана си?
— Все още обмисля подробностите, но в общи линии е решил да използува проповедта на Арган, за да уплаши Алейкон и да го накара да изтегли жреците си от Перквейн. Уж „временно“, без Алейкон да разбере, че когато всичко приключи, няма да може да се върне в Перквейн.
— Моят екзарх е много хитър — гордо каза Бейд. — Когато обстановката в Перквейн се успокои, Алейкон ще разбере, че черните раса са заели мястото му.
— Нещата не стоят съвсем така — отвърна Лейта с лукава усмивка. — Емдал все още не си е изяснил всички подробности, но знае, че евентуален пряк сблъсък между кафявите и черните раса би предизвикал война, пред която селските вълнения ще наподобяват невинна разходка. Не е ли така?
— Лейта, ти май премълчаваш нещо — укори я Бенд.
— Аз ли? Как бих могла да си позволя такова нещо! — отвърна Лейта с пресилено възмущение.
— Женски работи! — изсумтя Бейд и махна с ръка.
Съвещанието в кулата в края на западния коридор продължи няколко дни. Елиар, който носеше храна на тримата екзарси, съобщи, че протичало оживено.
В един снежен следобед тримата се върнаха в кулата на Двейя. Алейкон бе малко мрачен, но Емдал и Едон изглеждаха удовлетворени.
— Успяхме да се разберем! — съобщи Емдал. — Кризата в Перквейн е пряк резултат от нашата политика. Най-голяма отговорност за нея има Алейкон естествено, но и ние не сме безукорни. Съсредоточихме всичките си усилия върху силните на деня и пренебрегнахме обикновените хора. Решихме, че силните на деня са в състояние да задължат обикновените хора да приемат нашите вярвания, но това естествено се оказа грешка. Силните могат да принудят по-слабите да извършат определени действия, но не и да им наредят как да мислят и в какво да вярват. Онези с червените раса се възползуваха от грубата ни грешка и са готови да нахлуят и в храма в Магу. Ако не предприемем незабавни стъпки, разбира се.
— Дори незабавните стъпки могат да се окажат недостатъчно навременни — каза малко назидателно Андина. — Перквейнската аристокрация е прочута с лошото си отношение към бедните, а кафявият орден има същата слава. Аз може и да съм само едно глупаво момиченце, но и на мен ми е добре известно, че добруването на всяко общество зависи в много по-голяма степен от селяните и от градските труженици, отколкото от аристокрацията. И трите ордена извършиха предателство спрямо обикновените хора, така че те вече няма да ви имат доверие.
— Точно това казах и аз — отвърна Емдал и се обърна към останалите двама екзарси. — Видяхте ли, скъпи приятели, че дори и това дете схвана мащабите на нашата грешка?
— Добре, Емдал, не е необходимо непрестанно да ни напомняш това — сърдито каза Алейкон. — Говори по същество и да приключим е цялата история.
— Великолепна идея, Алейкон! — съгласи се Емдал. — Трябва ни някой, който да бъде противопоставен на този Арган, а нито един нормален гражданин не би повярвал в нищо, което излиза от устата на официалното духовенство.
— В общи линии сте прави — съгласи се Алтал. — И какво смятате да направите?
— Нуждаем се от нов глас — каза Емдал. — Глас, който да не е омърсен от досегашните ни грешки.
— И каква точно изненада си ни подготвил, Емдал? — попита Двейя.
— Току-що учредихме нов църковен орден. Новият орден ще носи раса, отличаващи се от нашите, за да
