— И аз получих това, което исках.
— При това цялата работа не отне много време.
— Чувството за вина на Бейд го откъсна от Лейта и тя също започна да страда.
— Вещицата ли? Не мисля, че има нещо, способно да я смути. Тя е направена от стомана.
— Не си съвсем прав, Емдал. Тя е много крехка и се нуждае от обич. Възприе ме като баща. Представи си, точно мен!
— Можеше да направи и по-лош избор — отбеляза Емдал. — Навярно имаш немалко недостатъци, Алтал, обаче наистина обичаш своята малка групичка от последователи. Трябва ти само малка подготовка и от теб ще излезе превъзходен жрец. Впрочем, ти в действителност не си ли вече жрец? Не си ли екзархът на църквата на Двейя?
— Ние не държим чак толкова много на формалностите, Едон. Еми е много по-разкрепостена от братята си. Достатъчно й е да знае, че я обичаме, за да се чувствува щастлива. Понякога дори мърка от удоволствие.
— Мърка?
— Би ми отнело много време да ти го обясня — отвърна Алтал.
— Това е вероятно най-доброто решение, което можеше да вземем за такъв кратък срок, Бейд — каза Емдал, когато след няколко дни се върнаха в храма в Магу. — На Алейкон не му стана много приятно, но в крайна сметка всички се съгласихме, че нашите ордени трябва да дадат зелена улица на ордена на сивите раса. Орденът ти няма да е много голям. От обета за бедност на повечето жреци веднага им прилошава, така че доброволните ти следовници в началото няма да са много.
— Някои обаче няма да влязат в ордена съвсем доброволно — добави сухо Едон.
— Не приемам това, господа — отвърна решително Бейд. — Не приемам да използувате ордена като сметище, на което да изхвърляте нежелателни за вас лица.
— Не бързай, екзарх Бейд — каза екзарх Алейкон. — Орденът ти е учреден едва преди седмица. Съвсем определено ще трябва да се подчиняваш на нас тримата.
— В такъв случай можем да забравим за цялата работа — решително каза Бейд и лицето му се втвърди. — Ако сте решили просто да подхвърлите залъгалка на обикновените хора, за да успокоите недоволството, аз няма да участвувам в това. Нима наистина не си давате сметка, че по този начин би се повторила грешката, която проправи пътя на Арган?
— В случая е прав — съгласи се неохотно Емдал. После поклати глава и се усмихна лукаво. — Струва ми се, че се лиших от един от добрите си хора. Ако си бях гледал работата както трябва, можеше да открия брат Бейд навреме и да го направя свой приемник.
— Не и ако аз го бях открил преди теб, Емдал — каза Едон.
— Еми заръча да й се обадиш, Алтал — тихо каза Елиар, след като напуснаха разкошния кабинет на екзарх Алейкон.
— Така ли? Пак ли ще си имам неприятности?
— Не каза нищо, но не ми се вярва. Искаш ли да използуваме вратата към твоята стая? Аз ще остана на пост отвън.
— Добре.
Тръгнаха по коридора на храма към помещенията, които им бе отредил екзарх Алейкон, и след малко Елиар отвори вратата към стаята, предназначена за Алтал. Непосредствено зад вратата се появи известното им стълбище.
Алтал изкачи стълбите и влезе в стаята в кулата, където го очакваше Двейя. Тя протегна ръце към него и двамата, без да кажат дума, се прегърнаха.
— Нещо не е наред ли, Еми? — попита той.
— Не. Всъщност събитията се развиват доста добре. Бейд се справи със задачата си по-добре, отколкото очаквах. Има обаче нещо, което искам да ти обясня. Много е важно да знаеш какво се случва в действителност.
— Мислех си, че всичко е съвсем ясно, Еми.
— Не съвсем, приятелю. Думите, изписани върху Ножа, са малко по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. На теб Ножът какво ти нареди?
— Да търся. Това не означаваше ли, че трябваше да се раздвижа и да открия и останалите?
— Може би означаваше нещо повече, любов моя. А именно, че трябваше да откриеш и мен.
— Но нима вече не те бях открил?
— Не. Ти откри котката Еми. Когато за пръв път погледна Ножа, още не бе открил мен.
— Така е. Накъде биеш?
— Ще стигнем и дотам, Алтал. Когато Елиар видя думата „води“, реши, че ще командува армия, но се оказа, че става дума за нещо съвсем друго. Андина прочете „подчини се“ и именно благодарение на това успя да победи Гелта.
— Започвам да те разбирам, Еми. На Лейта бе казано да „слуша“, а после се оказа, че тя не слуша с ушите си. Вече се възползувахме от тази нейна способност доста пъти.
— Нещата ще станат малко по-сложни за нея, когато се сблъска с Коман.
— Досетих се за това. Тя знае какво ще й се наложи да направи, и то никак не й харесва. Дълго плака на гърдите ми, след като отново ме нарече „татко“. Какво точно трябва да направи Коман?
— Трябва да слуша, Алтал, а когато тя слуша, Коман вече няма да е в състояние никога повече да слуша. Процедурата е доста сложна.
— А ужасна ли е?
— Наистина е ужасна. Именно заради това Лейта се нуждае толкова силно от теб не й се карай, когато те нарича „татко“. Тя се нуждае от помощ, така че я утеши, доколкото ти е по силите.
— Какво трябваше да символизира ризата във видението, което изпрати на всички ни?
— Ризата е Коман, любов моя.
— И тя на парчета ли ще го накъса? Това не ти ли се струва малко некрасиво?
— Повече от некрасиво, но трябва да бъде направено, любов моя — тъжно каза Двейя. — Стигаме до Бейд. „Просветлявай“ може да се окаже най-трудната дума, изписана върху Ножа. Задачата на Бейд в крайна сметка се състои в това да разобличи Арган и неговите червени раса и да разкрие какво представляват в действителност: служители на Дейва.
— Във видението не забелязах нищо такова.
— Това означава, че не си наблюдавал внимателно, Алтал. Аз с какво се занимавах?
— Почисти праха от олтара, после го хвърли във въздуха и вятърът от прозореца го отвя. Този прозорец обаче по някакъв начин ми напомняше Бейд. Точно това ме смути.
— Задачата на Бейд е да „дава светлина“, Алтал. Точно за това служат прозорците. Пропускат не само светлината, но и вятъра. Видението превърна Арган в прах, аз го хвърлих във въздуха, а после през прозореца, който възприемаме като Бейд, влезе вятърът, който издуха Арган. Възприеми видението, с което ви дарих, като метафора. Метафората е много полезно нещо. Безброй неща могат да бъдат обяснени с помощта на метафори.
— А ако оставим настрана метафорите, какво ще се случи наистина на Арган?
— Тялото му ще се разпадне и малките парченца, които някога са били Арган, ще се понесат във въздуха. После прозорецът, който възприемаме като Бейд, ще пропусне вятъра. Вятърът прочиства въздуха и дава достъп на истината. Нали си съгласен, че тя също може да се възприеме като светлина?
— Арган ще се възстанови ли?
— Не ми се вярва.
— Излиза, че Бейд ще извърши още едно убийство. Че убийството на Яхаг е било просто репетиция. Значи същинската задача на Бейд е да убие Арган. Защо трябваше да увърташ толкова много, Еми? Защо не каза направо, че искаш Бейд да убие Арган.
В отговор тя изсъска и присви очи.
Той се засмя от удоволствие.
— Само да знаеш колко много те обичам, Еми! — Прегърна я и я целуна нежно по шията.
